1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 15.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4896/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. П. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 91 от 26.09.2018 г. по гр.д.№ 183/ 2018 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Елховски районен съд по гр.д.№ 407/ 2017 г. и по този начин по предявения от И. П. П. против жалбоподателката иск, квалифициран по чл.422 ГПК вр. чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД, е признато за установено, че К. П. С. дължи на И. П. П. сумата 20 000 лв, представляваща дадено капаро по неизпълнен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот заедно със законната лихва от 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 224/ 2017 г. на Елховски районен съд.
Към двете подадени жалби са приложени изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, от които касационната инстанция уточнява (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) следните процесуалноправни въпроси: за допустимостта на свидетелските показания за сключване на договори на стойност над 5 000 лв, когато една от страните по делото се е противопоставила на разпита на свидетели; за задължението на съда преди да се произнесе по иск за връщане на даден по предварителен договор задатък да провери дали договорът е развален; за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност при установяване на факта платен ли е задатък по предварителен договор и за последиците от неизпълнение на това задължение; за разпределението на доказателствената тежест относно твърдян факт, че задатък по предварителен договор не е получен и за последиците от нарушението, което съда допуска при неправилно разпределяне на тази тежест; кой носи доказателствената тежест за установяване на отрицателен факт (неплащане на уговорен задатък) и може ли съдът да възлага доказателствена тежест за такъв факт; за нарушението, което въззивният съд извършва, когато задължи страната да представи оригинал на документ, в съставянето на който не е участвала и който не се намира у нея; може ли да бъде доказано изпълнение на парично задължение чрез превод по банкова сметка, чиито титуляр не е кредиторът, а трето лице. Жалбоподателката счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна И. П. П. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Твърди, че жалбоподателката е формулирала неточно и некоректно правните въпроси, като е придала друг смисъл на мотивите на въззивния съд. Според него въпросите са неотносими, а доколкото имат отношение към обжалваното решение, то те са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи (в рамките на сезирането си) предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 09.09.2015 г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който ищецът имал качеството на продавач, а ответницата – на продавач. Продажната цена била уговорена в размер 40 000 лв, от които 20 000 лв платени предварително и имащи значението на задатък, а остатъкът следвало да бъде платен при подписване на окончателния договор. В договора било посочено, че 20 000 лв ответницата е получила преди подписването му, а от показанията на свидетелката П. съдът приел за установено, че 10 000 лв от тази сума са броени на ответницата на ръка, другите 10 000 лв били преведени по банкова сметка на посочено от нея трето лице. С влязло в сила решение на Елховски районен съд по гр.д.№ 517/ 2015 г. бил развален договорът, по силата на който ответницата придобила собствеността върху недвижимия имот (същият имот, чиято продажба е обещана с процесния предварителен договор). При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че сключеният между страните предварителен договор не може да бъде изпълнен, тъй като продавачът по него (ответницата) е загубила с обратна сила собствеността върху имота, чиято продажба е обещала. За ищеца е възникнало правото да иска обратно дадения по договора задатък. Съдът посочил, че спорно между страните е единствено обстоятелството предадена ли е от ищеца на ответницата сумата 20 000 лв, представляваща задатък. Приел, че този факт се установява от самия текст на договора, който е обективиран в документ с нотариална заверка на подписите и в който страните са направили изявления, че сумата е предадена. Съдът приел, че в тази част договорът има характер на разписка, която доказва плащането на задатъка. Посочил още, че свидетелските показания по делото не са събрани за установяване на договора или за плащането на задатъка, а за смисъла на постигнатите договорености и обстоятелствата, при които договорът е сключен. Съдът отхвърлил оплакването на ответницата, че неправилно е изключен от делото документ (договор за паричен заем) поради непредставянето му в оригинал. Посочил, че документът е изключен в правилно приложение на разпоредбата на чл.183 ГПК и от него фактически констатации не могат да се правят.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност при установяване на факта платен ли е задатък по предварителен договор, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил установената практика, която го задължава да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на спора, да изложи фактическите си констатации въз основа на собствен доказателствен анализ, който да мотивира в акта си. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се (решение № 180/ 25.06.2014 г. по гр.д.№ 991/ 2014 г. на ВКС, III г.о.). Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, то й съответства, а не й противоречи.
Обуславящ е и процесуалноправният въпрос извършва ли съдът нарушение, когато задължи страната да представи оригинал на документ, в съставянето на който не е участвала и който не се намира у нея, но и той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решение по гр.д.№ 2732/ 2016 г., ІV г.о., ВКС, на което жалбоподателката се позовава, не разрешава същия въпрос. То разрешава въпроса за последиците от възпрепятстване на доказването (чл.161 ГПК), а не въпроса за последиците от непредставяне на оригинал на документ, който е изискан от страната, депозирала го в копие (чл.183 ГПК). Релевантна е практиката, обективирана в решение № 189/ 25.09.2018 г. по гр.д. № 890/ 2018 г., ІV г.о., ВКС (и посочените в него други актове), според която страната може да представи за установяване на твърденията си документ в препис, но ако противната страна поиска да види оригинала, страната, заверила преписа, трябва да го представи. Такова задължение тя има и в хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, той вече не е годно доказателствено средство. Обжалваното въззивно решение съответства на тази практика.
Останалите поставени процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд, ако не се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното пред него решение, се произнася само по доводите на страните (чл.269 ГПК). Той не може да разрешава правни въпроси, които не са повдигнати пред първата инстанция или с въззивната жалба, в противен случай решението му би било постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Затова въпросът, длъжен ли е съдът преди да се произнесе по иск за връщане на даден по предварителен договор задатък да провери дали договорът е развален, е необуславящ. Нито пред първата инстанция, нито във въззивната жалба ответницата е правила довод, че договорът не е развален, съответно съдът не е имал право да се произнася по този въпрос. Още повече, искът е квалифициран като претенция за връщане на задатък. Основателността на тази претенция не се предпоставя от разваляне на договора.
По аналогични съображения необуславящи са процесуалноправните въпроси, поставени във връзка с разпределението на доказателствената тежест и за доказването на изпълнение на парично задължение чрез превод по банкова сметка, чиито титуляр не е кредиторът, а трето лице. Нито пред първата инстанция, нито във въззивната жалба, ответницата е поставила тези въпроси. Още повече, че въззивният съд не е извършил разпределяне на доказателствена тежест за правнорелевантните факти, а оплакване за тази дейност на първата инстанция пред него не е правена. Не е правено и оплакване за доказателственото значение на плащането по сметка за трето лице за правнорелевантния факт на изпълнението на парично задължение. Затова въззивният съд не е разрешавал посочените процесуалноправни въпроси и те не обуславят акта му.
Що се касае до въпроса за допустимостта на свидетелските показания за сключване на договори на стойност над 5 000 лв, когато една от страните по делото се е противопоставила на разпита на свидетели, той също е необуславящ. Въззивният съд изрично е посочил в акта си, че приема за установен факта на предаване на задатъка от 20 000 лв от ищеца на ответницата от документа, обективиращ предварителния договор между страните. Посочил е, че той е нотариално заверен, че има характер на разписка и че именно от документа (не от показанията на свидетели) установява правнорелевантния факт на предаване на задатъка. Свидетелските показания съдът е ползвал само за изясняване на обстоятелствата по сключване на договора и смисъла на постигнатите уговорки, но не и за самото му сключване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 91 от 26.09.2018 г. по гр.д.№ 183/ 2018 г.
ОСЪЖДА К. П. С., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на И. П. П., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], 850 лв (осемстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: