ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
София, 21. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4542 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 115/14.06.2018 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 270/2017, с което е потвърдено решение № 135/13.04.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 934/2014, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 461.900 лева.
Недоволен от решението е касаторът М. М. К., представляван от назначения особен представител адв. Бл. З. от ВТАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото във връзка с установяване на претендираните вреди от непозволено увреждане, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК и решението е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата И. П. И., К. В. П. и М. Г. П. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на ответниците, изразяващи се в самонастаняване в имота му в [населено място], ползването му, продажбата на движими вещи и нанасяне на повреди по имота, както са посочени в исковата молба, както и уточненията, и допълненията към нея (изнесени, продадени и откраднати уреди за фитнес, намиращи се на първия етаж в къщата: голяма масивна врата; гири; щанги; свободни тежести; пудовки маси; сепарета; радиатори за отопление; мивки; шкафове; хладилници; уреди за бита; ел. печки; ел. помпи; масивни маси; планове и чертежи на новострояща се къща с разрешително от 2002 г.; фактури за закупени строителни материали; машини и съоръжения; компютри, касетофони и телевизори, дървени и строителни материали, огради на складове; закупуването на строителни материали, машини и съоръжения; също така повредени: 100 куб. метра басейн; покривен брезент за камион; покривна конструкция за сграда; къща и стопански помещения, както и на различни възли и детайли, с които ищецът си е служил, ползвал и притежавал преди задържането му за извършеното престъпление). От показанията на разпитаните по делото свидетели – съседи на ищеца, съдът е приел за установено, че след влизането на ищеца в затвора, в имота му е живеел първият ответник (като обстоятелството дали се е самонастанил е предмет на разглеждане в друго наказателно производство и не е обсъждано от въззивния съд), a част от вещите, за които се твърди, че липсват, са принадлежали на ищеца (аргонов апарат и големи машини; оборудване за заварки, тъй като ищецът е бил монтьор/майстор-тенекеджия и имал инструменти за тази си дейност, включително и електрожен, посочват, че след задържането на ищеца, първият ответник живеел в къщата). Прието е, че не е доказано наличието на вреди, причинени на ищеца в резултат на противоправно и виновно деяние на ответниците, единствено по делото е приложена като доказателство етапна епикриза, от която е видно, че от 18.02.2014 г. до 06.03.2014 г. ищецът е боледувал от двустранна пневмония, която не е установено да е в причинна връзка с твърдените незаконни действия на ответниците. Приложените описи на вещи, които липсват или са били увредени, не са приети като доказателство за претърпени от страна на ищеца имуществени вреди. В тази връзка е посочено, че в доклада по делото първоинстанционният съд при разпределяне на доказателствената тежест, е указал на ищеца, че не сочи доказателства в насока, че посочените вещи липсват или са увредени, но ищецът не е представил такива нито пред първата съдебна инстанция, нито пред въззивната инстанция. Предвид изложеното, поради липса на доказателства съдът е приел, че по делото не е установено какви са уврежданията на имота нито какви движими вещи липсват или са повредени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства по делото във връзка с установяване на претендираните вреди.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 115/14.06.2018 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 270/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.