О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 25.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2576 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПРЕМИУМ ФУУД” ЕООД, гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1213 от 17.05.2018 г., по т.д.№ 5109/2017 г.,с което е потвърдено решение № 1023 от 29.05.2017 г., по т.д.№ 6145/2016 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от „СТАРДЪКС” ООД, с. Церетлево, Пловдивска област срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 402 101.13 лв.- неплатена цена с ДДС на стока- огушени патици,доставени на 01.04.2015г; 15.04.2015 г.; 30.05.2015г. и на 27. 06. 2015 г., за които доставки са издадени съответни данъчни фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 04.08.2015 г. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 5 959.12 лв.; 3920.99 лв.; 1 418.53 лв. и 134.40 лв. – лихви за забава, считано от деня следващ датата на всяка фактура( падеж на плащането) до 04. 08.2015г. и деловодни разноски за двете инстанции по компенсация в размер на 35 886.69 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с неподведомственост на възникналия правен спор, поради наличие на действащо арбитражно споразумение, обективирано в арбитражната клауза на чл. 10.2 от Рамков договор за изкупуване на патешки продукти от 01. 08. 2013 г., надлежно въведено с отговорна на исковата молба, но несъобразено от решаващия съд. При условията на евентуалност се поддържа и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Съображенията са за необоснованост и допуснато от въззивния съд нарушение на съществените съдопроизводствени правила на чл.12 ГПК и на чл.193 ГПК, предвид необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и несъобразяване на направеното с отговора на исковата молба оспорване на представените по делото приемо- предавателни протоколи – частни свидетелстващи документи.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обоснова касационно обжалване по приложно поле с вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради неподведомственост на спора, както и с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право:1.” Налице ли е процесуален порок, ако първоинстанционният съд не се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, при своевременно релевирано възражение за наличие на арбитражно споразумение?”; 2.”Счита ли се, че продължава действието на срочен договор за покупко- продажба на стоки с мълчаливо съгласие на страните, ако след изтичане на срока му, страните продължават да извършват покупко- продажба на стоките, за които е сключен?”; 3.” Счита ли се, че продължава действието на арбитражната клауза при срочен договор за покупко- продажба на стоки, ако след изтичане на срока на договора, страните продължават да извършват покупко- продажба на стоките, за които е сключен?”;4.”Налице ли е мълчаливо съгласие на страните по договор за покупко- продажба на стоки за дерогиране действието на клаузата „срок на договора”, ако с действията си и двете страни са изразили воля за продължаване на действието му?”
За илюстрация на твърдяното противоречие са посочени решения по чл.290 ГПК на ВКС: № 145 от 08.10.2013 г., по т.д.№ 1826/2013 г. на І т.о.; № 11/05.03.2015 г., по т.д.№ 450/2014 г. на ІІ т.о. и № 168 от 17.01.2013 г., по т.д.№ 354/2012 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е вързали по допускане на касационното обжалване,позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
По делото не са налице данни, въз основа на които да се направи извод за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Въпросът относно подведомствеността на материалноправния спор на държавния граждански съд е разрешен с влязлото в сила определение № 353/08. 07. 2016 г., по приложеното в.ч. т. д.№ 71/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено след отменителното определение на ВКС № 290 от 05. 07. 2016 г., по ч.т.д.№ 949/2016 г., а доводите на касатора за неговата незаконосъобразност са извън обхвата на касационно обжалване.
Вярно е, че подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, от категорията на положителните, за която съдът следи служебно през цялото времетраене на процеса по делото, както е процедирано и в случая с постановяване на горепосоченото влязло в сила определение, с което е оставен без уважение отвода за неподведомственост, основан на наличие на арбитражната клауза на чл.10.2 от Рамков едногодишен договор за изкупуване на патешки продукти от 01.08.2013 г..
Поради изложеното и поставените в тази вр. процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора, които обобщени се свеждат до възможността за мълчаливо продължаване действието на арбитражна клауза при срочен договор за покупко- продажба, след изтичане на уговорения срок, които в същността си са свързани с основателността на направения с отговора на исковата молба отвод за неподведомственост на спора на гражданския съд, не попадат в приложното поле на касационно обжалване, тъй като нямат обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно е, че отговорът на същите е даден въз основа на конкретната извършена от въззивния съд преценка на вида и характера на процесния договор за изкупуване на патешки продукти, в съдържанието на които е инкорпорирано и визираното арбитражно споразумение и при тълкуване волята на съконтрахентите за периода на действие на същия, изключваща съществуването на мълчаливо постигнато съгласие за продължаването му при непротивпоставянето му на някой от тях.
Правилността на тази преценка, която всъщност касаторът оспорва чрез поставените въпроси, като относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не подлежи на инстанционен контрол в производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, първият от тези въпроси е и некоректен, доколкото по основателността на отвода за неподведомственост е налице изрично произнасяне от първоинстанционния съд с влязъл в сила съдебен акт, преди да бъде уважено възражението за местна подсъдност и изпращане на делото на СГС, съобразно дадените от ВКС указания, за когото последен по силата на процесуалното правило на чл.118, ал.2, пр.2 ГПК, е отсъствала процесуална възможност да се произнесе отново по въпроса за подведомствеността на спора, с който е сезиран.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, но не е представил доказателства за реалното им извършване. Липсата на представен списък по чл.80 ГПК, както и на ангажирани доказателства за реално направени в конкретното производството по делото съдебно- деловодни разноски, според задължителните указания в т.1 и т.2 от ТР №6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си е достатъчно основание, за да се откаже присъждането им на страната, на която не се следва отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на
Софийски апелативен съд № 1213 от 17.05.2018 г., по т.д.№ 5109/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: