О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.116
гр. София,22.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2132 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Строй А 2000” ЕООД срещу решение №1258 от 21.05.2018 г. по т.д.№1253/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 23.11.2017 г. по т.д.№18/2017 г. на ОС Перник, с което „Строй А 2000” ЕООД е прекратено по предявен от „Инвестбанк” АД иск по чл.517, ал.4 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до лишаване на касатора от право на защита. Посочва се, че поради влошено здравословно състояние, удостоверено с болничен лист, управителят на „Строй А 2000” ЕООД не е успял да се яви за проведеното на 16.04.2018 г. съдебното заседание, към който момент процесуалния му представител е направил изричен отказ от учредената му представителна власт, а след това не е получавал и призовка или съобщение за насроченото на 14.05.2018 г. съдебно заседание. В този смисъл се поддържа, че липсва надлежно уведомяване за съдебното заседание на 14.05.2018 г., а последното е проведено в нарушение на чл.142, ал.2 от ГПК. Излагат се съображения, че посоченото нарушение на съдопроизводствените правила води до очевидна неправилност на решението на въззивния съд, което е и основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба – „Инвестбанк” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За насроченото пред въззивния съд съдебно заседание за 16.04.2018 г., „Строй А 2000” ЕООД е уведомено на 19.03.2018 г. чрез адвокат Г. К. /изготвил и въззивната жалба, по която е образувано производството пред САС/, като извършените от последния процесуални действия са потвърдени от „Строй А 2000” ЕООД с изрична молба от 26.03.2018 г. С посочената молба пълномощието на адвокат К. е оттеглено, като към молбата е представено пълномощно, с което адвокат Д. Г. е упълномощен да осъществява процесуално представителство на „Строй А 2000” ЕООД по делото. При проведеното на 16.04.2018 г. съдебно заседание, делото не е разгледано, поради постъпили на 16.04.2018 г. молби – от адвокат Г., с която заявява, че прави отказ от пълномощно по смисъла на чл.36 от ГПК и от управителя на „Строй А 2000” ЕООД, с която сочи, че не може да се яви поради внезапно заболяване, удостоверено с приложен към молбата болничен лист. С протоколно определение от 16.04.2018 г. делото е отложено за 14.05.2018 г., за която дата съдът е приел, че страните се считат уведомени. Делото е разгледано в съдебно заседание, проведено на 14.05.2018 г., в което „Строй А 2000” ЕООД не се е представлявало, като в същото заседание е приключило съдебното дирене и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. С постановеното на 21.05.2018 г. решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на дружеството по предявения от „Инвестбанк” АД иск, поради което е и потвърдил и първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на обжалваното решение не може да бъде допуснато.
За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
В случая при постановяване на решението не само че не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, но всъщност очевидното е, че е налице спазване на разпоредбите на чл.142, ал.3 и чл.56, ал.2 от ГПК /датата за следващото съдебно заседание – 14.05.2018 г., е обявена в откритото съдебно заседание от 16.04.2018 г., а за провеждане на последното, касаторът е бил редовно уведомен, респективно не е следвало да бъде призоваван за заседанието на 14.05.2018 г./, поради което не се установява и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса. Ето защо и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, твърдяната очевидна неправилност на решението не се установява.
В този смисъл и с оглед обстоятелството, че касаторът не е формулирал материално или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1258 от 21.05.2018 г. по т.д.№1253/2018 г. на САС.
ОСЪЖДА „Строй А 2000” ЕООД[ЕИК] да заплати на „Инвестбанк” АД[ЕИК] сумата от 100 лв., възнаграждение за юрисконсулт.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.