О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.184
гр. София,21.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2403 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг” ЕАД срещу решение №166 от 05.06.2018 г. по в.т.д.№216/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №114 от 01.03.2018 г. по т.д.№349/2017 г. на ОС Пловдив, с което на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „Електроразпределение Юг” ЕАД е осъдено да заплати на „Ипо” ООД сума в общ размер на 42 667.36 лв.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че потребителите на електрическа енергия, присъединени към мрежа на ниво средно напрежение, са клиенти на оператора на разпределителната мрежа, лицензиран на съответната територия, независимо от правото на собственост на съоръженията и за да се направи преценка за това дали се дължи цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос, водещо е не правото на собственост, а това на какво напрежение обектът на клиента е присъединен към мрежата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с решение от 22.05.2008 г. по дело №С-439/06 на С.: 1. Има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена на пренос през и цена за достъп до електроразпределителната мрежа. 2. Как следва да бъдат тълкувани дефинициите за пренос на електрическа енергия по смисъла на чл.2, т.3 и т.5 от Директива 2009/72/ЕО и съответствието им с §1, т.44, вр. т.20 и разпределение на електрическа енергия по §1, т.49, вр. т.22 от ДР на ЗЕ. 3. Има ли право операторът на електропреносната мрежа да присъединява към мрежата клиенти на ниво средно напрежение и да предоставя мрежови услуги на тези клиенти.
Ответникът по касация „Ипо” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като не притежава право на собственост върху „ЕРП мрежа“, то дружеството ответник няма как да предостави услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ – този достъп се предоставя от оператора „НЕК” ЕАД чрез собствената на оператора подстанция 110/20 киловата, а по отношение на услугата „пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа” – тази услуга се осъществява чрез съоръженията на „ЕСО“ и „НЕК” ЕАД до подстанция, собственост на последното, от която електроенергията се пренася чрез собствения на ищеца електропровод. Споделил е изводите на първата инстанция относно тълкуване и приложение на разпоредбата на §1, т.22 от ДР на ЗЕ, съгласно който „електроразпределителната мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическата енергия и разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЕ, въз основа на която правното основание за предоставяне на двете процесни услуги е правото на собственост върху електроразпределителната мрежа. Посочил е, че основание за дължимостта на сумите по издадените фактури не е и не може да бъде сключеният между страните договор за достъп и пренос, а правно основание е реално осъществена и предоставена услуга на достъп и пренос на крайния потребител. Изложил е съображения, че посоченият договор е нищожен поради противоречието му със закона – чл.88 от ЗЕ, тъй като услугите, предмет на договора не се предоставят реално от ответното електроразпределително дружество, доколкото последното не е собственик на нито един от елементите от електроразпределителната мрежа, а без техническа инфраструктура няма как да се снабдява мрежовият клиент с електроенергия. В този смисъл и тъй като договорът е нищожен, е достигнал до извод, че осъществените от ищеца плащания по процесните 13 бр. фактури, издадени за непредоставена му реално услуга, е без основание
Формулираният от касатора въпрос, за значението на собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена на пренос през и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, е обусловил правната воля на съда, достигнал до извод за основателност на исковата претенция предвид установеното по делото, че ответното дружество не е собственик на нито един от елементите от процесната електроразпределителна мрежа, поради което няма как реално да предоставя услугите достъп и пренос. Спрямо този въпрос обаче не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречие с решение от 22.05.2008 г. по дело №С-439/06 на С.. С посоченото решение съдът се е произнесъл по преюдициално запитване относно съответствието на разпоредбата на §110, ал.1, т.1 от EnWG /Закон за електро и газоснабдяване на Ф./ с разпоредбата на чл.20, §1 от Директива 2003/54/ЕО, като е посочил, че визираната норма от директивата не допуска разпоредба, която освобождава определени оператори на енергоснабдителни мрежи от задължението да предоставят свободен достъп до тези мрежи на трети лица поради съображението, че мрежите са разположени в пространствен обособен район на предприятие и са предназначени основно за транспортиране на енергия в рамките на предприятието и към свързани предприятия. В решението на С., въпросът за дължимосттта на цена за пренос и цена за достъп до електроразпределителната мрежа /в частност относно значението на правото на собственост върху електроразпределителна мрежа за дължимостта на посочената цена, респективно за нивото на напрежение, към което е свързан съответния обект, като водещ критерий, изключващ правото на собственост върху електроразпределителна мрежа като критерий за определяне дали се дължи заплащане на цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа и към кого се дължи плащане/, не е обсъждан, а и изводи в тази насока не могат да се направят от изложените от С. мотиви към решението, поради и което касационно обжалване по поставения от касатора първи въпрос не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси. Както бе посочено, решаващ мотив за основателност на исковата претенция е установеното от съда обстоятелство, че ответното дружество не е собственик на нито един от елементите от процесната електроразпределителна мрежа, от което следва и направеният от въззивния съд извод, че ответното дружество не предоставя на ищеца реално услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. В този смисъл въпросите относно значението на понятията „пренос” и „разпределение” съобразно ЗЕ и съобразно Директива 2009/72/ЕО, и има ли право операторът на електропреносната мрежа да присъединява към мрежата клиенти на ниво средно напрежение и да предоставя мрежови услуги на тези клиенти, не са обусловили правната воля на съда, респективно спрямо тези въпроси не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №166 от 05.06.2018 г. по в.т.д.№216/2018 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА Електроразпределение Юг” ЕАД[ЕИК] да заплати на „Ипо” ООД[ЕИК] сумата от 3 000 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.