О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 178
гр. София, 06.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№486 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Д. и срещу определение №3927 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д.№5856/2018 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 14.09.2018 г. по гр.д.№11051/2018 г. на СГС, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на ОС Стара Загора.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, основани на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, като се поддържа, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 от ГПК, в сила от 07.08.2018 г., не съответстват на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС. 2. Като се имат предвид текстовете на раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент/ЕС/ №1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя. 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС. 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента. 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 от ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя.
Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на цитирания Регламент относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая е налице предвидената в чл.115, ал.2 от ГПК специална местна подсъдност по искове за обезщетение на увредено лице срещу застраховател, поради което компетентен да се произнесе по иска по чл.432 от КЗ, предявен на 14.08.2018 г. срещу ответното застрахователно дружество, е ОС Стара Загора, предвид обстоятелството, че както постоянният и настоящ адрес на ищците, така и мястото на настъпване на произшествието, е в района на посочения окръжен съд. Във връзка с доводите за приложение на Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета въззивният съд е изразил становище, че разпоредбите на същия не са приложими относно местната компетентност, която е правомощие на националното законодателство.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните от частния касатор въпроси, свързани според него с предвидена в Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, възможност увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя и с твърдяно ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, не са обусловили решаващата воля на съда. По тези въпроси липсва произнасяне в обжалваното определение, а преценката за правилност на изводите, че в случая приложение следва да намерят уредените в ГПК процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове /чиято регулация несъмнено е предоставена в компетентност на съответната държава – членка на ЕС/, но не и правилата за международната компетентност на съдилищата, съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, може да бъде извършена, но при наличие на основания за и след допускане на касационно обжалване, което в случая с оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, а и на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, не може да бъде допуснато.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №3927 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д.№5856/2018 г. на САС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.