Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
97_19_opr_chj_274(2)p3&286p3_35gpc.docx
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 11.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 97 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. А. срещу определение № 19873 от 26.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 8471 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о. с което е потвърдено разпореждане от 06.02.2018 г. по гр.д. № 30393 /2007 г. на Софийски районен съд, 61 с-в., с което е върната подадената от А. Й. А. въззивна жалба.
Въззивният съд е приел за обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, който е започнал да тече след получаването на съобщение за решението от процесуалния представител на А. А., и че А. А. не е оттеглил пълномощията си от процесуалния представител преди приемането на съобщението, тъй като съгласно чл.35 ГПК за надлежно оттегляне на пълномощното се изисква уведомяване на съда, каквото не е направено преди получаването на съобщението. Представената по-късно декларация от А. А., че по-рано е оттеглил пълномощията си от адвоката, е частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за своя издател факти, поради което няма обвързваща съда доказателствена сила.
Насрещните страни И. П. И. и Р. П. И. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима.
Подадената частна жалба е срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд, тя попада в хипотезиса на нормата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК тази частна жалба подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая в представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, въпреки изричните и ясни указания на администриращия съд (СГС), не се съдържат правни въпроси, нито допълнителни основания, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК, нито твърдения за очевидна неправилност на обжалваното определение, предвидена в чл.280,ал.2 ГПК, а единствено следните доводи за неправилност на обжалваното определение, предвидени в чл.281,т.3 ГПК (дословно):
При вътрешното убеждение са допуснати грешки при прилагане правилата на логиката, които са довели до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи; В полученото от адвоката, който е бил процесуален представител на жалбоподателя, съобщение за първоинстанционното решение от 02.09.2016 г., е отбелязано, че той не е вече процесуален представител на А. Й. А., което е видно от същото; Не е разгледано по същество възражението (не е посочено кое) и това е довело до формирането на неправилно вътрешно убеждение в решаващия съд, който е постановил необосновано определение.
Както е разяснено в мотивите на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност (предвидени в чл.281,т.3. ГПК), а проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва ако той бъде допуснат до касационно обжалване.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 19873 от 26.09.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 8471 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.