Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 22.03. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.03.2019 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч.гр.дело N 947 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 вр.чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Р. К. и С. С. К. срещу тази част от определение № 913 от 14.12.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 565 /2018 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., с което като е отменено определение № 559 от 19.10.2018 г., постановено по гр.д. № 84 /2017 г. на Троянския районен съд, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК, въззивният съд е постановил друго, с което е изменил постановеното по гр.д. № 84 /2017 г. на Троянския районен съд решение по извършване на съдебна делба в частта за разноските, като е осъдил Г. Р. К. и С. С. К. (частните жалбоподатели в настоящото производство) да заплатят на К. Б. К. сумите 600 лева и 275 лева разноски.
Определението не е обжалвано (и частните жалбоподатели нямат правен интерес да го обжалват) в частта, с която въззивният съд е осъдил К. К. да заплати на Г. К. и С. К. сумата 181.60 лева разноски за съдебно-техническа експертиза (необходима за извършването на делбата).
Насрещната страна К. Б. К. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира следното:
Обжалваното определение е постановено във втора фаза на съдебна делба. С него в съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че правилото на чл.355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата на страните, както и при оспорване на способа за извършване на делбата и по присъединените искове в делбеното производство. При оспорвания и по претенциите по сметки се прилага правилото на чл.78 ГПК.
Като е взел предвид, че в първата фаза на делбата ответниците К. са оспорили правата на ищеца К., но оспорването е прието за неоснователно, въззивният съд е приел, че К. следва да бъдат осъдени да заплатят на К. направените в първата фаза разноски за процесуално представителство в размер на 600 лева.
За втората фаза на делбата въззивният съд е осъдил Г. К. и С. К. да заплатят на К. К. единствено сумата 275 лева, която представлява тази част от разноските за съдебно-техническата експертиза, която е допусната и приета по отхвърлената претенция на Г. К. и С. К. срещу К. К. по сметки за сумата 4 102.20 лева) (предявена на основание чл.346 ГПК за извършени подобрения в имота), която К. К. е заплатил по указание на първоинстанционния съд.
В изложението за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели извеждат следните правни въпроси.
При условие, че е посочено в договора за правна защита и съдействие за кой иск се отнася платеното адвокатско възнаграждение, следва ли да се приеме, че това е сторено за главния иск? Как следва да бъдат разпределени разноските при положение, че се оспорват дяловете в първа фаза на делбата? Как следва да се разпределени разноските, ако ответникът е искал делба при едни дялове, а съдът е допуснал делба при други (посочени са конкретните размери на претендираните от частните жалбоподатели и определени от съда дялове по делото, от които определеният на ответниците от съда е по-малък от поискания)? При положение, че не е оспорен методът на делба (вероятно се има предвид способът за извършване на делба) на имота следва ли разноските да бъдат определени по чл.355 ГПК?
Частните жалбоподатели твърдят, че въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК, но не сочат съдебната практика, нито обосновават значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в съответствие с двете разпоредби и с тяхното тълкуване, извършено с т.2 и т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното за съответствие на правните изводи на въззивния съд с установената съдебна практика и за липсата на обосновка на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване (по т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК ) следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.
Към това следва да се добави и че ако съдът беше приел разрешението, което се съдържа в първия въпрос, следваше да осъди жалбоподателите да заплатят на К. К. и разноски по техния отхвърлен иск за сумата 4 102.20 лева, предявен на основание чл.346 ГПК, за извършени подобрения в съсобствения имот. Такова разрешение не би било в интерес, а във вреда на частните жалбоподатели (ищци по отхвърления иск).
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели К. нямат право на разноски. Искането на К. К. за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като адвокатът му е представила списък за разноски (за 200 лева), но не е представила доказателства за уговарянето и заплащането на тази сума. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 913 от 14.12.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 565 /2018 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.