2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 19.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 518 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С. против решение № І-31/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 380/2018 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че искът за определяне на режим на лични отношения между ищцата и нейните внуци е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че доказателство за липсата на застрашаващо интересите на децата поведение от тяхната баба е и обстоятелството, че тя отглежда малолетно дете, което е дете от първия брак на починалия й син и е настанен в семейството й по реда на чл.25 от ЗЗД с Решение № 60/20.04.2017г. по гр.д.№ 355/2017г. по описа на РС-Карнобат. При установената фактическа обстановка, както и предвид липсата на конкретно и ясно посочени и доказани по делото от майката на децата обстоятелства, които я мотивират да препятства срещите на децата с тяхната баба по бащина линия, съдът е приел категоричния извод за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, като е препратил към мотивите на същото по реда на чл.272 ГПК. Посочено е, че във въззивната жалба не се излагат оплаквания досежно определения от районният режим на лични отношения и срещи, но въззивния съд , с оглед служебно въведеното начало при охрана интересите на децата е посочил, че възприетия в решението на първоинстанционния съд режим е съобразен с възрастта на децата , както и с училищната им заетост и нужди от отдих и почивка.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси относно предявения иск от страна на ищеца, по отношение на който искът е отхвърлен, като на това основание следва да се приеме, че за касатора липсва правен интерес от обжалване в тази част на въззивното решение, поради което и поставените правни въпроси в тази насока са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Поставения правен въпрос, касаещ доходите на ищците е неотносим към производството, доколкото е безспорно, че доходите на бабата на децата не е от категорията факти, водещи до основателност или не на претенцията за определяне на режим на лични отношения с внуците й.
Други относими правни въпроси относно допустимостта на касационното обжалване не се сочат, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-31/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 380/2018 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. А. С. да заплати на С. Х. В. сумата 300 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.