2
определение по гр.д.№ 3304 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 07.03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3304 по описа за 2018 г. приема следното:
Образувано е по касационна жалба на К. Г. М. срещу решение № II-21 от 17.04.2018 г. по в.гр.д.№ 220 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 1888 от 21.11.2017 г. по гр.д.№ 1591 от 2017 г. на Бургаския районен съд за допускане на съдебна делба между бившите съпрузи К. Г. М. и К. М. М. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ….. , представляващ апартамент, находящ се в [населено място], к-с „С.“ [жилищен адрес] с площ от 60,89 кв.м., заедно с избено помещение № 17 и 0,69 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, в частта относно квотите между съделителите и делбата е допусната при квоти: 35,3069 % ид.ч. за К. М. М. и 64,6931 % ид.ч. за К. Г. М..
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск и при недопустимо изменение на иска относно заявената от страна на ищеца претенция за трансформация на лични средства. По отношение на определените дялове в съсобствеността се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 411 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 5344 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 432 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 420 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1058 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4588 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1107 от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 3083 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следните въпроси:
1. За да се признае личен дял на основание чл.21, ал.1 или ал.2 СК /отм./ на някого от бившите съпрузи по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, личните средства по смисъла на чл.20, ал.1 СК /отм./ на съответния съпруг в придобиването на имота следва ли да са налице и съответно да са вложени към момента на юридическото придобиване на имота? Релевантният момент за наличието/влагането на средствата, моментът на придобиване на правото на собственост ли е ?
2. При положение, че сумите- финансова компенсация за притежаваните лихвоточки по многогодишни и отпреди брака жилищно-спестовни влогове- са изплатени след придобиването на имота и не са вложени в неговото придобиване, а продажната цена за закупуването на имота е била изплатена изцяло, в пълен размер и в брой още при подписването на нотариалния акт за покупко-продажба, тези изплатени впоследствие суми за лихвоточки следва ли да се съобразяват при определянето на делбените квоти на двамата бивши съпрузи ? Следва ли размерът на другата част от средствата (които не са лихвоточки), вложени при закупуването на имота, да се намали и то да се намалят само наличните лични средства на единия от бившите съпрузи, за сметка на впоследствие изплатените суми за лихвоточки, за да може в рамките на платената при подписване на нотариалния акт обща продажна цена да се вместят впоследствие изплатени суми от лихвоточки ? Следва ли да се изисква общият сбор на тези суми (от лични средства, налични и вложени при придобиване на имота и от впоследствие изплатени на съпрузите суми за лихвоточки) да е равен на продажната цена на имота, платена изцяло при придобиването на същия ?
Твърди се, че по втория от въпросите липсва съдебна практика, която да третира едновременното съобразяване на налични към момента на придобиването на имота лични средства от дарение и на такива впоследствие получени от лихвоточки, и преди всичко начинът, по който същите следва да бъдат зачетени при определяне на делбените квоти, което обосновава основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- необходимостта ВКС да се произнесе по този въпрос с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото.
Освен това, се твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и при недопустимо изменение на иска и че е очевидно неправилно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 25.07.2018 г. ответникът по касационната жалба К. М. М. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд в състав на първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за изменение на първоинстанционното решение относно квотите, при които е допусната делбата на процесния апартамент между бившите съпрузи К. М. и К. М., въззивният съд е приел, че съобразно приложимият закон относно имуществените отношения между бившите съпрузите към момента на придобиване на делбения имот- 21.10.1998 г.- СК от 1985 г., имотът е съпружеска имуществена общност, но всеки от съпрузите може да установява пълна или частична трансформация на лично имущество, ако твърди, че за придобиването на имота са вложени лични средства.
Новият Семеен кодекс от 2009 г. урежда по идентичен начин имуществените отношения по заварените бракове /какъвто е бракът на страните по делото, прекратен с развод едва през 2015 г./, ако съпрузите по тях не са избрали законов режим на разделност или не са сключили брачен договор. Съобразно разпоредбите на този нов СК, при възмездно придобиване по време на брака на недвижим имот, същият е съпружеска имуществена общност, ако придобиването е в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. При придобиване на имота със средства, придобити от дарение, наследство или друго лично имущество на един от съпрузите, съвместният принос е изключен и това е основание за признаване на пълна или частична трансформация по чл.23 СК.
По конкретното дело, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за доказани твърденията на страните, че придобиването на делбения имот е с лични средства на двамата съпрузи: парични суми, изплатени като компенсация за притежавани от тях от преди брака многогодишни жилищно-спестовни влогове и дарени парични средства от родителите им.
По отношение на получените по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/ суми /3 088 440 неденоминирани лева за К. М. и 6 053 520 неденоминирани лева за ответницата К. М./, съдът е приел, че макар и да са получени от Националния компенсационен жилищен фонд след сключване на придобивната сделка за имота /след 21.10.1998 г./ и да не са използвани за заплащане на продажната цена за този имот, е налице влагане на лични средства на съпрузите при придобиване на жилището, което има за последица частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК. Това е така предвид необходимостта за равностойно третиране на вложителите, притежаващи жилищно-спестовни влогове, чиято левовата компенсация за набраната по влога сума се превежда след придобиване на собствеността, и вложителите, чиято левова компенсация е преведена директно на продавача на имота при неговото закупуване.
По твърдението на ищеца за вложени негови лични средства в придобиването на апартамента съдът е приел за доказано, че майката на ищеца К. М. М. му е дарила сумата 2 000 щ.д. /левова равностойност 3 266 800 неденоминирани лева/. За недоказано е прието възражението на ответницата К. Г. М., че тези средства са дарени общо на семейството, а не лично на К. М.. Изложени са аргументи, че първоначално заявената в исковата молба претенция на ищеца в частта относно равенството на дяловете, при които следва да се допусне делбата, не обосновава извод средствата да са дарени общо на семейството, а и от свидетелските показания се установявало противното.
За неоснователно е прието възражението на ответницата К. Г. М. за пълна трансформация на лично имущество в придобиването на имота- изцяло със средства, дарени й от нейния баща. Според съда, от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че бащата на ответницата е получил сума в заем от трети лица /според твърденията на самия баща около 11 800 щ.д./, но само за 3423 щ.д. /левова равностойност 5 591 240 неденоминирани лева/ по делото било безспорно установено, че са били внесени за придобиването на делбения апартамент.
Предвид на това и с оглед действителната придобивна цена на делбения имот 13 500 щ.д. /левова равностойност 18 000 000 неденоминирани лева/, съдът е приел, че ищецът притежава 35,3069 % от този имот /6 355 240 върху 18 000 000 ид.ч./, а ответницата съответно 64,6931 % /11 644 760 върху 18 000 000 ид.ч./.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване на това решение:
1. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по посочените правни въпроси: Двата поставени въпроса са идентични по смисъл и са свързани с това дали е налице влагане на лични средства на някой от съпрузите при придобиване на жилище по време на брака от свободния пазар по реда и условията на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУПГМЖСВ/, когато продажната цена е заплатена от съпрузите към момента на сключване на договора за покупко-продажба изцяло, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд по ЗУПГМЖСВ е платена след сключването на договора. Тези въпроси са обуславящи за изводите на съда в обжалваното решение относно размера на дяловете на съделителите, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика /например решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2560 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 109 от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 740 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК точно по този въпрос/ е прието, че получените от съпрузите левови компенсации от Националния компенсационен жилищен фонд за личен на всеки от тях многогодишен жилищно-спестовен влог по ЗУПГМЖСВ, следва да се считат за вложени лични средства на всеки съпруг в придобиването на имот по време на брака, дори и тези компенсации да са били получени след придобиването на имота, а продажната цена на този имот да е била платена изцяло още към момента на придобиването.
Посочените от касаторката решения /решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1058 от 17.10.2008 г. по гр.д.№ 4588 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 1107 от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 3083 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ не разглеждат такава конкретна хипотеза /на получена левова компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд за личен многогодишен жилищно-спестовен влог на един или и на двамата съпрузи по реда на ЗУПГМЖСВ/, поради което са неприложими към конкретното дело.
Посочените определение № 411 от 11.06.2009 г. по гр.д.№ 5344 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 432 от 27.04.2010 г. по гр.д.№ 420 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановени в производство по чл.288 ГПК, не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване на решението, доколкото не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: тъй като с тях ВКС не разрешава спор между страните, прилагайки и тълкувайки правни норми, а се произнася само относно наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решение по конкретно дело.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- произнасяне на ВКС, което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: По поставения въпрос затова дали получените суми като компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд за личен многогодишен жилищно-спестовен влог на единия или на двамата съпрузи по ЗУПГМЖСВ, следва да се считат за вложени лични средства на всеки от съпрузите в придобиването на имот по време на брака, дори и тази компенсация да е била получена след придобиването на имота, а продажната цена на имота да е била платена изцяло още към момента на придобиването, има константна практика на ВКС: посочените по-горе решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2560 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 109 от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 740 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. От постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството и в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Другият поставен от касаторката подвъпрос /Следва ли размерът на другата част от средствата (които не са лихвоточки), вложени при закупуването на имота, да се намали и то да се намалят само наличните лични средства на единия от бившите съпрузи, за сметка на впоследствие изплатените суми за лихвоточки, за да може в рамките на платената при подписване на нотариалния акт обща продажна цена да се вместят впоследствие изплатени суми от лихвоточки ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата за пълна трансформация на лично имущество в придобиването на делбения апартамент не защото е счел, че със получените като компенсация суми по ЗУПГМЖСВ следва да се намалят съразмерно останалите вложени в придобиването на имота лични средства /и то вложените само от единия съпруг К. М. лични средства/, а защото е приел, че от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че ответницата К. М. не е получила по дарение от баща си и съответно не е вложила в придобиването на делбения имот твърдяната от нея сума 11 800 щ.д., а само 3 423 щ.д. /левова равностойност 5 591 240 неденоминирани лева/.
3. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване- вероятна недопустимост на решението. Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено при липсата на процесуална предпоставка или при наличието на процесуална пречка за предявяване или надлежно упражняване на правото на иск. Решението е недопустимо и когато в отклонение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по непредявен иск или е присъдил в повече от заявеното от ищеца. В този случай е налице недопустимо служебно изменение на иска по инициатива на съда.
В настоящия случай, няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Няма произнасяне на съда по непредявен иск. Напротив, съдът се е произнесъл именно по предявения от К. М. иск за делба на съсобствения между бившите съпрузи апартамент. Не е недопустимо произнасянето на съда и по възражението на ищеца, че също като ответницата е вложил лични средства в придобиването на имота, доколкото възражението е допустимо съгласно чл.342 ГПК- тъй като е направено в първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.07.2017 г.
4. Няма основание за допускане на касационното обжалване на решението и като очевидно неправилно- основание по чл.280, ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на СК и ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на всички събрани по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
По изложените съображения касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски по делото пред ВКС. В отговора на касационната жалба ответникът е поискал присъждането на такива разноски, но до настоящия момент не е посочил размера на претендираните разноски и не е представил доказателства за плащането им. Поради това претенцията му за заплащане на разноски в производството пред ВКС следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-21 от 17.04.2018 г. по в.гр.д.№ 220 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. М. М. от [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес] за осъждане на К. Г. М. да му заплати разноски за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.