1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
Гр.София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1179/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г. против Решение № 298/19.10.2017 г. на Врачанския окръжен съд, ГО, постановено по гр.д.№ 355/2017 г., с което е потвърдено Решение № 218/26.04.2017 г. по гр.д.№ 2938/2016 г. на Врачанския РС, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата 18531 лв., представляваща регресно вземане с правно основание чл.288 ал.12 /отм./ със законната лихва от 4 юли 2016 г. до окончателното й плащане. С първоинстанционния акт К. Г. е осъден да заплати сумата 18531 лв., представляваща регресно вземане, произтичащо от възстановяване на Национално бюро на Италия чрез Национално бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение за претърпени в резултат на причинено по вина на ответника ПТП на 5.09.2010 г. на територията на Република Италия имуществени и неимуществени вреди на пострадалия А. П., участник в ПТП водач на лек автомобил „Фиат 500“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 4 юли 2016 г. до окончателното плащане на главницата. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника – „Транс 03“ ООД, срещу което е уважен обратен иск на К. Д. Г. за сумата 18531 лв. В посочената част първоинстанционното решение не е обжалвано.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта по първоначалния иск по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд София – не е взел становище по жалбата в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо в обжалваната част въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки от обективно съединените искове над 5000 лв. Гаранционният фонд – юридическо лице, създадено със закон, не е търговец и делата срещу него не са търговски /Определение № 386/2008 г. по гр.д.№ 2810/2008 г. на Първо т.о. на ВКС/, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Врачанският окръжен съд е приел за установено чрез събраните по делото писмени доказателства причиняването на процесното ПТП по вина на ответника на 5.09.2010 г. на територията на държава членка на ЕС – Италия, водач на МПС с прекратена застраховка „Гражданска отговорност“, с постоянно пребиваване в страната. Вината на ответника е установена с официален свидетелствуващ документ – протокол за ПТП, съставен от Националната полиция, подразделение на Пътна полиция П., Италия. С отговор на исковата молба е оспорен само размерът на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице. С представените по делото доказателства се установява прекратяване на задължителната застраховка „ГО“ поради неплащане на втора застрахователна премия на „ЛЕВ ИНС“ АД, считано от 29.04.2010 г. Възстановяването на изплатеното от Н. обезщетение по щета № 120116/17.6.2011 г. и по щета № 220015/25.07.2011 г. – съответно 10114,36 лв. имуществени вреди на л.а. „ФИАТ 500“, собственост на А. П., и 8 416,64 лв. неимуществени вреди се доказва чрез представени пред първоинстанционния съд платежни документи. Оценка на причинените имуществени вреди се съдържа в доклада и материалите по щетата от 17 юни 2011 г. Страните не са поискали изслушване на съдебно-оценителна експертиза. От представените с исковата молба съдебномедицински доклад, болничен лист и епикриза са видни продължителността на възстановителния период и клиничното развитие на травмите на пострадалия. Медицинската документация съдържа данни за вида на травматичните увреждания – навяхвания в шийния дял на гръбначния стълб и в лумбалната област, причинили временна нетрудоспособност 27 дни. Въззвният съд е заключил, че исковете за обезвреда са установени по основание и изплатените от гаранционния фонд суми съответстват на действителния размер на вредите, определен съобразно разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.162 ГПК. Приел е за безспорно установени елементите от фактическия състав, пораждащ регресни права за Гаранционния фонд по чл. 288 ал.12 КЗ /отм./ – изплатено обезщетение за увреденото лице за причинените му от деликвента вреди, виновно и противоправно поведение на деликвента, възникване отговорност за последния във връзка с използване на МПС и липса на застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП. Прието е във въззивното решение, че доказателствата са събрани от първоинстанционния съд по правилата на българския процесуален закон, автентичността на документите на италиански език, придружени със заверени преводи не е оспорена от ответника и Врачанският районен съд законосъобразно ги е ценил като годни доказателства. Въззивният съд е споделил крайните изводи на първоинстанционния съд и е препратил към мотивите на потвърденото решение.
В касационната жалба и в изложението към нея не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз. Изложението възпроизвежда част от приложеното решение на съда ЕС по дело С – 371/12 от 23.І.2014 г.и съдържа оплакване за неправилно определяне на приложимия материален закон и преценка на причинените вреди и обезщетението за тях според нормите на италианското законодателство вместо по критерия „Справедливост“ съгласно чл.52 ЗЗД. Твърдението е некоректно – по отношение на единствения спорен въпрос – размера на дължимото от ответника като виновен водач обезщетение за действително причинените вреди – решаващият състав на въззивния съд е преценил, че претендираните и присъдени от Врачанския РС суми са съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и изрично се позовава на цитираната разпоредба /лист 6 от обжалваното решение/.
Въпросът относно установяване вината на деликвента при настъпило застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ не е обсъждан от въззивния съд. Настъпването на процесното ПТП и механизмът на причиняването му не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от горното не е налице и соченото допълнително селективно основание – противоречие с постановки на ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС по въпроси, свързани със застрахователни правоотношения. Изводът на съда за прекратяване на договора за застраховка „ГО“ с фингирано връчване на известие е съобразен с т.3 на цитираното Тълкувателно решение.
Неоснователно е и позоваването на касатора на очевидна неправилност. Не е налице квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК при неправилно решени от съда спорни въпроси относно приложимото материално право, при противоречие на обжалвания въззивен акт с Тълкувателни решения на ВКС и постановления на ВС или с актове на Съда на Европейския съюз. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено при явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, нито в резултат на видимо тежко нарушение на закона.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 298/19.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 355/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: