ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
София, 18.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3422 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат В.Д. като процесуален представител на „Енерго-Про Продажби“ АД В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна от 21.V.2018г. по гр.д. № 664/2018г.
Ответниците по касационната жалба Д. Б. Щ. и В. Б. Д., и двамата от [населено място], правоприемници /наследници по закон/ на ищеца Б. Д. И., починал на 12.VІ.2018г. /след завеждането на делото/, не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение В. е пътвърдил решението на В. от 29.І.2018г. по гр.д. № 16367/2017г., с което е прието за установено, че Б. И. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД 5142.34лв., представляващи служебно начислена потребена и незаплатена стойност на еленергия за периода 15.VІІ.2016г. – 14.VІІ.2017г. за обект в [населено място] с абонатен номер [ЕГН].
Въззивният съд е приел, че за формираното задължение от допълнително начислено количество еленергия е приложен чл.50 ПИКЕЕ, то е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 като несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, при което действително използваните от клиента количества са неправилно изчислени; констатирана е метрологична годност на електромера; в информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупаните количества в регистър 1.8.4 и показанията не се регистрират при редовния месечен отчет; прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер; проверката на СТИ на основание чл.41 ПИКЕЕ и чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕМ следва да бъде документирана в констативния протокол, произтичащо от характеристиката му на частен документ с оборима доказателствена стойност; от обективна страна абонатът може да упражни контрол само за обстоятелствата, вписани в протокола, на основание чл.10 ПИКЕЕ, и при спор да осъществи защита чрез оспорване на фактите, документирани при ответника, което е сторено с исковата молба и което ангажира ответника с главно и пълно установяване на релевантните факти. За приложението на чл.50 ПИКЕЕ дружеството следва да регистрира периода от допускане на грешката до нейното констатиране във връзка с предвидените в разпоредбата корекционни предпоставки, т.е. предходни данни за сравнение на показанията от всички регистри – активни и неактивни, първоначално вписани с монтажа на СТИ, което в условията на последваща проверка ще позволи на оператора да установи какво количество еленергия е потребено в рамките на лимитирания от закона едногодишен корекционен период. Представено е неоспорено от страните заключение на СТЕ, с което са потвърдени данните на проверения електромер, монтиран през 2015г., със срок на метрологична годност до 2021. Според вещото лице има препрограмиране на тарифите с разпределяне на потребената еленергия и върху невизуализиран регистър 1.8.4, но натрупаното количество е голямо и не може да се отнесе само в едногодишен период. Събраните данни не са убедителни за осъществено реално потребление на обекта за едногодишния период, съобразено с количествените показатели от неактивния регистър 1.8.4, при което за дружеството не възниква основание за корекция по смисъла на чл.50 ПИКЕЕ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по два въпроса в противоречие с практиката на ВКС, евентуално в хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 /обосновано с противоречие с практика на ВТОС/и т.3 ГПК.
Първият поставен въпрос „налице ли е право за оператора на Е. да извърши корекция на потребено количество еленергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в базата данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване“ не е основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е поставен принципно, без връзка с конкретните решаващи изводи на въззивния съд, отрекъл основанието за извършената корекция предвид установените по делото обстоятелства – корекция за едногодишен период при невъзможност коригираното количество да се отнесе само за такъв период. Освен това със сочената практика на ВКС /решение по т.д. № 50417/2016г. І ГО/ не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като разрешението с него касае случай на корекция на потребена еленергия за минал период при грешка в действителното й отчитане, дължаща се на неточно въведени в счетоводството данни за типа измервателно устройство, а не на неправомерна намеса в СТИ, и то преди действието на ПИКЕЕ от 2013г. Не е основание за допускане на касационно обжалване и решението на ВТОС по гр.д. № 297/2017г. – след изменението на чл.280 ал.1 ГПК /ДВ бр.86/2017г. – с оглед подаването на касационната жалба на 02.VІІ.2018г./ отпадна основанието за допускане на касационно обжалване „произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата”. Следва да се посочи, че не се твърди и обосновава наличието в случая на основанието по действащата понастоящем /и към момента на подаване на касационната жалба/ разпоредба на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – произнасяне по въпрос, решен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз.
Вторият въпрос „освобождава ли се потребителят от задължението да заплати цената на измерена от СТИ еленергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху параметризацията на СТИ, което той е задължен да не извършва и което, обаче, не му позволява да осъществи контрол върху всички показания на СТИ по смисъла на чл.10 ПИКЕЕ“ също не е основание за допускане на касационно обжалване, защото и той не е свързан с решаващия извод на въззивния съд, че корекцията не е установено да касае реално потребление за предвидения в чл.50 ПИКЕЕ максимален едногодишен срок и натрупаното голямо количество не може да бъде отнесено за такъв период /електромерът е монтиран през 2015г., а констатацията за грешно измерване е извършена с констативен протокол от месец юли 2017г./. Освен това, и по този въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като сочената практика /решения на ВКС по т.д. № 5/2013г. І ТО и по т.д. № 877/2014г. І ТО/ касае периоди на корекции преди влизането в сила на ПИКЕЕ от 2013г.
С оглед липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка не е налице и твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 897 от 21.V.2018г. по гр.д № 664/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: