– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. София 06.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 24.10.2018 (двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2512 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационни жалби с вх. № 2235/16.04.2018 година и с вх. № 2308/18.04.2018 година, двете подадени от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място], срещу част от решение № 22/27.02.2018 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 17/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд В., след частична отмяна на първоинстанционното решение № 1560/25.10.2017 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2400/2016 година е отхвърлил предявения от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол срещу „Електроразпределение север” АД [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума за горницата над дължимия размер от 6248.60 лева до претендирания размер от 51 455.38 лева (разлика, възлизаща на 45 206.78 лева), представляваща обезщетение за ползването без основание от дружеството за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, на трафопост с диспечерско наименование ТП **, собственост на едноличния търговец, изграден в У. *-***, кв. 17 по плана на [населено място], за периода от 19.04.2011 година до 19.04.2016 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-15.12.2016 година до окончателното ? изплащане, както и за заплащане на сума, представляваща горницата над дължимия размер от 58.03 лева до уважения размер от 486.94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.03.2016 година до 19.04.16 година върху дължимото обезщетение за ползването без правно основание на посочения ТП ** в [населено място] дол за периода от 19.04.2011 година до 19.04.16 година на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадените от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] касационни жалби се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу „Електроразпределение север” АД [населено място] искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъдат уважени. В изложението към касационните жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби „Електроразпределение север” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 3670/05.06.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 22/27.02.2018 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 17/2018 година в оспорваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбите са оспорени като неоснователни като е поискано да бъдат оставени без уважения, а решението да бъде потвърдено в атакуваната с тях част.
Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол е бил уведомена за обжалваното решение на 15.03.2018 година, като подадената от него срещу същото касационни жалби са с вх. № 2235/16.04.2018 година и с вх. № 2308/18.04.2018 година, като втората е подадена по пощата на 16.04.2018 година, а 15.04.2018 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед на разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да определи размера на дължимото се обезщетение, а оттам и основателността на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съставът на Апелативен съд В. е приел, че съгласно заключенията на изслушаните по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи количество потребена от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] електроенергия от 01.11.2012 година до 17.11.2016 година е общо 443 кWh; потребителите, захранвани от ТП **, който получава захранване и от трафопоста на касатора, с НН към 22.05.2017 година са 267, а количеството потребена електроенергия от всички абонати за периода от 19.04.2011 година до 19.04.2016 година е 3 269 779 kWh; и потребителите, захранвани от ТП **, който също получава захранване и от трафопоста на касатора, с НН към 22.05.2017 година е само един, а количеството потребена електроенергия от него за периода от 19.04.2011 година до 19.04.2016 година е 602 083 kWh. С допълнителното заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза въз основа и на записванията в диспечерските дневници, водени в „Електроразпределение север” АД [населено място] било установено какво е средно аритметичното количество електроенергия, преминало за процесния период въз основа на отчетените потребления за ТП ** и ТП ** при аварийни и планови ремонти на трасето, при които ТП ** е използван за пренос на електроенергия СрН-при общо отчетени в дневниците за процесния период 21.23 часа на ползване на ТП ** при аварийни ситуации, средното количество електроенергия, преминало за 1 час през ТП ** (в тази ситуация на изключване на ТП **, същият е захранен от ТП **) било в обем от 13.66 кWh за един час. От това е направен извода, че за общо 21.23 часа за целия процесен период, преминалото през ТП ** количество електроенергия на СрН, за да захрани потребителите на ТП **, било 290 кWh. От представените разпечатки от електронната страница на КЕВР се установявало какви са публично оповестените и определени от Комисията коефициенти за обслужване на дейността по сектори съгласно т. 9 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ съответните коефициенти за процесния период, като те били следните: за 2011 година-0.22; за 2012 година-0.22; за 2013 година-0.18; за 2014 година-0.21; за 2015 година-0.27 и за 2016 година – 0.21.
Съставът на Апелативен съд В. е приел, че в случая била приложима нормата на т. 3.2 от Методиката и стойността на трафопоста, която да участвала във формулата за определяне на цената за предоставен достъп, следвало да е балансовата му стойност от инвентарната книга на касатора-търговец. В случая не била приложима т. 3.3, тъй като пазарната стойност на ДМА се вземала само когато нямало счетоводно отчитане на електрическата уредба или съоръжението като ДМА (например при физическите лица, но не и при физическите лица, регистрирани като еднолични търговци) или когато лицата, предоставящи достъп не разполагали с информация за балансовата стойност на ДМА, или най-после-когато лицензиантът изразял несъгласие с балансовата стойност на ДМА. В случая било установено, че балансовата стойност на ТП **, посочена в инвентаризационния опис на касатора, сметка 203, е в размер на 13 594.00 лева. Съгласно т. 5 от Методиката, цените за предоставен достъп били в лева и за месец, за едногодишен период. Това означавало, че същите се изчислявали за всяка година поотделно. Според т. 10 от Методиката, цената за предоставен достъп се определяла по формулата Цд = Р/12 х Ед/Еобщо, където Р = ДМА х Кобсл.; Ед била сума от прогнозните годишни потребления на електрическа енергия на потребителите, които получавали енергия през уредби и съоръжения, до които е предоставен достъп, без потреблението на лицето, предоставящо достъп, а Еобщо = Едост. х (1-ТР/100) представлявало общото прогнозно годишно нетно потребление на електроенергия от всички потребители, включително това на лицето, предоставящо достъп. В последната формула пък Едост било прогнозното годишно количество доставена електроенергия в уредби и съоръжения, до които се предоставя достъп, включително на предприятието, предоставящо достъп, а ТР били годишните технологични разходи за преобразуване и пренос на енергия, които според вещите лица били 0.05%. Според въззивният съд Едост. следвало да се приеме, че като сбора от средното годишно количество доставена ел. енергия за крайния потребител на ТП ** през ТП ** и средното годишно количество доставена електроенергия на Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място], за период от пет години. Както били посочили и вещите лица, преминалото за един час средно количество ел. енергия през ТП ** (при отчетено за целия период общо количество от 602 083 кWh, разделено на 44 064 часа, колкото има в пет години) е 13.66 кWh. Разделени отчетените 21.23 часа като използване на ТП ** за пренос на електроенергия до ТП **, на пет години, се равнявали на средно по 4.25 часа на година. Или, средното количество електроенергия, преминало за потребителя на ТП ** през ТП ** средно на година било равно на 58 кWh (4.25 часа х 13.66 кWh). Средното количество, доставена електроенергия за Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол на година било 88.6 кWh (443 кWh разделено на пет години). В такъв случай Едост. било равно 146.6 кWh (58 кWh + 88.6 кWh ). Тогава Е общо било 146.6 кWh х (1-0.05%), или 139.27 кWh средно на година, а Ед било 58 кWh средно на година. Съставът на Апелативен съд В. е посочил, че при така определените средни годишни величини, участващи в основната формула, промяна ще има само в Кобсл за всяка от процесните пет години съобразно посочените стойности по-горе. Така за 2011 година и 2012 година Цд = [(13594 лева х 0.22)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или по 103.79 лева на месец; за 2013 година Цд = [(13594 лева х 0.18)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или по 85.64 лева на месец; за 2014 година и 2016 година Цд = [(13594лева х 0.21)/12)] х 58кWh/139.27кWh, или по 99.92 лева на месец и за 2015година Цд = [(13594лева х 0.27)/12)] х 58кWh/139.27кWh или по 128.46 лева на месец. С оглед на това дължимото на Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол обезщетение за ползването без основание от „Електроразпределение север” АД [населено място] на процесния трафопост за 2011година за периода от 19.04.2011 година до 31.12.2011 година (8 месеца и 12 дни) възлизало на 871.84 лева; за 2012 година-на 1245.48 лева; за 2013 година-на 1027.68 лева; за 2014 година-на 1199.04 лева; за 2015 година на 1541.52 лева; за 2016 година за периода от 01.01.2016 година до 19.04.2016 година (3 месеца и 19 дни)-на 363.04 лева, а общо за процесния период било 6 248.60 лева.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] е формулирал въпроси за това каква е отговорността и какво следва да заплати енергийното дружество за обстоятелството, че трафопостът поддържа постоянна двадесет и четири часова готовност и представлява част от енергийния пръстен на населеното място и за задължението на съда да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и отговори на всички доводи на страните. Първият от така формулираните въпроси не може да обоснове допускането на касационен контрол на решението на Апелативен съд В. в обжалваните му части. Задължение на касатора е не само да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, но и да обоснове връзката на този въпрос с някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК за това. В конкретния случай това задължение не е изпълнено от страна на касатора Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол, доколкото нито е посочено, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, с актове на КСРБ или СЕС, нито пък са ангажирани доказателства в тази насока. Наред с това липсва обосновка и за това дали отговорът на този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед на това така поставения въпрос не покрива пълните изисквания за правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и не може да обоснове допускането на обжалваното решение до касационен контрол в оспорваните му части. Що се отнася до втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси касаторът обоснована приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, позовавайки се на отговорите на правните въпроси, дадени в изброените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Същият обаче не обосновава допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваните му части. При постановяване на обжалваното решение в частта му относно обезщетението по чл. 117, ал. 8, изр. 3 от ЗЕ съставът на Апелативен съд В. се е съобразил с установеното практика, че размера на същото се определя по реда на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ и е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определянето на обезщетението по този ред. С оглед на това поставения от касатора въпрос не е разрешен от състава на Апелативен съд В. в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК практика на ВКС. Въпросът дали вземайки предвид всички предвидени в Методиката обстоятелства въззивният съд правилно е определил размера на обезщетението не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК. Твърденията в тази насока, с каквито касаторът обосновава искането си за допускане на касационното обжалване по този въпрос, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] е поискал обжалваното решение на Апелативен съд В. да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност е различна от неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последната, както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС, се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване е след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Затова проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, следва да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилна преценка на доказателствата, както и при определянето на размера на обезщетението по реда на посочената по-горе Методика, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 22/27.02.2018 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 17/2018 година по подадените срещу него от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място], касационни жалби с вх. № 2235/16.04.2018 година и с вх. № 2308/18.04.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „Ивона-Димитър Ненчев” [населено място] дол ще трябва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение север” АД [населено място] сумата от 300.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22/27.02.2018 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 17/2018 година по подадените срещу него от Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „ИВОНА-ДИМИТЪР НЕНЧЕВ” [населено място], [улица], касационни жалби с вх. № 2235/16.04.2018 година и с вх. № 2308/18.04.2018 година.
ОСЪЖДА Д. И. Н., в качеството му на ЕТ „ИВОНА-ДИМИТЪР НЕНЧЕВ” [населено място] дол, [улица] да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], [улица], В. Т., сумата от 300.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.