2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 19.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 455 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Й. против решение № 246/21.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 306/2018 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, възззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание 344, т.1 т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че в случая са доказани извършени многобройни /повече от три/ дисциплинарни нарушения от ищцата в рамките на една календарна година, което обуславя и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът е посочил, че независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение,те със своята повторяемост и многобройност обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищцата,още повече че с оглед характера на институцията,в която ищцата работи,всяко едно на пръв поглед маловажно и без конкретни реални вреди за работодателя нарушение е всъщност значително с оглед заемания от ищцата ръководен пост в структура от съдебната система и всяко едно нарушение възпрепятства нормалната работа на тази значима за обществото система. В случая, от детайлните мотиви на заповедта за уволнение, съдът е приел, че работодателят преди налагане на наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ е преценил и обсъдил тежестта на нарушенията, обстоятелствата по извършването им и цялостното поведение на ищцата. Посочено е, че работодателят е взел е предвид писмените й обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ и приложените към тях доказателства,както и всички изброени в заповедта разпореждания,заповеди,докладни от служители и пр.п. За налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съдът е отчел като утежняващо за ищцата поведението й,обективирано и в депозираните от нея писмени обяснения, че не е намирала вина у себе си за нито едно от вменените й нарушения,а се е оправдавала с действия на трети лица /останалите служители/,вкл. с такива на адм.ръководител, като е посочил, че ищцата не е съзнавала тежестта на нарушенията си и не е изразила готовност да се поправи.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касатора сочи правни въпроси, които според него са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Правните въпроси, поставени от касатора, касаят преценката на тежестта на нарушението и определянето в тази насока на дисциплинарното наказание.
Съдът не е приел, че възложените задачи на касатора са такива, които са извън неговите трудови функции, напротив, в решението е посочено, че допуснатите дисциплинарни нарушения са именно във връзка с трудовите функции на ищцата, като в тази връзка е и неизпълнението или неточно изпълнение на поставените задачи, във връзка с което е наложени и дисциплинарното наказание. Поставените в тази насока правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не е приел от фактическа страна, че са касае за поставени задачи и задължения извън трудовите функции на ищцата. Неотносими са и въпросите, свързани с твърдението на ищцата, че неизпълнението на задълженията се дължи на неизпълнение на трети лица, служители на ответника, доколкото съдът е обосновал своите правни изводи именно с ръководните функции на ищцата и нейното задължение да следи за изпълнението на поставените задачи, както и нейното лично неизпълнение на задачи, свързани с нейните конкретни задължения, извън ръководните, като в тази връзка е обсъдил събраните по делото доказателства.
По въпросите, свързани с тежестта на наказанието, не е налице соченото противоречие с цитираните решения, доколкото съдът е мотивирал подробно защо наложеното наказание съответствува на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, като не е налице соченото с цитираните решения на ВКС противоречие, доколкото конкретната фактическа обстановка по конкретните дела е различна и във всеки конкретен случай тази преценка е въпрос на фактите по спора, а не е въпрос на правен въпрос. Същественото в този случай е, че съдът е извършил преценка на тежестта на нарушенията и на наложеното наказание и я е мотивирал с фактите по конкретния спор.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246/21.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 306/2018 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.