О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
гр. София, 06.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Дечева
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4173 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 157 от 26.04.2018г. постановено по гр.д. № 652/2017г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 19.07.2017г. по гр.д. № 1474/2016г. на Ботевградски районен съд в обжалваната част за отхвърляне на осъдителната част от претенцията по чл. 108 ЗС, предявена от П. С. С. против М. Г. Г. за предаване владението върху част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** в [населено място], на [улица], ет.1, а именно склад към магазин на партерния етаж, който по документ за собственост е с площ 18 кв.м., а по скицата на вещото лице А. /приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението/ е с площ от 15 кв.м. и е заключен между точките *-*-*-* на скицата.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. С. чрез пълномощника адв. Н.. Жалбата е блакетна и съдържа твърдението, че решението е очевидно неправилно, решено е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В постъпила молба-уточнение отново са повторени горепосочените основания и е допълнено, че очевидната неправилност се дължи на отказа на съда да уважи искане за допускане на нова експертиза по делото, което е ограничило правото на защита на касатора.
Ответникът по касационната жалба М. Г. чрез пълномощника си адв. Д., излага мотиви, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Подпомагащата страна „Лазаров трейд“ ЕООД не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск. Ищецът П. С. е придобил чрез три договори за покупко-продажба през 2008г. магазин и складово помещение в [населено място], на [улица], ет.1. Според документите за собственост на праводателите магазинът е с площ 58 кв.м., а складът – 18 кв.м. Ищецът купил първоначално 5/12 ид.ч. от К. Г., след това 1/6 ид.ч. от Г. Г. и накрая 5/12 ид.ч. от ответника М. Г.. Твърди се в исковата молба, че е предадено владението само върху магазина, но не и върху склада, като последният е във владение на ответника.
Ответникът поддържа, че вследствие извършен ремонт търговската площ на магазина е увеличена чрез придаване на склада и че на ищеца е предаден целия обект.
В хода на делото ищецът е прехвърлил имота на „Лазаров трейд“ ЕООД, което е встъпило като помагач на праводателя си.
Първоинстанционният съд е признал за установено, че ищецът е собственик на склада към магазина, но е отхвърлил претенцията за предаване на владението му, тъй като складът е приобщен към магазина и не се владее от ответника, а от ищеца.
Въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд досежно установената фактическа обстановка и изводите, че ищецът не е доказал ответникът да владее спорното помещение. Изтъкнал е, че във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, извън общите твърдения за незаконосъобразност и превратно тълкуване на доказателствата, което затруднява съда да провери основателността на доводите в жалбата. Независимо от това е допълнил, че видно от заключението на вещото лице и от показанията на разпитаните свидетели, спорното складово помещение се намира на партерния етаж и представлява обособена зала на второ ниво, до която се достига по няколко стъпала от основната търговска зала на първо ниво. Всички свидетели сочат, че друго складово помещение не е ползвано през годините и че няма никакви промени в площта от 2000г. насам. Свидетелят Т. установява, че през 2014г. след придобиването от ищеца, складовото помещение е преустроено така, че е приобщено към магазина като второ ниво. Затова те съставляват едно цяло, на две нива. Горното обаче не значи, че складовото помещение, описано в нотариалните актове, е различно, нито че купувачът има право на допълнително такова.
При преценка сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, които да са разгледани в акта и да са решени в противоречие с практиката на ВКС или да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както твърди. Не е посочена и съдебна практика. А за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които касаторът се позовава, е необходимо да бъдат поставени конкретни правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда. Липсата на такива въпроси е достатъчна, за да бъде отказан достъпът до касационен контрол.
Не се съзира от съдържанието на обжалваното решение и съмнение за очевидна неправилност на изводите на съда. Мотивите са логични и обосновани. Соченото от касатора, че съдът не е уважил искане за допускане на нова експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице, съставлява касационно оплакване по чл. 281, т.3 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Отделно, следва да се уточни, че искане за допускане на нова експертиза пред въззивния съд не е било заявено от касатора /въззивник в това производство/, а от третото лице – помагач. Същевременно, приетата експертиза е дала отговор на всички въпроси и е изяснила разликите в площите на помещенията. Налице е несъответствие между площите на магазина и склада по документите за собственост и по замерванията на място, но това не означава, че има друго складово помещение, а и самият ищец не сочи къде се намира то.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол. В полза на ответника по жалбата М. Г. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 26.04.2018г. постановено по гр.д. № 652/2017г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на П. С. С..
ОСЪЖДА П. С. С. от [населено място], [улица] да заплати а М. Г. Г. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.10 сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.