2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 20.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4538 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Т. против решение №1130/07.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 864/2018 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си в обжалваната частта, въззивният съд е приел, че роденото от брака между страните следва да живее при бащата, комуто е предоставил за упражняване родителските права, като е определил режим на лични контакти с майката, изменяйки тези, определени от първоинстанционния съд.
От събраните по делото доказателства, изслушването на страните, експертните заключения и докладите на социалните институции съдът е приел, че и двамата родители имат добри възпитателски качества и са създали у детето навици за грижа към себе си, любов към околните, адаптивност и установяване на контакти с други деца.Прието е, че и двамата родители притежават необходимия възпитателски капацитет, като е прието също така въз основа на събраните доказателства, че майката има по-добър и положителен морален статус за отглеждането на детето. От друга страна е посочено, че полаганите към настоящия момент грижи за детето от бащата отговарят на необходимите критерии. В тази насока са обсъдени доказателствата, въз основа на които е прието, че откакто детето е при него той е основната фигура, която е заета с това. Детето е в отлично за възрастта си състояние, което е отразено от специалистите. Поддържани са добри хигиенни навици, навици на хранене и поведение. Детето е общително, за което допринася и бащата, които му дава възможност да си играе с другите деца в съседската общност. Детето е записано на танци, въведено е във вярата чрез свето кръщене, всяко от които е плод на активността на бащата. Това показва и ефективността на полаганите от него грижи и готовността и желанието той именно да упражнява родителските права. Бащата работи предимно от вкъщи и може да отговаря на всяка нужда на детето. Съдът е приел, че грижите, полагани от майката, съдът намира за недостатъчно ефективни и несъобразени с интереса на детето. В тази насока съдът е посочил, че е безспорно положително е детето да расте свободно и неограничавано от догмите на друг освен от собствената му личност. В този смисъл съдът е посочил, че изпращането му до детската градина чрез предвидения за това междуселищен автобус не е непроява на грижа. Напротив това е възпитаване в самостоятелност и отговорност за себе си, но без да се излиза извън границите на сигурността. Посочено е обаче, че майката е полагала продължително време грижи за детето, които са отговаряли на неговите потребности, но в същото време съдът е отчел във връзка с грижите на майката несъобразителните й опити да търси работа в чужда страна и отсъствието й за продължителен период от време, тъй като детето изисква непрестанни грижи, които да бъдат адекватно и преимуществено полагани от самия родител, докато в нейния случай тя е предоставила непосредствената отговорност за отглеждане на баба си, която е жена над 70-годишна възраст. Въз основа на горното, съдът е приел, че по-ефективната, съобразена с нуждите грижа полага и може да полага бащата и съобразно този критерий е по-подходящият измежду двамата родители.
Съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода, с оглед на обкръжаващите родителя лица, съдът е посочил, че не намира разлика между родителите, с изключение на едно съществено за интереса на детето обстоятелство свързано със семейство на майката и средата, в която би живяло детето там. В тази насока съдът е посочил, че при пребиваване при майка си детето е била субект на сексуална принуда, макар и невъзприета от нея по този начин. Съдът се е позовал на свидетелски показания на специалисти, извършили ? преглед и възприели непосредствено поведението ?, така и в приети по делото експертизи, както и от приложените копия от решение по дело по ЗЗДН, с което е наложена мярка по закона спрямо брат ? . Последното макар и невлязло в сила, съдът е преценил въз основа на другите по делото доказателства, като в тази насока е приел, че посоченото обстоятелство поставя в изключителна опасност за нормалното развитие малолетната дъщеря на страните и следва да бъде преценено като фактор съгласно изискванията на пар. 1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗЗакрД за преценка на интереса му чрез оценка на „опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена“. Затова съгласно този критерий, съдът е приел, че бащата е по-добрият родител за отглеждането на детето. Посочено е, че въпреки че майката дава по-добрия морален пример на детето си и е по-добрия избор за отглеждането на 7-годишно момиченце, бащата упражнява по ефективно и целесъобразно възпитателските си качества и грижи, съдът намира, че бащата следва да упражнява родителските права върху малолетната. Това съдът е приел за най-съобразено с интереса на детето с оглед качествата на двамата родители и най-вече рискът за необратимо посегателство върху психиката на детето.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпрос, които според касатора са разрешени при наличието на всички предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК, както и се позовава на очевидна неправилност на решението, касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди свидетелските показания и да обоснове своя извод, на кои от тях дава вяра, в правните си изводи, е поставен без да е налице обосновка на въпроса, в каква част съдът се е обосновал на свидетелски показания, на които не е следвало да дава вяра поради заитересованост, в каквато насока се сочи противоречие с цитираното решение на ВКС.
Решаващите изводи на съда относно извода му за това кой следва да упражнява родителските права по отношение на детето на страните по спора са във връзка изцяло с интереса на детето, като съдът е приел, че безспорно и двамата родители притежават родителски капацитет, като в това отношение е дал приоритет на майката, но именно сигурността и интереса на детето в това отношение са дали основание на съда да постанови своето решение в гторния смисъл. В тази връзка, поставените правни въпроси, свързани със задължението на съда при подобен вид дела да се ръководи от интереса на детето, са разрешени изцяло съобразно практиката на ВКС и съдилищата, определящи за водещ критерий именно интереса на детето.
Съдът не е приел, че има данни по делото за наличие на родителско отчуждение, поради което въпросът за задължителното изслушване на СПЕ в случаите, в които съдът е приел наличието на подобни данни е неотносим към спора. Същият би бил относим в случай, че съдът е приел наличието на такова отчуждение от фактическа страна, но въпреки това бе отказал допускането на СПЕ.
Въпросите, касаещи преценката на доказателствата във връзка с критериите, по които следва да се разреши спора, преценката на тези критерии, актуалните доказателства за състоянието на детето и ограничаването на контактите с единия родител са неотносими към решаващите изводи на съда – че данните за наличие на сексуално посегателство поставя в изключителна опасност за нормалното развитие малолетната дъщеря на страните и следва да бъде преценено като фактор съгласно изискванията на пар. 1, т. 5, б. „г“ от ДР на ЗЗакрДет за преценка на интереса му чрез оценка на „опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена“. Това е определило изводите на съда, с оглед интереса на детето, при кой от двамата родители следва да живее и кой от тях да упражнява родителските права. В тази връзка относим правен въпрос не се сочи, като всички останали правни въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда, съобразени изцяло с интереса на детето, като основен критерий при разрешаването на спора. Това е обосновало и изводите на съда по поставения под №5 въпрос, който е разрешен при липсата на противоречие с цитираното решение, доколкото е въпрос на факти по спора по конкретното дело.
Искането за събиране на нови доказателства в производството по чл.288 ГПК е недопустимо, както е недопустимо и искането за приемането на нови и нововъзникнали такива.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в полза на ответника следва да се присъди сумата 450 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1130/07.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 864/2018 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М. И. Т. да заплати на Б. А. Т. сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.