7
определение по гр.д.№ 3108 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3108 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. срещу решение № 59 от 02.05.2018 г. по в.гр.д.№ 157 от 2018 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 06 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 2954 от 2015 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Ю. Т. К. срещу Б. К. Б., разгледан при участието на М. Г. М. като трето лице помагач на ответника Б., иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ид. ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60,90 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 6 и 0,7778 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПКТ. Процесуалният представител на касатора твърди, че обжалваното решение противоречи на актове на КС на РБ и на Съда на ЕС, както и на посочената от него практика на ВКС: т.14 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г., решение № 801 от 09.11.2009 г. по гр.д.№ 1667 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 741 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 2744 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр.д.№ 1034 от 2009 г на ВКС, ГК, IV г.о.
Освен това, твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Може ли наследник, който не е потърсил правата си в продължение на 4 г. след смъртта на наследодателя, да има претенции към трети лица- добросъвестни купувачи на имота на наследодателя му ?
2. Може ли наследник, неприел наследството, непотърсил правата си в продължение на 4 г. след смъртта на наследодателя, неподал данъчна декларация по ЗМДТ в 6-месечен срок, както и който не е заявил в инициираното от него наказателно производство срещу приобретателя на „наследствения му имот“, да има някакви имуществени претенции към него; може ли такъв „наследник“ да има претенции срещу трети добросъвестни лица-купувачи по законни нотариално вписани в имотния регистър сделки ?
3. Допустим ли е иск по чл.108 ЗС от наследник, който не е доказал, че е приел наследството ?
4. Може ли да се произнесе решение преди заседанието за поправка на протокол по делото ?
5. Може ли срокът на подаване на касационната жалба да изтича преди съдебното заседание за поправка на протокола по делото ?
6. Може ли срокът за подаване на молба за поправка на протокола да е 5-дневен /от които само 3 работни дни, единият от които изхабен за получаване на протокола/ по такова тежко дело ?
Не на последно място се твърди, че има вероятност решението да е нищожно /като постановено по непредявен иск и в противоречие с добрите нрави и с императивни правни норми/, недопустимо /поради това, че ищцата не е доказала, че е собственик и че ответникът владее имота без правно основание/ и очевидно неправилно /поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила/.
В писмен отговор от 03.08.2018 г. ответницата по касационната жалба Ю. Т. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат в размер на 1000 лв.
В писмен отговор от 02.08.2018 г. ответникът Б. К. Б. заявява, че счита касационната жалба за основателна.
Към настоящото производство е присъединена за общо разглеждане и частната жалба на М. Г. М. срещу определение № 353 от 22.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№ 157 от 2018 г., с което е прекратено производството по приетата от съда за недопустима молба на М. М. от 20.06.2018 г.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение след като се запозна с представените по делото доказателства и доводите на страните приема следното:
I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Ю. Т. К. срещу Б. К. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата Ю. Т. К. е собственик на процесния имот като наследник по закон на неговия предишен собственик Т. К. К., починал на 26.03.2010 г. и че ответникът Б. К. Б. няма правно основание да ползва този имот: тъй като е приобретател на имота от М. Г. М., който от своя страна е приобретател от Р. К. К., който е приобретател по нищожна правна сделка от 05.10.2010 г.
По възражението на третото лице- помагач на страната на ответника и касатор по настоящото дело М. М. за липса на материалноправна легитимация на ищцата Ю. К. да предяви иска по чл.108 ЗС, тъй като не била приела наследството на баща си Т. К. в продължение на 4 години, въззивният съд е приел, че в Закона за наследството няма срок за приемане на наследството и това приемане може да бъде извършено и с конклудентни действия. Прието е, че със завеждане на настоящото дело ищцата не е оставила в никого съмнение, че приема наследството на баща си. От друга страна, отказът от наследство можел да бъде само изричен, а по делото нямало доказателства ищцата да е направила такъв изричен отказ от наследството на баща си. Ако страните по оспорените сделки са имали съмнение относно това дали ищцата е приела наследството на баща си, то те, според съда, са имали възможност да поискат на ищцата да бъде даден срок да приеме наследството изрично, което те не са сторили.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение:
1. Във връзка с твърденията си за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВС и ВКС. В посочените актове са обсъдени някои действия на наследника по закон, които представляват или не представляват приемане на наследството /подаването на данъчна декларация, искането за издаване на удостоверение за наследници и др./. В нито едно от тези решения и определения обаче няма произнасяне и не е обсъждан относимия към настоящото дело въпрос: дали подаването на искова молба за ревандикация на наследствен имот представлява действие на наследника по закон, с което се приема наследството.
2. Не се констатира от настоящия състав на ВКС обжалваното решение да противоречи на актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. А и самият касатор не е посочил конкретен акт на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, на който, според него, обжалваното решение противоречи.
3. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това основание, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС поради следното:
Първите два поставените от касатора правни въпроси /1. Може ли наследник, който не е потърсил правата си в продължение на 4 г. след смъртта на наследодателя, да има претенции към трети лица- добросъвестни купувачи на имота на наследодателя му ? и 2. Може ли наследник, неприел наследството, непотърсил правата си в продължение на 4 г. след смъртта на наследодателя, неподал данъчна декларация по ЗМДТ в 6-месечен срок, както и който не е заявил в инициираното от него наказателно производство срещу приобретателя на „наследствения му имот“, да има някакви имуществени претенции към него; може ли такъв „наследник“ да има претенции срещу трети добросъвестни лица-купувачи по законни нотариално вписани в имотния регистър сделки ?/ се свеждат до приложението и тълкуването на нормата на чл.49 ЗН за приемане на наследството. По приложението на тази правна норма има съдебна практика, включително и задължителна такава /например т.14 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г./, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
Третият поставен въпрос /допустим ли е иск по чл.108 ЗС от наследник, който не е доказал, че е приел наследството ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е напълно неотносим към настоящото дело, по което е безспорно доказано, че ищцата Ю. К. е приела наследството на баща си Т. К..
Четвъртият, петият и шестият поставени въпроси /4. Може ли да се произнесе решение преди заседанието за поправка на протокол по делото ?, 5. Може ли срокът на подаване на касационната жалба да изтича преди съдебното заседание за поправка на протокола по делото ? и 6. Може ли срокът за подаване на молба за поправка на протокола да е 5-дневен /от които само 3 работни дни, единият от които изхабен за получаване на протокола/ по такова тежко дело ?/ също не на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за правилността на обжалваното решение. За неговата правилност от значение е дали изводите на съда по съществото на спора са основани на изявления и процесуални действия, които не са правилно отразени в протоколите от съдебните заседания, чиято поправка се претендира, а не зависи от това кога е постановено и влязло в сила определението за поправка на съдебния протокол- преди или след постановяване на решението по делото.
4. Няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо /основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК/: Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решение, постановено по непредявен иск, не е нищожно, както твърди касатора, а би било недопустимо. В конкретния случай обаче няма произнасяне по непредявен иск. Напротив, съдът се е произнесъл единствено и само по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, поради което няма вероятност решението да е недопустимо.
Противоречието с добрите нрави и с императивни правни норми, ако има такива, също не са основания за нищожност на съдебно решение, а само за неговата неправилност. Недоказаността на предпоставките за уважаване на иска /че ищцата е собственик и че ответникът владее имота без правно основание/ също нямат отношение към допустимостта на решението, а само към неговата правилност.
5. Не е налице и основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗН, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на всички събрани по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата Ю. К. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
II. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: С молба от 30.04.2018 г. М. Г. М. е поискал въззивният съд да допусне поправка на протокола от последното проведено по делото съдебно заседание от 25.04.2018 г. След проведено съдебно заседание на 13.06.2018 г. въззивният съд е постановил определение, с което е оставил без уважение тази молба. С молба от 20.06.2018 г. М. М. е поискал да бъде поправен протоколът от 13.06.2018 г., касаещ изявления на адв.М. Д. и на съда в това заседание. С обжалваното определение от 22.06.2018 г. съдът по същество е оставил без разглеждане тази молба и е прекратил образуваното по нея дело за поправка на протокол.
Това определение е правилно, тъй като по същество с молбата от 20.06.2018 г. пълномощникът на М. М.- адв.Д. е целяла чрез поправката на протокола от 13.06.2018 г. да достигне до повторно произнасяне по предходното й искане по чл.151 ГПК за поправка на протокола от 25.04.2018 г., по което искане вече има влязъл в сила съдебен акт /определението на съда от 13.06.2018 г./.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 02.05.2018 г. по в.гр.д.№ 157 от 2018 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. Г. М. от [населено място], [улица], ет.3, ап.89, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес]04, чрез адв.М. Д. да заплати на Ю. Т. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Д. М. на основание чл.78 ГПК сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2018 г. по в.гр.д.№ 1576 от 2018 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.