– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. София 08.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 (двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3253 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5875/02.07.2018 година, подадена от Д. Ш. С., срещу решение № 202/05.06.2018 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 262/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е потвърдил решение № 99/23.02.2018 година на Районен съд Хасково, постановено по гр. д. № 2802/2016 година, в частта му, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д. Ш. С. дължи на Е. С. И. сумата от 9500.00 лева, представляваща главница по договор за заем от 03.05.2016 година, и сумата 285.57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2016 година до 15.09.2016 година, за които суми е издадена заповед № 905/20.09.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1931/2016 година по описа на Районен съд Хасково.
В подадената от Д. Ш. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от Е. С. И. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, както и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Е. С. И. е подал отговор на същата с вх. № 6974/10.08.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 202/05.06.2018 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 262/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Д. Ш. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.06.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5875/02.07.2018 година Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел за безспорно установено, че на 03.05.2016 година между Е. С. И., в качеството му на заемодател и Д. Ш. С., в качеството му на заемател бил сключен договор за заем на парична сума в размер на 9500.00 лева, както и че тази сума била е върната в договорения срок. Д. Ш. С. не бил оспорил, както подписания договор, така и разписката, установяваща предаването на договорената сума. Също така въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че между страните по делото е възникнало валидно заемно правоотношение, по което С. не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, като от показанията на разпитаните по делото свидетели не произтичал друг извод. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на Д. Ш. С., че сключеният договор за заем бил симулативен и прикривал действителните отношения между него и „Еврофутбол” ООД [населено място], във връзка с направени заложи за футболни резултати, поради което, ако имал задължения то те били такива към дружеството, а не към Е. С. И.. Посочено е, че дори да се приеме в полза на Д. Ш. С., че подписаният от него договор за заем на 03.05.2016 година и разписка от същата дата за получаване на сумата от 9500.00 лева уреждат други отношения между страните, то това не било основание да се приеме нищожност на договора за заем. В трайно установената практика на ВКС се приемало, че валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се нарушавал и когато заемателят бил получил нещо от другиго, както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. Дори с подписването на договора за заем от 03.05.2016 страните да били уредили други възникнали до този момент отношения, то това не водело до извод за договора, нито до нарушаване на реалния му характер. Д. Ш. С. не оспорвал възникналите задължения във връзка с извършваните от него залагания, като само твърдял, че те не са към Е. С. И. и че не са в този размер. С. обаче нямал задължения към „Еврофутбол” ООД [населено място], което заедно със събраните по делото гласни доказателства и обясненията на И. в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК водело до извода за възникнали множество заемни правоотношения между страните по спора, като Е. С. И. бил давал на Д. Ш. С. в заем различни по размер суми, в различни периоди от време. С. не твърдял и не представял доказателства, че върнал заетата сума. Затова следвало да се приеме, че той дължи на И. сумата от 9500.00 лева по силата на сключеният между тях договор за заем от 03.05.2016 година, което водело до извода, че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е доказан по основание и размер, поради което следвало да бъде уважен. Въззивният съд е изложил съображения за това, че правилно първоинстанционният съд бил приел за нищожна клаузата за неустойка за забава по договора за заем, поради нарушение на добрите нрави и е заместил същата по право, като е определил размера й в размера на законната лихва за забава.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Хасково в представеното от Д. Ш. С. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискано допускането на обжалваното решение до касационен контрол по правния въпрос за значението на неизпълнение на задължението на заемодателя по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФ да декларира предоставения от него заем в годишната си данъчна декларация, като сочи, че отговорът на този въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, което обуславя наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос обаче не е бил разглеждан от състава на Окръжен съд Хасково и не е обусловил изводите му при постановяване на обжалваното решение. Затова същият не покрива изискванията за правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, така както същите са разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Освен това този въпрос не обосновава и наличието на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3от ГПК. Налице е установена съдебна практика, че при наличието на писмени доказателства, установяващи сключването на договора за заем, неизпълнението по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФ от страна на заемодателя да декларира предоставения от него заем в годишната си данъчна декларация е без значение за валидността и доказването на договора за заем. Неизпълнението на това задължение от страна на заемодателя може да послужи само като индиция, че договор заем не е сключван само когато няма писмени доказателства за това. Така установената практика изключва възможността за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това би било възможно само ако така формираната практика е неправилна и следва да бъде изоставена или пък да бъде променена или осъвременена с оглед на настъпили промени в обществените условия или промени в законодателството. В изложението на Д. Ш. С. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не се съдържат твърдения в тази насока, поради което и обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Освен на посоченото по-горе основание в изложението си по чл. 284, ал. 3,т. 1 от ГПК Д. Ш. С. е поискал обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК-поради очевидна неправилност на същото. Доколкото обаче единственото оплакване в касационната жалба е за неизпълнение на задължението на заемодателя на задължението му по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФ, то липсва основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 202/05.06.2018 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 262/2018 година по подадената срещу него от Д. Ш. С. касационна жалба с вх. № 5875/02.07.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Д. Ш. С. ще трябва да заплати на Е. С. И. сумата от 800.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/05.06.2018 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 262/2018 година.
ОСЪЖДА Д. Ш. С. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ж. Г. Г. да заплати на Е. С. И. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица, чрез адвокат М. Г. Р., сумата от 800.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.