О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 22.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на12.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2658 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд № 4086/21.06.2018 г., по в.гр.д.№ 10 303/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 110 448 от 26.04.2017 г., по гр.д.№ 28890/2015 г. за уважаване на предявения от„ОМЕГА-7” ЕООД, гр.София срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 22 310.40 лв., представляваща общ размер на неплатено възнаграждение по 8 бр. фактури с ДДС : № [ЕГН]/04.10.2012 г.; № 00000016162 / 01.11.2012 г.; №[ЕГН]/03.12.2012 г.;№ [ЕГН]/ 02.01.2013 г.; №[ЕГН]/01.02.2013 г.; № [ЕГН]/01.03.2013 г.; № [ЕГН] /01.04.2013 г. и № [ЕГН]/07.05.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 13.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
С касационната е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на липсата на ангажирани по делото доказателства за изрично постигнато между страните съгласие за сключване на договор за охрана, вкл. чрез предприети конклудентни действия и относно собствеността на процесния язовир, касаторът основно възразява срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд за длъжниково неизпълнение по валидно поето задължение за плащане на договорено възнаграждение. Счита, че доколкото сама по себе си фактурата, като частен свидетелстващ документ, нито поражда вписаното в нея материално правоотношение, нито удостоверява възникването му, както и извършената работа, тя не се явява годно основание за плащане претендираното възнаграждение на заявеното договорно основание, както е процедирал въззивният съд, без да допусне и изслуша специализирана съдебно- техническа експертиза. Отделно е, че според доводите на жалбоподателя, в съдържанието на процесните едностранно съставени от ищеца фактури липсват и каквито и данни за конкретния обем и вид на твърдяната от последния за договорена и престирана услуга, за да е налице основание за ангажиране договорната му отговорност за неизпълнение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: „Следвало ли е първо да бъде допусната съдебно-техническа експертиза и впоследствие, въз основа на констатациите от нея да бъде заплатена съответната фактура?”
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за разглеждане на касационната жалба по същество, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на самостоятелната съвкупна преценка на доказателствения материал по делото е, възприел извода на СРС за доказана твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните, възникнала от валиден неформален договор за охрана, сключен помежду им, за който индиция са приложените 8 бр. данъчни фактури.
Позовавайки се на заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, според което процесните представени фактури са своевременно и редовно осчетоводени като разход от дружеството – ответник, ползвало в съответствие със закона данъчен кредит в размер на начисления по тях ДДС, както и на представените 8 бр. двустранно съставени констативни протоколи,чиято формална доказателствена сила на частни свидетелстващи документи не е била оспорена в процеса, решаващият състав на въззивния съд е приел за безспорно, че през исковия период ОМЕГА-7” ЕООД е извършвала възложената й от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД охрана, на язовир ”Съединение” – публична държавна собственост, законно предоставена за ползване на ЮЛ- възложител. Изложени са съображения, че доколкото в съдържанието на процесните двустранно подписани протоколи, се съдържа и волеизявление на ответника, че за визирания в исковата молба период охраната на процесния язовир е осъществявана от ищцовото ТД, като е употребен израз ” не са нанесен щети на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД по договора”, то налице е и изрично признание на страната на неблагоприятни за нея факти, което и е противопоставимо по общото процесуално правило на чл. 175 ГПК.
С оглед приетата за установена фактическа обстановка решаващият състав на СГС, препращайки към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по правилото на чл.272 ГПК, е възприел за основан на закона изграденият краен правен извод за основателност на предявения иск, поради съществуване на вземане за възнаграждение по договор за охрана в полза на ищеца, което е предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.03. 2015 г., по ч. гр.д.№ 13123/2015 г. на СРС. Подробни съображения, аргументирани с характер на сключената сделка, са изложени и по отношение приетата неоснователност на въведеното правоизключващо възражение на ответника за нищожност на договора за охрана, основано на противоречие и заобикаляне на закона – чл.41 ЗОбП.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК отсъстват.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос принципно е относим към правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия, които подлежат на инстанционен контрол от ВКС едва при допускане на касационното обжалване. В този смисъл при определените в закона предпоставки формулираният правен въпрос е от значение за касационните основания по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но не обосновава основната главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.202 г. на ОСГТК на ВКС за критериите, на които следва да отговоря същият , за да е значим за изхода на делото. Отделно е, че в случая дори и да се приеме за важен правен въпрос, той е хипотетично поставен, доколкото в нито един момент в хода на делото от не е твърдяна от страните необходимост от изслушване на съдебно техническа – експертиза, нито настоящият касатор, като въззивник, е поддържал оплакване в сочения смисъл във въззивната си жалба.
Липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, за което доказателствената тежест е на ищеца, сама по себе си, съгласно указанията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание, за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда съответното поддържано селективно основание по т.1-т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка.
Поради изложеното единствено за пълнота следва да се посочи, че дори и възприета тезата на касатора относно обуславящия характер на поставения процесуалноправен въпрос, недоказано се явява селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК Аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, то е в пълно несъответствие със задължителните постановки в т.4 на ТР 01/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното в него съдържание от законодателя.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните с отговора на касационната жалба съдебно – деловодни разноски, възлизащи на сумата 1600 лв. – реално заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие 22. 10.2018 г. с АД ”Велинов и Петкова” и неоспорено по чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение с ДДС,
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 4086/21.06.2018 г., по в.гр.д.№ 10 303/2017 г. по описа на с.с.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, гр.София, с ЕИК:[ЕИК] да заплати на „ОМЕГА-7” ЕООД, гр.София , с[ЕИК] сумата 1600 лв./ хиляда и шестстотин лева/, съдебно деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: