2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4395 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. против решение №1020/26.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 3948/2017 г. от 4-ти състав на САС.
Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор, подаден от техния процесуален представител.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника – юридическо лице по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД ищцата следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа) при или по повод изпълнението на работата; претърпени от ищцата вреди и причинна връзка между тях (чл. 154, ал. 1 ГПК). Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищцата не дължи да доказва, че поведението на служител на ответника е виновно. Отговорността на възложителя на работата възниква и тогава, когато не е установено или не е възможно да се установи кой конкретно служител (лице, на което е възложена работата) е извършил непозволеното увреждане. Предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността – се доказват, както се посочи, от ищеца, а делинквентът (носещият гаранционно-обезпечителна отговорност) може да обори презумпцията за вина с обратно доказване, за да обори субективното основание за отговорността, което се презумира, – ако се установи противоправно причиняване на вреда, то законът заключава, че лицето-причинител е действало и виновно. За да бъде ангажирана отговорността на ответниците – физически лица, съдът е приел, че следва да се докаже при условията на главно и пълно доказване, че в резултат именно от тяхното противоправно поведение ищцата е претърпяла твърдените вреди.
Претендираната в процеса отговорност е за нарушение на основния принцип, валиден и за козметичната (естетична) хирургия , „да не се вреди на пациента“, специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, прогласен в чл. 45 ЗЗД. Посочено е от въззивния съд, че отговорност за медицински деликт (лекарска грешка) в случая би възникнала при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекаря/оперативния екип при извършването на диагностициране на естетичния проблем, оценка на риска при избрания метод за интервенция и при извършването на самата козметична интервенция, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии и с медицинските стандарти, в резултат на което е причинено увреждане на пациента.
В разглеждания случай съдът е приел, че с оглед обстоятелствата, на които са основани исковете, ищцата следва да проведе при условията на главно и пълно доказване, че е допуснато нарушение при оперативната интервенция, което, поради наранявания и свръхзасмукване, е довело до трайно увреждане, вкл. и на половата функция, неестетичен външен вид, болки, намалена двигателна активност и като резултат влошаване на интимните отношения със съпруга й. Във връзка с доводите на ответниците, съдът е приел, че въпросът относно характера на увреждащото деяние/я е такъв по същество, като не може да се възложи в тежест на ищцата, която не разполага със специални знания, да опише точно с медицински термини сочения от нея увреждащ механизъм. Предвид горното, съдът е приел, че ищцата носи тежестта на доказване на противоправно действие или бездействие, което е причинило вреда, както и на причинна връзка между противоправното действие или бездействие и вредоносния резултат, като причинната връзка, за разлика от вината, не се предполага, а трябва да бъде несъмнено доказана. В конкретната хипотеза по делото, от изслушаните и приети заключения на СМЕ, съдът е приел, че не може да се обоснове категоричен извод, че при проведената при ищцата медицинска процедура е било допуснато нарушение на установените правила и принципи в утвърдения стандарт, действащ към момента на извършване на интервенцията, както се поддържа. Посредством специалните знания на вещите лица, чиито крайни констатации в двете заключения са по същество съдържателно идентични, и които съдът е възприел и приел за установено, че не същестуват противопоказания за едновременно използване на вакуумна липоаспирация и на лазерна такава. Прието е за недоказано по делото, че обсъждания от експертите незадоволителен следоперативен резултат – неравности в зоната на интервенцията на външната част на бедрата и на вътрешната част на колената и промени в контура – е следствие от неправилна оперативна намеса в ответната болница. Прието е, че не е установена увреда, нито причина за ограничения в движенията и продължаващи парестезии (усещане за изтръпване, парене). В случая е извършена мокра липосукция чрез инфилтриране на разтвор в оперативната област, който се аспирира обратно, поради което, съобразно и заключенията на вещите лица, се налага извода, че обемите на изсмуканата мастна тъкан и лимфа са допустими, независимо че в предоперативната епикриза операцията е предвидена като такава със „среден обем”. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът е посочил, че по делото не е установено, че медицинската намеса е осъществена в зони, в които не е било допустимо или не е поискано да се извършва. Отбелязано е също така, че ищцата е подписала и нарочен формуляр, удостоверяващ съгласието й с предстоящата интервенция, вкл. методите на липосукция и зоните на интервенция, както и възможните рискове от нея (чл. 87, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 ЗЛЗ ; чл.1.7 и 1.8 от раздел VІ). В информираното съгласие за оперативната интервенция тя е удостоверила и, че е запозната с това, че няма пълни гаранции за резултата от естетичната хирургия, т.е., че е възможно очакванията й като пациент за естетична промяна да не съвпадат с окончателния резултат от интервенцията. Посочено е, че в случая пациентката е била информирана и за възможните неблагоприятни последици – усложнения от операцията, вкл. за неприемливи от естетична гледна точка резултати като деформации и сраствания. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът е направил извода, че неравности и промените в контура в зоните, в които е извършена процесната операция, са възникнали след извършването й, както е приел като резултат и първоинстанционният съд. Посочено е, че при недоказан елемент от обективното основание на отговорността при непозволено увреждане – нарушение при извършването на оперативната намеса и следоперативния период, – предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Съобразно изложеното по-горе за фактическия състав на отговорността, която се иска да бъде ангажирана в настоящия процес, съдът е приел, че по делото следва да е доказано при условията на главно и пълно доказване от страна на ищцата, че е налице противоправно поведение и причинна връзка между такова поведение на лекуващите я лекари и вредоносния резултат, като въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че по делото не е установено по посочения, изискван от процесуалния закон начин, противоправно поведение на лекар/оперативен екип, противоречащо на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, на принципите на съответната хирургия, и като резлутат на основния принцип на медицинската помощ и на медицинската услуга – качество. Посочено е, че непостигането на целения естетически резултат е само по себе си основание за ангажиране на отговорността, което би довело до ирелеватност на противоправното поведение при осъществяването на правнорегламентираната рискова медицинска дейност и причинната връзка с резултата, подлежащи на пълно доказване. При предоставянето на медицинската услуга не е поето задължение за резултат, а с оглед спечифичната реакция на организма на всеки един човек по различен начин на една и съща медицинска интервенция пациентът е запознат с възможни постоперативни усложнения.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – произнасяне от страна на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и такива, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да постанови акта си след преценка на всички събрани по делото доказателства, като се твърди, че съдът не е съобразил заключение на съдебна експертиза, съобразно която е налице незадоволителен резултат от интервенцията, налице са трайни и окончателни промени, данните за престоя на ищцата в болницата, снимковия материал по делото.
Решаващите мотиви на съда са различни от посочените в правния въпрос, във връзка с неговата обосновка и са свързани с обстоятелствата, на които е основала иска си ищцата в исковата молба, а именно – некачествено и погрешно осъществена медицинска интервенция. Съдът е приел, че не са допуснати нарушения на медицинските стандарти и добрите медицински практики, оттам е направил и извода за неоснователноста на предявените искове, като тези идводи на съда са обосновани от обсъдените от него доказателства по делото, като в тази насока са обсъдени и доводите на ищцата относно резултата от интервенцията. Представената обосновка на въпроса представлява оплакване за необоснованост на решението, доколкото се интерпретират факти, въз основа на доказателства по делото, като се правят фактически изводи, различни от тези на въззивния съд. Проверката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК.
Видно от исковата молба, както се посочи и по-горе, фактически основания, на които се стреми да обоснове своята претенция ищцата е некачествено и погрешно осъществена медицинска интервенция, като съдът е приел липсата на тези основания, с подробно изложени в тази насока мотиви. Съдът не се е произнасял по факти и по правни изводи, свързани с действия в следоперативния период на лечение, необходимост от последваща интервенция и др.п., описани в изложението на въпросите, посочени като основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което същите са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Относимостта предполага на първо място произнасяне от страна на въззивния съд по тях, като на следващо място тези въпроси следва да са наведени от ищцата или от страната в законоустановените срокове, което, видно от доводите на ищцата по исковата молба не е сторено.
Липсата на целения резултат , в каквато насока е поставен въпроса под №1 по изложението на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обсъден от съда, но изводите му за неоснователността на претенцията са мотивирани с обсъждането на информираното съгласие от страна на ищцата, в което са посочени възможните негативни последици, както липсата на целения резултат, а не с отричането изобщо на отговорността на ответниците при липса на подобен естетически и целен резултат.
Предвид изложеното, не са налице сочените касац;ионни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер общо на 1500 лева, представляващо заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1020/26.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 3948/2017 г. от 4-ти състав на САС.
ОСЪЖДА И. Д. Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на МБАЛ „Скин системс” ЕООД, К. К. К. – Н. и Л. Д. П. сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.