1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр.София, 08.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4086/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стомана индъстри”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 216 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 329/ 2018 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивната инстанция част) решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 5871/ 2016 г. и по този начин по предявените от К. К. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 673/ 11.10.2016 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „феросплавчик” и ответникът е осъден да заплати 698,82 лв обезщетение за оставане без работа и 115,97 лв – обезщетение за получавано по-ниско трудово възнаграждение, със законната лихва върху тези суми и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: материалноправен въпрос за условията, при които уволнителната заповед се счита достатъчно мотивирана с оглед изискванията на чл.195 КТ; и процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й; какви са способите за доказване на извършеното нарушение, за което е наложено наказание уволнение; за задължението на въззивния съд при формиране на вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила и какъв е порокът на решението, постановено при неспазването им; за задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да основе извода си за наличие или липса на нарушение на трудовата дисциплина въз основа на фактическите твърдения на работодателя, които сам да квалифицира. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и довод, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно.
Ответната страна К. К. оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното въззивно решение, без да взема становище по наличието на основания за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество, от 15.06.2011 г. е заемал длъжността „феросплавчик”. В договора било посочено, че се сключва за 7-часов работен ден, а в трудовите задължения на работника влизало вземането на проби от доставяните за цех ЕСДЦ суровини. Всички проби, вземани от ищеца в изпълнение на това задължение, били анализирани в лаборатория на работодателя, като според анализите суровините били с нормални показатели. На 13.09.2016 г. служители от отдел „Качество” на работодателя взели контролна проба от млените антрацитни въглища, доставени като суровина в цех ЕСДЦ, както и от вече вкараните в системата за производство, и ги подложили на анализ. Анализът показал значително отклонение от необходимите показатели, най-вече касателно съдържанието на пепел, като този анализ бил потвърден и при даване на пробите за изследване в оторизирана външна лаборатория. Работодателят изискал обяснения от ищеца вземал ли е за времето от 01.01. до 15.09.2016 г. проби от всеки камион, доставящ суровини, какви документи е оформял за взетите проби, на какво се дължи разликата в показателите от изследванията на взетата на 13.09.2016 г. проба от тези проби, които е вземал работника. В писмени обяснения от 11.10.2016 г. ищецът заявил, че в посочения от работодателя период е работил от 08,00 до 15,40 часа, а често цистерните са пристигали след работно време. Когато камионът е влизал в работно време, е вземал проба в найлонова торбичка, не са му били давани специални съдове. На същата дата работодателят издал заповед, с която наложил на ищеца наказание дисциплинарно уволнение. В мотивите на заповедта било посочено, че наказанието се налага за следното нарушение: в периода 01.01.2016 г. – 15.09.2016 г. работникът не е взимал проби от всички доставки и от всеки камион извършващ, доставки на прахообразен навъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ; че предоставените за анализ проби от тези материали, за което работникът е пряко отговорен, не отговарят на качеството на доставения материал; че при взета контролна проба на 13.09.2016 г. от системата за инжектиране на въглерод на ЕДП1 и от силозите на ЕДП3 е установено отклонение в е съдържанието на пепел в млените антрацитни въглища – в ЕДП1 пепелно съдържание от 43% при максимум 10%, а в ЕДП3 пепелно съдържание от порядъка на 60 % при максимум 10%. Заповедта е била връчена на ищеца на 11.10.2016 г. срещу подпис.
При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е проведена законосъобразно. Отхвърлил доводите на ищеца, че уволнението следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество, поради немотивиране на уволнителната заповед. Посочил, че в случая заповедта отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ и в нея са изложени фактите, въз основа на които работодателят претендира извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съдът приел също така, че в кръга на длъжностните задължения на работника било вземането на проби от суровините, постъпващи в цех ЕСДЦ. Приел обаче, че не са налице доказателства той да не е изпълнил тези си задължения. За посочения в заповедта на работодателя период на територията на цех ЕСДЦ били извършени 142 доставки на суровини, 40 от които по време, когато ищецът не е бил на работа, а още 45 – след изтичане на края на работното време. Щом работникът е отсъствал от работа при 85 извършени доставки, той не може да бъде държан отговорен, че не е вземал проби от тях. Съдът приел също, че не е доказано и твърдението на работодателя, че взетите от ищеца проби не отговарят на действителното качество на доставените суровини. Такова несъответствие е установено само по отношение на пробата, взета на 13.09.2016 г., но няма данни, които да отнесат със сигурност суровината, от която тази проба е взета, към тези доставки, от които ищецът е вземал проби. Щом не се установява категорично, че некачествената суровина е постъпила при работодателя в дните, когато ищецът е бил на работа, то нарушението не може да се счете за доказано, съответно наложеното за него наказание е незаконосъобразно.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос за условията, при които уволнителната заповед се счита достатъчно мотивирана с оглед изискванията на чл.195 КТ, не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд не е отменил уволнението поради немотивираност на заповедта, с която то е извършено. Напротив, той е държал нарочни мотиви, че не възприема доводите на работника в тази насока и че заповедта е мотивирана. Уволнението е отменено, защото не са доказани фактите, посочени в заповедта, а не защото същата страда от липса на мотиви. Затова въпросът кога заповедта се счита надлежно мотивирана не обуславя обжалваното решение.
Останалите поставени от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а по въпросите за задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на спорове за незаконно уволнение практиката е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се (решение № 180/ 25.06.2014 г. по гр.д.№ 991/ 2014 г. на ВКС, III г.о.). Вътрешното убеждение на съда не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено (решение № 554/ 08.02.2012 г. по гр.д.№ 1163/ 2010 г. на ВКС, IV г.о.), но когато няма нарушения на логическите, опитните и научните правила при изграждането му, направените фактически констатации от съда по същество следва да бъдат зачетени при инстанционния контрол върху акта му. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение (решение № 257/ 10.06.2010 г. по гр.д.№ 3681/ 2008 г. на ВКС, III г.о.). От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение (решение № 92/ 16.03.2011 г. по гр.д.№ 910/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
При разрешаването на поставените обуславящи въпроси съдът е съобразил така установената практика, поради което няма основание решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
Няма основание за допускане касационно обжалване и порази очевидна неправилност на решението. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт; той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторът трябва да поддържа съществуването на конкретни пороци на решението, които могат да бъдат квалифицирани като предвидено в закона основание за неговата отмяна и които, ако се установят във фазата на разглеждане на жалбата по същество, биха обусловили отмяната му. В случая жалбоподателя не формулира в изложението си различни твърдения за пороци в обжалваното решение, извън поставените правни въпроси. Щом обаче тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, постановеното решение не може да е очевидно неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 216 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 329/ 2018 г.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри” АД, [населено място], [улица], ЕИК 1135092019 [ЕГН], да заплати на К. К. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 510 лв (петстотин и десет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: