1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр.София, 19.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 106/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2136 от 09.08.2017 г. по гр.д.№ 740/ 2018 г., след като е потвърдено решение на Врачански окръжен съд от 06.11.2017 г. по гр.д.№ 328/ 2017 г. и е отменено определение № 895/ 14.12.2017 г. по същото дело, като краен резултат „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД е осъдено да заплати на Ф. Б. Н. 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума от 19.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв искът е отхвърлен и е разпределена отговорността за разноски между страните по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД – Община Мизия.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ф. Б. Н.. Претендира за допускане на касационно обжалване на това решение по процесуалноправния въпрос „Може ли състоянието на изпадане в безсъзнание да бъде доказвано със свидетелски показания и съдебномедицинска експертиза или е необходимо във всички случаи изричен запис на това състояние в съставен медицински документ?”. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД оспорва жалбата на ищцата като поддържа, че тя се позовава на незадължителна практика на Върховния касационен съд, а това не е основание за достъп до касационен контрол. Евентуално поддържа, че сочената от ищцата практика не противоречи на въззивното решение и излага съображения по неговата правилност.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД е депозирал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която искът е уважен. Като основание за допускането на решението до касационен контрол повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл.236 ал.2 ГПК, да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните и в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение; какво е естеството на възлагането работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и как се установява то в производството по предявен иск за обезщетяване на вреди срещу възложителя. Счита, че първият от тези въпроси има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а за вторият поддържа, че е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа също очевидна неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост – установяване на факти въз основа на неправилен доказателствен анализ и без да вземе предвид възраженията на страните.
Ищцата Ф. Н. оспорва насрещната касационна жалба с доводи, че първият въпрос не е обуславящ, тъй като не е бил поставен във въззивната жалба на ответника. Вторият въпрос счита не за правен, а такъв по съществото на спора. Оспорва довода за очевидна неправилност на обжалваното решение с твърдение, че то е постановен след обективен и задълбочен доказателствен анализ.
Третото лице – помагач Община Мизия не взема становище по жалбата на ищцата, но оспорва жалбата на ответника „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД с доводи, че при постановяването на въззивното решение не са допуснати процесуални нарушения, фактите са установени правилно, а материалният закон е приложен точно.
Съдът намира жалбата Ф. Н. за допустима, но искането й за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
При мотивиране на обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че пред дом № * на [улица]в [населено място] през 2013 г. настъпила авария на водопровод. Служители на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД отстранили аварията, като за целта направили изкоп по цялата ширина на улицата. След отстраняване на аварията изкопът бил запълнен, но в резултат на атмосферните условия постепенно на мястото му се образувал ров. На 19.04.2015 г. ищцата Ф. Н. се придвижвала с велосипед в [населено място] от [улица]към центъра на града и на [улица]пропаднала в рова, паднала и получила избиване на зъби, разкъсно – контузна рана на горната устна, кръвонасядания и охлузвания. По данни на очевидци тя имала и мозъчно сътресение с изпадане в състояние на безсъзнание. Търпяла значителни болки и страдания. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че болките и страданията на ищцата съставляват неимуществени вреди, които са причинени виновно и противоправно от лица, на които ответникът е възложил работа при изпълнението на тази работа. Посочил, че служител на ответника в писмо до кмета на Община Мизия изрично признал, че служители на „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД са извършили изкоп на мястото на инцидента през 2013 г. и че поради дъждовете земята, с която изкопът бил запълнен, слегнала и след инцидента с ищцата било извършено допълнително подравняване. Освен това съдът взел предвид и свидетелските показания, които установяват този факт и отхвърлил възраженията на ответника, че пасивната му материалноправна легитимация не е установена. Досежно размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че оздравителния период при ищцата е продължил около месец след инцидента, при интензивни болки и страдания. Отчел избиването на зъби и разкъсно – контузни рани, а по отношение на мозъчното сътресение посочил, че не е проведено пълно и главно доказване на твърденията на ищцата за загуба на съзнанието. Като взел предвид социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, съдът намерил, че сумата 10 000 лв съставлява справедливо обезщетение за претърпените вреди.
С оглед мотивите на въззивния съд, поставеният от ищцата като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нито решението по т.д.№ 994/ 2016 г., ІІ т.о., ВКС, нито това по т.д.№ 374/ 2017 г., І т.о., на които ищцата се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, дават отговор на така формулирания въпрос. Освен това въззивният съд не е постановил в акта си, че състоянието на изпадане в безсъзнание може да бъде доказвано само с изричен запис на това състояние в съставен медицински документ. Той е посочил, че събраните доказателства по делото не са достатъчни, за да се приеме за пълно и главно доказано фактическото твърдение на ищцата, че при инцидента е изпаднала в безсъзнателно състояние.
С оглед изложеното по касационната жалба на Ф. Н. няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. В този случай насрещната касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД не следва да се разглежда – чл.287 ал.4 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2136 от 09.08.2017 г. по гр.д.№ 740/ 2018 г. по касационната жалба на Ф. Б. Н..
ОСЪЖДА Ф. Б. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Враца” ООД, [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 100 лв (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: