О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.86
гр. София, 11.02.,2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1952 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Регистър.БГ” ООД срещу решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по г.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъден да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като приложното поле на касационно обжалване е обосновано с твърдяна очевидна неправилност на решението. Поддържа се, че в грубо нарушение на разпоредбата на чл.20а от ЗЗД и чл.12 от ГПК съдът не е установил, че касаторът ответник е действал в съответствие с приетите от ищеца общи условия и не е обсъдил обстоятелството, че в самата искова молба се признава, че дейността на регистранта не му е конкурентна, което води до извод, че налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Излагат се съображения, че дейността по регистрация и поддръжка на домейни е съвсем различна от дейността по използването им, поради което поведението на търсачките в интернет и принципите на използването им са съвършено неуместни при решаване на въпроса налице ли е идентичност между имената на домейните.
Ответникът по касация „Мюзикшоп” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни правоотношения за регистрация на домейн, сключен при Общи условия на регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, че домейнът на ищеца musicshop.bg е придобил статута „защитен” и че ответното дружество е допуснало регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В.. Посочил е, че от дадената в Общите условия легална дефиниция се установява, че „защитен домейн” е домейн в областта .bg, за който при регистрацията са представени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името или домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от пет години, като ответникът не оспорва, че регистрираният от ищеца домейн е със статута на защитен в хипотезата на т.1.6, пр. 2 от ОУ, като не се твърди и не се установява регистрантът да притежава основание за ползване. Изложил е съображения, че Общите условия уреждат и хипотезите на едностранно прекратяване, когато виновните действия на регистранта са извършени преди регистрациятата на домейна, като една от тях е хипотезата по т.9.5 от Общите условия, препращаща към разпоредбата на т.5.4, уреждаща неподходящите интернет имена и в контекста на повдигнатия спор, т.5 на ОУ подробно регламентира изискванията към интернет името, което трябва да бъде валидно и подходящо, а т.5.4.2 сочи, че когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. Изразил е становище, че хипотезите на едностранно прекратяване на регистрацията сочат, че именно в правомощията на регистъра е да извърши проверка за това дали избраното и регистрирано име /за което трето лице има основание/ при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави, като тази преценка е винаги конкретна и в зависимост от специфичните обстоятелства за всеки отделен случай и представените доказателства, а уредбата на основанията за едностранно прекратяване на регистрацията отделно от процедурата по арбитриране, включително като се предвиждат различни основания за арбитриране, сочи, че се касае два самостоятелни фактически състава. В този смисъл е намерил, че неизпълненото договорно задължение на ответника е това за прекратяване на регистрацията на домейна „music-shop.bg”, поради наличието на хипотезата на т.5.4.2, за което той е сезиран от ищеца със заявката за арбитриране /обстоятелството, че същият е провел процедура по арбитриране и че арбитражната комисия е произнесла решение, като е квалифицирала спора като такъв за „ползване на домейн“, не е аргумент за противното, тъй като арбитражната комисия няма правораздавателни функции и не съставлява арбитраж по смисъла на чл.1 и чл.4 от ЗМТА/. Приел е, че домейнът по своята характеристика е интернет-адрес, съдържащ определена информация за интернет-потребителите, като регистрацията на домейн, при спазването на добрите нрави предполага тя да не нарушава по какъвто и да е начин правата на трето лице, самата регистрация да не се извършва за незаконни цели, както и да защитава интересите на потребителите на интернет мрежата, като именно за постигане на тези цели т.5.4.2 въвежда изискването желаното интернет име да не води до объркване. Достигнал е до извод, че е очевидно, че избраното от К. В. име на домейн „music-shop.bg” не изпълнява това изискване предвид единственото различие от регистрирания вече домейн на ищеца „musicshop.bg”, изразяващо се в поставянето на символа „-” /тире/, а обстоятелството дали този символ обуславя извод за пълна или сходна идентичност, с оглед гореизложената разлика между двете основания за прекратяване на регистрацията /след арбитраж и едностранно от регистръра/, е ирелеватно. Не е споделил и доводите на ответното дружество за недоказаност на твърденията за поставяне в заблуждение на потребителите, тъй като в конкретния случай се касае включително за регистриране на домейн, визиращ фирмено наименование на търговско дружество, а е ноторно, че при регистриране на домейн под т.нар. „мета ключова дума“ се стига до привличане на трафик към другия търговец, което явление е наречено „кибер-настаняване“.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален /каквито твърдения са наведени в случая/, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №827 от 05.12.2017 г. по в.т.д.№990/2017 г. на ОС Варна в частта му, с която е потвърдено решение №2017 от 18.05.2017 г., по гр.д.№13006/2016 г. на РС Варна, в частта, с която „Регистър.БГ” ООД е осъдено да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „Мюзикшоп” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К. В., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Регистър.БГ” ООД,[ЕИК] да заплати на „Мюзикшоп” ЕООД,[ЕИК] сумата от 600 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.