О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
Гр.София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 188/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 2181/12.07.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено определение на СГС от 31 май 2018 г. по гр.д.№ 8939/2017 г. за прекратяване на производството поради неотстранени нередовности на исковата молба. В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо, нищожно и очевидно неправилно. Претендира се отмяната му и продължаване на процесуалните действия от СГС. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Жалбата е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу валидно и допустимо определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на СГС от вида на преграждащите развитието на делото, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с исковата молба и уточнителните молби на жалбоподателите-ищци са наведени твърдения за правоотношения, произтичащи от договор за кредит между „Емпорики банк България“ ЕАД, чийто правоприемник е ответната банка ТБ „Виктория“ АД, и кредитополучателите С. и С. С.. По силата на сключен договор за ипотечен банков кредит, предоставен за закупуване на жилищен имот в [населено място], банката е предоставила кредит в размер на 70000 ЕВРО, през 2007 г. кредитополучателите са подали молба за предсрочно погасяване на дълга си, като са превели на банката сумата 67 040 ЕВРО, която е била достатъчна да покрие непогасената част от главницата и лихвите, кредитодателят не приел предложеното му от длъжниците изпълнение, а през 2011 г. предприел действия по принудително събиране на сумата. Издадената по негово искане заповед за изпълнение на парично задължение била обезсилена, а образуваното изпълнително производство – прекратено. С отказа да приеме предложеното от кредитополучателите изпълнение банката ги е поставила в положение на вечни длъжници. В обезпечение на кредитния дълг ищците са издали и запис на заповед за 71 286 ЕВРО. Претендират при условията на активна солидарност обезщетение за имуществени вреди в размер на 73000 ЕВРО и 31 500 ЕВРО законна лихва върху обезщетението за периода от 13.07.2014 г. до предявяване на иска.
Не са наведени твърдения за неизпълнение на основни договорни задължения на ответната банка, респ. на нейния праводател. В случая договореният кредит е усвоен и кредиторът е отказал да приеме предложеното от задължените лица предсрочно изпълнение. Описаното в исковата молба бездействие, уточнено по указание на съда с допълнителни молби, не съставлява по преценка на въззивния съд неизпълнение на основното задължение на ответника, който безспорно е предоставил сумата. Налице е забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД и длъжникът е могъл да се освободи от задължението си като вложи сумата в банка съобразно чл.97 ал.1 изр.2 ЗЗД. Дължимата от ищците сума не съставлява вреда за тях. Страните – жалбоподатели не са навели и конкретни фактически твърдения, които да обосноват легитимацията им като титуляри на спорното право, както и интерес от предявяване на исковете. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции въззивният съд е потвърдил обжалваното определение на СГС за прекратяване на производството.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателите въпрос относно наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост на осъдителните искове е част от предмета на спора и е обусловил решаващата воля на въззивния съд да потвърди прекратителното определение.
Интересът от търсената защита е първото условие за възникване право на иск и предпоставка за допустимост на всички видове искове. Липсата му налага да се прекрати делото.
При осъдителния иск интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника и последният не го удовлетворява. Дали вземането съществува и дали е изискуемо е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. На него съдът отговаря с решението в края на процеса. Истинността на твърденията не може да се проверява предварително, но отправеното до съда искане /петитум/ подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от търсената защита. При всички случаи петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения в обстоятелствената й част. Констатираното от съдилищата несъответствие между основание и петитум води до невъзможност да се индивидуализира спорният предмет. Формулираният от жалбоподателите правен въпрос е значим за изхода на конкретното дело, но е разрешен в съответствие с трайно установената практика на ВКС /Р.. № 348 от 26.10.201 г. по гр.д.№ 473/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено – жалбоподателите не развиват съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма или за необходимост от осъвременяване на съдебна практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
Вторият изведен въпрос – има ли отношение непредставянето на доказателства за претърпени вреди отношение към допустимостта на иска въобще не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил правната воля на същия да потвърди обжалваното определение на СГС.
Неоснователно е и позоваването на очевидна неправилност. Обжалваното определение не е постановено в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на определението до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2181/12.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 3302/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: