2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 21.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 749 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ж. И. Д., с адрес за призоваване в [населено място], представлявана от адв. Д. М., против определение № 2712 от 23 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2345/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 7807 от 9 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 5329/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения от Д. иск.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт, по силата на който ответникът Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, [населено място], е придобил недвижим имот от трети лица. Неправилно съдът е приел, че спорът за собствеността на недвижимия имот е разрешен с влезли в сила решения, с които правото на собственост на ищцата върху процесния имот е отречено. Според жалбоподателката липсва идентичност между описания в нотариалния акт недвижим имот и този, за който съдът приема, че със сила на пресъдено нещо е признат за собствен на ответника. Поддържа се, че въпросът за идентичността на имотите е по съществото на спора, като за изясняването му съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване идентичност на описания в атакувания нотариален акт имот и този, върху който ищцата твърди, че е придобила право на собственост по наследство, както и този за който съдът приема, че със сила на пресъдено нещо е признат за собствен на ответника. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Д., чрез адв. А. М., в отговор на частната касационна жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване на обжалваното определение, както и за неоснователността на жалбата.
С обжалваното определение се приема, че в исковата молба и уточняваща молба ищцата твърди свое право на собственост върху обекта на правото, прехвърлено чрез сделка на ответника, като счита сделката за такава с невъзможен предмет, поради което иска нотариален акт № …/…. г., в който сделката е обективирана, да бъде обявен за нищожен. За да счете предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, въззивният съд е взел предвид служебно известните му влезли в сила решения, с които е прието, че правото на собственост върху имота, посочен в атакувания документ, принадлежи на ответника, като при разглеждането на исковете за собственост страните са участвали. Посочено е, че атакуваният нотариален акт е бил част от доказателствения материал по делата и вече е обсъден от съда. Изложени са мотиви, че при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС, ответникът по иска, който в конкретния случай е била Д., е следвало да изчерпи всички свои твърдения и възражения, които отричат, прекратяват или погасяват правата, претендирани от ищеца по ревандикационния иск, включително и твърдения за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт №…./… г. Обобщено е, че след като спорът за собствеността върху имота е решен между страните с влязло в сила решение, с предявяването на иска ищцата не обосновава правен интерес от защита, защото няма да постигне промяна в своята правна сфера.
Поставеният от частната жалбоподателка въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се дали при условие, че от един юридически акт (нотариален акт за собственост като наследник) могат да се установят границите на един недвижим имот, идентифициран по номер от кадастрален план и обект, и е възможно този имот да се разграничи от други имоти и обекти, предмет на влезли в сила съдебни решения и договори, които не съществуват реално, може да се приеме, че същият (наследственият имот), съставлява самостоятелно обособена вещ и тази самостоятелно обособена вещ не е идентична с други имоти и обекти, които не съществуват реално и са предмет на влезли в сила съдебни решения и договори.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, според чл. 274, ал. 3 ГПК, се основава на въведените предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК – посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и правните изводи на съда в обжалвания акт. Изрично посоченият въпрос не е от значение за изхода на спора и не е с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Въпросът не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондира с установеното по делото. Изводът, че съдебното производство по предявения иск подлежи на прекратяване, е направен след цялостна преценка на изложените в исковата молба и допълнителната уточняваща молба фактически твърдения и след констатиране, че за ищцата липсва правен интерес от водене на иска, поради формирана сила на пресъдено нещо с влезли в сила решения между същите страни, с които е отречено правото й на собственост върху недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка. Тъй като според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касационният съд няма право да посочи сам правния въпрос от значение за спора, а това се възлага на касатора като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, и именно въпросът определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира жалбите за достъпа им до касационно обжалване, и предвид забраната правния въпрос да се извежда от касационния съд от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, то касационното обжалване не следва да се допуска, а сочената практика на ВКС – да се съобразява.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2712 от 23 октомври 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2345/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: