Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София,19.02. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.01.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2548 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П. срещу въззивно решение № 58 от 27.03.2018 г. по възз. гр. д. № 31 /2018 г. на Добричкия окръжен съд, г.о. в частите, с които е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено ново, с което 1) са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Й. Г. Н. и Н. Й. П. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на право на собственост върху 1 /2 идеална част (горницата от 1 /2 до 2 /2 ид.ч.) от недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], придобито в резултат на давностно владение в периода от 2002 г. до настоящия момент; 2) делото е върнато на първоинстанционния съд в частта по предявения при условия на евентуалност иск за делба на процесния недвижим имот за разделяне на производството по иска и самостоятелно произнасяне по него.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, като е признато по отношение на ответниците, че Н. П. е собственик на 1 /2 идеална част от процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба от 1994 г. и трансформация на съпружеска имуществена общност в обикновена съсобственост след прекратяване на брака между Н. П. и Н. Й. П..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Й. Г. Н. и Н. Й. П. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост и за съдебна делба, по които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
През 1994 г. ищецът Н. П. П. и ответницата Н. Й. П. по време на брака си са придобили собствеността върху процесния апартамент чрез договор за покупко-продажба. Съпружеската имуществена общност (нататък и с.и.о.) върху имота е прекратена с развода на ищеца и ответницата през 1998 г. и се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове. Няма спор между страните, че през 2001 г. ответницата се е преместила да живее в Германия, където е сключила брак с немски гражданин, който е осиновил общите деца на Н. П. и Н. П.. Съдът е приел, че след заминаването на ответницата процесният имот се е използвал само от ищеца в продължение на около петнадесет години до момента на предявяване на настоящите искове.
Като се е позовал на задължителните разрешения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че с оглед основанието, на което първоначално е установена съвместно фактическа власт върху имота от Н. П. и Н. П., в тежест на ищеца е да докаже, че е осъществил действия, с които е демонстрирал пред ответницата, че е променил намерението си и от държател се е превърнал във владелец на нейната 1 /2 идеална част от апартамента. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът е приел, че ответницата е предала на ищеца ключа за апартамента и той е сменил патрона с цел да ограничи достъпа на трети лица до имота, както и че при посещенията си в България Н. П. е отсядала в хотел, а не в апартамента. Съдът е приел също, че ищецът е извършил множество ремонти, но с оглед добрите отношения между него и ответницата са налице търпими действия по отношения на нейния дял. Съдът е приел, че липсват доказателства за уговорка между съпрузите имотът да остане изцяло за Н. П., а че в израз на добра воля и взаимопомощ Н. П. му е позволила да го ползва, като чрез него тя е осъществявала фактическа власт върху апартамента. При тези извод съдът е взел предвид и обстоятелството, че децата на ищеца и ответницата са оставали в имота при гостувания на баща си през процесния период. През 2016 г. Н. П. е дарила на баща си Й. Г. Н. собствените си 1 /2 идеални части от процесния имот.
По отношение на евентуалния иск за делба, съдът е приел, че осъщественото обективно евентуално съединяване на главните искове за собственост с евентуален иск за делба на процесния недвижим имот е в нарушение на нормата на чл.210,ал.1 ГПК. Според тази разпоредба ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако т са подсъдни на същия ред и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случая не е налице втората кумулативна предпоставка. Главните искове за собственост се разглеждат по общия исков ред, докато искът за делба – по реда на особеното двуфазно делбено производство. Въззивният съд е приел също, че пречка за съвместното разглеждане е и това, че производството по главните искове е преюдициално по отношение иска за делба, т.е. произнасянето по иска за делба предполага окончателно приключило с влязло в сила решение по главните искове, което при евентуалното им обективно съединяване не може да бъде гарантирано.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат фактически и правни твърдения, че ищецът е владял целия имот, като между него и ответницата Н. П. е съществувала уговорка апартаментът да остане в изключителна собственост на ищеца след развода им за компенсация за предоставени от него финансови средства, които представляват основание на иска му и които въззивният съд е намерил за недоказани. Съдържат се и твърдения за неправилната преценка на съда на събраните доказателства и на установени релевантни факти, те представляват доводи за неправилност. Съдържат се и въпроси за това какви правни изводи трябва да се правят от твърдени факти. Тези твърдения, доводи и въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, те не подлежат на разглеждане в това производство, в което не се извършва проверка на правилността на въззивното решение, а е ограничено до установяване наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Наред с това жалбоподателят извежда правни въпроси, които се свеждат до следното:
Материалноправни въпроси за елементите на фактическия състав на придобиваната давност:
Въпросът: ако владението е предоставено от собственика и владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящо обикновеното ползване, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя, това сочи ли на промяна на намерението за своене, не е обуславящ.
По делото не е установена твърдяната хипотеза, не е установено предаването на владението от ответницата на ищеца, а е установено, че при съществуващите добри отношения между съсобствениците (страните по делото) ответницата в израз на добра воля и като проява на помощ се е съгласила да предостави на ищеца само ползването на апартамента и че извършваните множество ремонти (а не пристрояване, нито надстрояване) са свързани с това ползване.
Останалите въпроси, уточнени и обобщени от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това дали добрите отношения между бившите съпрузи обосновават извод за промяна на отношението от държане на идеалната част на другия съпруг във владение или за предаване на владението, непосещаването на съсобствения апартамент в период от 14 години и вместо това отсядането на хотел в населеното място обуславя ли извод за неупражняване на владение, откриването на нови комунални услуги и заплащането на данъци представляват ли действия, демонстриращи промяна на намерението за владение върху имота с цел придобиването му по давност?
Видно от изложеното за мотивите към въззивното решение въззивният съд е разрешил обуславящите правни въпроси в съответствие с приетото в ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което практиката по изведените въпроси е уеднаквена.
3. Процесуалноправен: Допустимо ли е евентуално съединяване на иск за делба към иск за установяване на правно на собственост в случаите, когато искът за собственост има обуславящо значение към иска за делба2
Видно от изложените от въззивния съд мотиви, въпросът е обуславящ. Той е по приложението на нормата на чл.210 ГПК.
К. жалбоподател не твърди противоречие на разрешението на въззивния съд с постановени съдебни решения, а твърди че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не обосновава предпоставките на това допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така както са разяснени в т.4 на ТР 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на съда намира, че разпоредбата чл.210 ГПК е ясна и в двете си алинеи, във всяка една от които изрично е предвидено, че като предпоставка за съвместно разглеждане в едно и също производство на съвместно предявени искове, е предвидено да подлежат на разглеждане в едно и също производство. В алинея 2-ра е предвидено изрично и че в тази хипотеза разделянето на исковете се допуска и когато те се намират във връзка с предмета на делото.
Както е приел въззивният съд, исковете за собственост се разглеждат по правилата на ГПК за основното производство, а производството за съдебна делба е уредено като особено исково производство.
Поради изложеното настоящият състав приема, че разпоредбата на чл.210 ГПК не се нуждае от тълкуване.
И че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от производството няма право на разноски. Насрещните страни претендират разноски, представили са списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Н. Й. П. е уговорила и заплатила сумата 600 лева за процесуално представителство. Настоящият състав приема, че искането на Н. Й. П. е основателно и доказано и следва да бъде уважено, а Й. Г. Н. не е представил доказателства да е направил разноски, поради което на него разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 58 от 27.03.2018 г. по възз. гр. д. № 31 /2018 г. на Добричкия окръжен съд, г.о..
Осъжда Н. П. П. да заплати на Н. Й. П. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.