– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София 19.02.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1728 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 147 105/03.11.2017 година, подадена от „Рони-М-91” ЕООД [населено място], срещу решение № 6291/05.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9609/2016 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3853/05.04.2016 година на Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 32-ри състав, постановено по гр. д. № 8333/2013 година, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Съюза на слепите в България” [населено място] искове, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения между страните договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ** ***, дело № 261/1999 година на Б. Я.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4000.00 лева, като част от общата сума от 480 000.00 лева, като погасени по давност.
В касационната си жалба „Рони-М-91” ЕООД [населено място] излага твърдения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу „Съюза на слепите в България” [населено място] искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Рони-М-91” ЕООД [населено място] твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като поставения от него правен въпрос се разрешавал противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба „Съюза на слепите в България” [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
„Рони-М-91” ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 02.10.2017 година, а касационната му жалба е с вх. № 147 105/03.11.2017 година, като е подадена по пощата на 02.11.2017 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че от нотариален акт № ***, том *, рег. № ** ***, дело № 261/1999 година на Б. Я.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара се установявало, че на 07.07.1999 година между „Съюза на слепите в България” [населено място], в качеството му на прехвърлител, а „Рони-М-91” ЕООД [населено място], в качеството му на приемател е сключен договор за учредяване на право на строеж върху описания в акта недвижим имот. Също било установено, че на 30.04.1996 година, между „Съюза на слепите в България” [населено място], в качеството му на прехвърлител и „Мултимексинвест” ЕООД [населено място], като приемател е бил сключен договора за учредяване на право на строеж върху същия недвижим имот, което право не е било упражнено от приемателя. С писмо от 19.02.2016 година „Рони-М-91” ЕООД [населено място] бил признал, че през 1999 година председателят на „Съюза на слепите в България” [населено място] го е уведомил за предприети действия за разваляне на договора за учредяване на право на строеж от 30.04.1996 година. Съставът на Софийски градски съд е посочил, че не можели да бъдат споделени изложените във въззивната жалба на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] доводи за това, че „Съюза на слепите в България” [населено място] е сдружение на незрящи хора липсвал валидно подаден отговор, респективно възражение за давност и е налице признаване на иска. Обстоятелството, че „Съюза на слепите в България” [населено място] представлявал интересите на слепите хора в Република България, не означавал, че всичките му служители и членове на органите му са незрящи, както и че не биха могли да упълномощават други лица да подадат отговор на предявен спрямо тях иск. В този смисъл писменият отговор на „Съюза на слепите в България” [населено място] бил подаден своевременно и следвало да бъде взет предвид. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото на разваляне на договор се погасявало с петгодишна давност. Нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвиждала, че давностният срок започвал да тече от момента, в който правото било станало изискуемо. В частност, срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започвал да тече от момента, в който правото на разваляне на договора можело да бъде осъществено, т.е. от момента на неизпълнение на задължението. В случая договорът бил сключен на 07.07.1999 година, като според признанията на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] още към датата на сключване на договора, той бил уведомен, че върху процесния недвижим имот е било учредено право на строеж в полза на друго дружество. Още към този момент за него била възникнала възможност да иска разваляне на сключения договор, като по делото не били наведени твърдения, а и не били ангажирани доказателства от страна на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] за наличието на някоя от уредените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД хипотези, при които погасителната давност не тече или се прекъсва. Като отчел това правилно първоинстанционният съд бил приел, че към 24.02.2013 година-датата на предявяване на иска за разваляне на договора, петгодишният давностен срок вече бил изтекъл, респективно правото на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] да развали договора било погасено, а предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед отхвърлянето на иска за разваляне на договора, обусловеният от него иск за неоснователно обогатяване също бил неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Софийски градски съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът „Рони-М-91” ЕООД [населено място] е поставил за правното значение на пълномощното подписано от незрящ, без да са спазени изискванията на чл. 189, ал. 2 от ГПК и за това дали извършените въз основа на това пълномощно процесуални действия трябва да се считат валидно извършени. Така поставения въпрос е бил обсъждан от състава на Софийски градски съд и е обусловил изводите му при постановяване на обжалваното решение. Същият обаче не обуславя допускането на въззивното решение до касационен контрол, доколкото касае направеното от „Рони-М-91” ЕООД [населено място] оспорване на представителната власт на процесуалния представител на „Съюза на слепите в България” [населено място]. Както е посочено в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името, на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване е с оглед на материалноправните последици от сключения без представителна власт договор, но съгласно решение № 267/07.12.2018 година, постановено по гр. д. № 2088/2018 година и решение № 296/05.04.2017 година, постановено по гр. д. № 1776/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. дадените с ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК на ВКС са относими и към процесуалното представителство. С оглед на това на липса на представителна власт на процесуалния представител на „Съюза на слепите в България” [населено място] е могло да се позове самото сдружение, но не и „Рони-М-91” ЕООД [населено място]. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решение № 431/21.12.2016 година на Апелативен съд Бургас, търговско отделение, постановено по ч. т. д. № 360/2016 година и решение № 119/15.02.2017 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, постановено по т. д. 1714/2016 година не обосновават твърдението на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] за противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата. В нито едно от решенията не е разглеждан въпроса за валидността на процесуалните действия на пълномощник, в случай че при учредяването на представителната власт не е спазено изискването на чл. 189, ал. 2 от ГПК. В първото решение е разглеждан отказ за вписване на сдружение, при което съдът извършва служебна проверка за осъществяване на предпоставките за вписване, като е приет за невалиден подпис на учредител в учредителния протокол, тъй като при полагането му не е била спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПК. Във второто самият издател на документа, с който се е признавало съществуването на задължение е твърдял, че тъй като подписът е положен в нарушение на чл. 189, ал. 2 от ГПК, направеното признание е нищожно, като това негово възражение е било зачетено от съда. И в двата случая обаче са били налице данни, че документите са издадени от незрящи хора, каквито в случая не са налице, а съществуват само твърдения на „Рони-М-91” ЕООД [населено място] в тази насока. Дори и тези твърдения на касатора да са достоверни, то, доколкото въз основа на тях се оспорва представителната власт на процесуалния представител на „Съюза на слепите в България” [населено място], същите не обосновават допускането на обжалваното решение на Софийски градски съд до касационен контрол.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6291/05.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9609/2016 година по подадената срещу него от „Рони-М-91” ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 147 105/03.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6291/05.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9609/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.