6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 19.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3562 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ф. В. Н. и Б. В. Н., двамата с адрес в [населено място], приподписана от адв. С. Ц., против решение № 1304 от 28 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 5505/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която е потвърдено решение № 37 от 18 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 342/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на иска на Н. за осъждането на Л. Ц. И. и А. Ц. И., двамата с адрес в [населено място], да им заплатят сумата над 4000 лева до пълния размер на претендираната сума от 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесен им от страна на И. побой на 30.07.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 17.10.2016 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и в противоречие с константната съдебна практика и събрания по делото материал. Твърди се, че съдът само се е задоволил да изброи установените факти, на чиято база се е ръководил в преценката си, без да направи конкретен анализ с посочване на обстоятелствата и относителната им тежест при определянето на приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Неправилно била отчетена тежестта на претърпяната от Б. Н. травма – мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, което е средна телесна повреда по смисъла на НК и представлява сериозна опасност за здравето на пострадалия, както и продължителен период на възстановяване. В практиката на ВКС подобно увреждане, макар и съчетано с други травми, е дало основание за присъждане на много по-голямо обезщетение от определеното за него от въззивния съд в размер на 3500 лева. Останали са без анализ с оглед определяне на справедливо обезщетение и останалите установени травми на Б. Н. – рана от около 2 см в окосмената част на главата, нараняване на дясна ушна мида и охлузване на лявото слепоочие. Пренебрегнато било и че сочените травми са на лицето на касатора, което му е причинило значителни неудобства в общуването с близки и познати и в дейността му към младежко сдружение „Бокая” и други негови начинания, което е довело и до затваряне в себе си и избягване в продължителен период от време да излиза от вкъщи и да се среща с други хора. Подчертава се, че макар белезите понастоящем да са трудно видими, излекуването им е отнело значително време, за което може да се съди по времето на изготвяне на експертизата – около осем месеца след инцидента, когато белезите са били още неизлекувани, и което предполага смущения за период от около една година. Не били съобразени и понесените психологически травми – чувство на срам и страх от последваща агресия, отзвукът, който инцидентът получил в малкия град, както и работата на Б. Н. с деца от малцинствени групи в контекста на толерантност и етническа търпимост. При определянето на справедлив размер на обезщетението от 500 лева за Ф. Н. съдът не е взел предвид психологическата травма от нанесения побой, чувството на срам, че е станал жертва на нападение и че не е могъл да защити по-малкия си брат, и притеснения от последваща разправа с нападателите. Не е отчетено обстоятелството, че случката е станала известна на местно и национално ниво, както и фактът, че в процесния период Ф. Н. е работел като регионален мениджър в застрахователно дружество, и белезите по лицето му са му създали неудобство при общуването с клиенти. За определяне на обезщетението по отношение и на двамата касатори не била отчетена обществено икономическата обстановка в страната, както и общественото възприятие за справедливост. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, разрешен според касаторите в противоречие с практиката на ВС и ВКС.
Ответниците А. Ц. И. и Л. Ц. И., двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. К. А., в отговор на касационната жалба излагат доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд взема предвид установените по делото факти във връзка с инцидента от 30.07.2014 г., при който според кредитираните свидетелски показания след пререкание между страните са били нанесени удари върху касаторите, при които Ф. и Б. Н. паднали на земята, Б. понесъл удар по брадата и бил ритан и удрян по главата, след което бил неадекватен; Б. бил приет в болница за 3 дни и му се наложило едномесечно домашно лечение, а Ф. си взел отпуск, защото се срамувал да ходи наранен пред хората; инцидентът се отразил зле на касаторите, повлиял на работата им и в отношенията с хората, като Ф. работел с лица от ромски произход и се срамувал, че не могъл да предотврати конфликта, а Б. се отказал от спорта и продължително време се оплаквал от главоболие. Според медицинската експертиза Б. постъпил в спешното отделение на болницата в добро общо състояние с рана от около 2 см в окосмената част на главата, охлузвания и нараняване на дясна ушна мида; била поставена диагноза след мозъчно сътресение – състояние на краткотрайна загуба на съзнание с липса на ясен спомен за случилото се, вследствие на което той претърпял главоболие и световъртеж; Ф. е бил с охлузване на дясно коляно, оток в областта на лявото око, състояние след повърхностни травми на главата, тялото и крайниците, оток на пръст на дясната ръка. Случаят е бил медийно отразен. Прието е, че са установени нанесените на касаторите физически наранявания и страдания вследствие на нанесен им от ответниците побой. Отчетено е вербалното арогантно поведение на касатора Б. Н. относно консумираната от ответниците храна, и макар да няма данни вербалната агресия да е била насочена против ответниците, дори и тя да е била насочена срещу тях, то те са отговорили на думите на касатора с несъразмерна физическа агресия, без ответниците да са установили по делото възражението за самоотбрана. Отречено е презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД да е оборена от ответниците. Счетено е, че касаторите в качеството им на ищци са доказали правопораждащите тяхната претенция факти – претърпени вреди в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на ответниците. По отношение на размера на дължимото обезщетение са съобразени установените от медицинската експертиза за Б. нараняване с рана от около 2 см в окосмената част на главата и охлузвания, залепването на раната, нараняването на дясната ушна мида, охлузвания на лявото слепоочие, мозъчно сътресение – състояние на краткотрайна загуба на съзнание с липса на ясен спомен за случилото се, което наложило тридневен болничен престой и един месец домашно лечение, с последица главоболие и световъртеж, затваряне на пострадалия в къщи. Отчитайки сериозното нараняване на Б., продължителността на възстановителния период, изпитваните главоболие и световъртеж, претърпяното неудобство, изразено в затваряне на ищеца у дома, съдът ги съобразява и с провокирането на инцидента от негова страна, както и пълното му физическо възстановяване след травмите, стандартът на живот към момента на причиняване на увреждането, и за справедливо възприема обезщетението от 3500 лева. Отречено е да е установено, че ищецът имал лекарска забрана за участие в състезание вследствие на инцидента, да е имал нужда от чужди грижи като помощ в ежедневието, както и твърдените в исковата молба белези по лицето, които да са го смущавали. За Ф. от медицинската експертиза е прието за установено охлузено дясно коляно и оток в областта на лявото око, както и повърхностни рани по тялото и крайниците, които са причинили болки и страдания, но са отшумели. Съобразени са контактите на този ищец в работата му с лица от ромски произход и изпитания срам от инцидента, както и затварянето му след него в къщи. Предвид леките наранявания, изпитания срам и неудобство, икономическите условия в страната, за справедливо е прието обезщетение за вреди от 500 лева. Отречено е той да носи белези по лицето си от побоя и да е зависим от чужди грижи.
Поставеният от касаторите въпрос как следва да се прилага от съда принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за който се твърди разрешаването му в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решение № 43 по гр.д. № 1461/2017 г., ІІІ г.о., решение № 40 по т.д. 188/2015 г., І т.о., решение № 99 по т.д. № 44/2012 г., ІІ т.о., решение № 2 по т.д. № 1089/2017 г., ІІ т.о., решение № 93 по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение № 88 по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение № 311 по гр.д. № 300/2017 г., ІV г.о., решение № 9 по т.д. № 1286/2017 г., ІІ т.о., решение № 104 по т.д. № 2998/2013 г., І т.о., решение № 73 по т.д. № 3343/2013 г., ІІ т.о., не обосновава допускането на касационното обжалване.
Както в посочените решения на ВКС, така и в непротиворечивата изобилна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, касационният съд преутвърждава действието на ППВС № 4/1968 г. и доразвива неговите постановки съобразно новите социални и икономически реалности. Неизменно се възприема, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като този списък не е изчерпателен. Подчертава се, че принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие, поради което съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към правнорелевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Обръща се внимание, че справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент.
Противно на тезата на касаторите, посочените от тях обстоятелства са взети предвид от съда при определяне на справедливо обезщетение като парична величина за понесените от тях вследствие на инцидента болки и страдания. Невярно се твърди, че съдът не бил съобразил тежестта на претърпяната от Б. Н. травма, последиците от нея, както и другите му нанесени наранявания и продължителността на възстановяването му. Макар и лаконично, съдът е изложил мотиви за понесените от този касатор болки и страдания, но в противовес е посочил и причината за инцидента. Съобразени са и кредитираните свидетелски показания за психологическите травми на пострадалите, свързани и със спецификата на работата на всеки един от тях и медийното отразяване на случая. Съдът ясно е посочил кои обстоятелства приема за установени и кои – не, и ако касаторите са имали предвид да заявят като основание за допускане на касационното обжалване неправилна преценка на доказателствата по спора, то е следвало да посочат и относимия правен въпрос, което обаче в конкретния случай не е сторено. Тъй като не се установява допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на ВС и ВКС, посочена по-горе, то не се обосновава допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1304 от 28 май 2018 г., постановено по в.гр.д. № 5505/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: