– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
гр. София 19.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 (двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3209 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4649/21.05.2018 година, подадена от Б. И. Т., срещу решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен Пазарджик е изменил първоинстанционното решение № 1002/04.12.2017 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1283/2017 година, при което като краен резултат упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Б. Т. е предоставено на майката К. Д. Д., а на бащата Б. И. Т. е определен режим на лични отношения като му е дадено правото да взима детето всеки първи, втори и трети петък, събота и неделя от месеца от 16.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, както и петнадесет дни през лятото и пет дни през зимата, които да не съвпадат с платения годишен отпуск ва майката, както и по два дни всяка година за коледните или новогодишните празници и по два дни за великденските празници. Наред с това Б. И. Т. е осъден за заплаща на малолетния К. Б. Т., чрез неговата майка и законна представителка издръжка в размер на 180.00 лева месечно, считано от 26.05.2017 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да му заплати сумата от 320.00 лева, представляваща издръжка за периода от 02.04.2017 година до 25.05.2017 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2017 година до окончателното плащане.
В касационната си жалба Б. И. Т. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на нова, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Б. Т. да бъдат предоставени на него, като на майката К. Д. Д. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба К. Д. Д. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Б. И. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 18.04.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4649/21.05.2018 година, като е подадена по пощата на 18.05.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд е приел, че поделото било установено, че и двамата родители-Б. И. Т. и К. Д. Д.-притежават необходимите родителски, възпитателски и морални качества за отглеждането и възпитанието на детето К. Б. Т., като и двамата били привързани към него и желаели да упражняват родителските права. И двамата родители полагали грижи за детето при установения с привременните мерки режим на лични отношения. Всичко това водело до извода за еднакви родителски качества на Б. И. Т. и К. Д. Д.. Съставът на Окръжен съд Пазарджик е приел, че и двамата родители имат материални възможности и жилищни условия за отглеждане на детето, като в тази дейност двамата са подпомагани от своите родители. Социалното им обкръжение също допринасяло за отглеждането и развитието на детето. В конкретния случай решаващо значение имала възрастта на детето и нуждата от допълнителни грижи, свързани с неговото заболяване. Към момента на постановяване на въззивното решение детето К. Б. Т. било навършило две години и десет месеца, като тази ниска възраст предполагала грижите на майката да са по ефикасни от и да са по-добри от тези на бащата. Въззивният съд е приел, че допълнителните грижи, свързани със заболяването на детето могат по-ефикасно да бъдат полагани от майката, отколкото от бащата. На тази ниска възраст на детето майчината грижа, в нейния физически и емоционален обем не можела да бъде заместена от тази на бащата. Освен това възрастта на детето изисквала да не се внасят сериозни промени в неговото всекидневие, с което то е свикнало и да не бъде откъсвано от майката и нейните близки, където било в момента. С оглед на това е прието, че упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Б. Т. трябва да бъде предоставено на майката К. Д. Д., а на бащата Б. И. Т. да бъде определен по-широк режим на лични отношения. При определянето на този режим трябвало да бъдат отчетени както отдалеченото местоживеене на бащата и необходимото време за придвижване на родителя, така и изградената силна емоционална връзка между детето и родителя. При определяне на размера на дължимата се от Б. И. Т. на К. Б. Т. месечна издръжка въззивният съд е изложил съображения, че К. Д. Д. е регистрирана като безработна в БТ Б. и получава месечно обезщетение в размер на 223.20 лева. Същевременно месечното възнаграждение на Б. И. Т. било около 600.00 лева. Освен това Б. И. Т. бил в трудоспособна възраст, имал добро образование и владеел много добре испански език (Б. И. Т. живеел в Кралство Испания), което чу позволявало да реализира доходи в по-висок размер. С оглед на това размерът на месечната издръжка, която Б. И. Т. е следвало да заплаща на е определен в размер на 180.00 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Т. твърди, че в противоречие със задължителната практика на ВКС съставът на Окръжен съд Пазарджик е постановил решение без мотиви, без да обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, без да обсъди и да се съобрази с интересите на детето. Това по съществото си представлява твърдение за неправилност на въззивното решение, но не се покрива с изискването за правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускането на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е тълкуван в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Наред с това Б. И. Т. е посочил, че крайните изводи на въззивния съд са неправилни и необосновани, постановени в противоречие с практиката на ВКС и с императивните разпоредби на закона. Тези си твърдения Б. И. Т. обосновава с решение № 214/15.10.2013 година, постановено по гр. д. № 1665/2013 година, решение №26/10.02.2014 година, постановено по гр. д. № 4994/2013 година, решение № 159/19.06.2015 година, постановено по гр. д. № 6884/2016 година, решение № 158/28.06.2016 година, постановено по гр. д. № 3316/2015 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 58/12.02.2014 година, постановено по гр. д. № 6073/2013 година, решение № 54/16.02.2015 година, постановено по гр. д. № 5475/2014 година ирешение № 112/22.07.2016 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така посочените решения се отнасят до различни правни въпроси, а именно за задължението на съда да постанови решението си като обсъди всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните; за значението на задължителното изслушване на двамата родители; за това, кои обстоятелства съдът следва да преценява при предоставянето на родителските права върху малолетно или непълнолетно лице; кои са критериите, които следва да бъдат приложени при извършване на преценката, кой от двамата родители да упражнява родителските права; какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите; за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кой да живее. Б. И. Т. обаче нито е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с тези си твърдения, нито е посочил, как всяко едно от цитираните от него решения на ВКС се съотнася към обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик. С оглед на това не е налице правен въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, нито пък е обоснована връзката между такъв въпрос и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал. 1, т.1-т. 3 от ГПК. С оглед на това и предвид дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКСне са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик до касационен контрол, тъй като липсва конкретно формулиран правен въпрос, а не са налице и предпоставките за служебното поставяне на такъв, с оглед на интересите на детето.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. И. Т. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година по подадената срещу него Б. И. Т., касационна жалба с вх. № 4649/21.05.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/30.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 147/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.