О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
Гр.София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 473/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Д. и К. П. Б. срещу определение № 1/ 2 януари 2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 6290/2018 г., с което е потвърдено определение № 26400/21.11.2018 г. на СГС за прекратяване на производството по гр.д.№ 15429/2018 г. и изпращане на делото по подсъдност на Ловешкия ОС. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за подсъдност на спора на СГС. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от сезирания с исковата молба СГС. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо не непряк касационен контрол определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с исковете на жалбоподателите с правно основание чл.432 КЗ срещу застрахователя „ЛЕВ ИНС“ АД София за сумите 200 000 лв. и 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на общата им наследодателка, настъпила при ПТП на 28 юни 2018 г., виновно предизвикано от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество. Постоянният адрес на двете ищци е в [населено място], поради което и на основание чл.115 ал. 2 ГПК СГС е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на компетентния съд – Ловешкия окръжен съд. В нормата на чл.115 ал.2 ГПК в редакцията й от 7 август 2018 г. – ДВ.бр. 65/2018 г – е уредена особена местна подсъдност на исковете на увреденото лице срещу застраховател – пред съда, в чийто район към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. Тя изключва общата местна подсъдност по чл.105 ГПК – по постоянния адрес или седалището на ответника. Съгласно новелата на чл.119 ал. 3 ГПК, също в сила от 7 август 2018 г., възражение за неподсъдност в случая по чл. 115 ал.2 ГПК, може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Това е сторено от първоинстанционния съд в преклузивния установен от закона срок с обжалваното пред САС определение за изпращане на делото по подсъдност на Ловешкия окръжен съд, в чийто район са постоянните адреси на двете ищци, установени чрез служебно извършена справка от сезирания съд по реда на НБДН. Увреждащото застрахователно събитие е настъпило в [населено място], поради което не е налице нито една от предвидените хипотези, обосноваващи компетентност на Софийски градски съд.
За неоснователно е прието оплакването на жалбоподателките, че подсъдността на искове на сезирания съд по седалището на ответното застрахователно дружество произтича от прякото приложение на нормите н чл.11 и чл.12 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. От тълкуването на чл.11 на Регламента е видно, че той не определя местната подсъдност на преките искове срещу застрахователя на родово компетентните да се произнесат по тях национални съдилища на държавата-членка, а урежда международната им подведомственост и ги разпределя между съдилищата на отделните държави-членки. Прякото действие на регламента, предвидено в чл.288 от ДФЕС, не дерогира приложението на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК, определяща местната подсъдност, разбирана като разпределение на тази специфична категория искове между родово компетентните да ги разгледат национални съдилища. Нормата на чл.119 ал.3 ГПК овластява сезирания съд служебно да повдига въпроса за местната подсъдност на исковете по чл. 115 ал.2 ГПК до приключване на първото по делото съдебно заседание и съставът на СГС е упражнил своевременно това свое правомощие въз основа на служебно събрани доказателства за постоянния адрес на ищците към момента н настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд е заключил, че определението на СГС като съответствуващо на служебно установените обстоятелства, релевантни за определяне местната подсъдност на предявените в субективно съединение искове е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразителната част на определението не съдържа отговори на изведените от жалбоподателите въпроси в молбата – изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК на техния процесуален представител – адв. П.К., който счита, че касационният съд следва да отговори на формулираните 5 въпроса, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане н европейското законодателство.
Въпросите са следните:
1.Допустимо ли е вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да въвежда ограничение на права и процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС
2. Като се имат предвид текстовете от Раздел 3 на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ – СЛЕДВА ЛИ, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство /седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
3. С въвеждането на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите чрез вътрешното законодателство на държава-членка нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост на правилата за компетентност при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС.
4. Как следва да се прилага въведената с вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в регламента – като допълнителна такава или като изключваща установената с Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.
5.С промяната на подсъдността, осъществена с изменението на чл.115 ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действия и адрес на кантора по седалище на застрохователите.
Въпросите въобще не са обсъждани в обжалваното определение и не са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно подсъдността на спора, тъй като същият е приел, че разпоредбите на чл.11 и чл.12 от Раздел 3 на Регламента не определят местната подсъдност на преките искове срещу застрахователя на родовокомпетентните да се произнесат по тях национални съдилища на една държава – членка, а уреждат международната им подведомственост, като ги разпределят между съдилищата на отделните държави членки. Въпросите, изведени от жалбоподателите, са общотеоритични и са свързани с правилата, въз основа на които се определя международната подведомственост на българските съдилища, когато международен елемент е свързан с държава-членка на ЕС. В тези случаи подведомствеността се определя от правото на ЕС, част от което е и Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Въззивният съд е приел, че въведеното с частната жалба като предмет на спора пряко приложение на чл. 11 и чл.12 от Регламента в държавите членки съгласно клаузата на чл.288 от договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ е относимо към т.н. „трансгранични“ спорове.
Хипотетично зададеният въпрос по т.5 от изложението също е неотносим към предмета на делото – ищците са упълномощили адвокат П. К., САК, след влизане в сила разпоредбите на чл.115 ал.2 ГПК и чл.119 ал.3 ГПК / 7 август 2018 г. / – съответно на 10 август 2018 г. и на 14 август 2018 г./ пълномощни от М. Д. – лист 5 и от К. Б. л.7 от досието на гр.д.№ 15429/2018 г. на СГС/.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на определението без да се разглежда допълнителното селективно основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1 на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено на 2 януари 2019 г. по ч.гр.д.№ 6290/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: