2
определение по гр.д.№ 3740 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3740 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Р. срещу решение № 163 от 13.02.2018 г. по в.гр.д.№ 2723 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав, с което е потвърдено решение № 210 от 07.06.2017 г. по гр.д.№ 467 от 2017 г. на Карловския районен съд за отхвърляне на предявените от Р. П. Р. срещу П. Р. Р. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и срещу „СТРОЙ-МАТ-2007“ ЕООД осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС, при участието на трето лице-помагач „Първа инвестиционна банка “ АД , за следния недвижим имот: поземлен имот № ….. с площ от 2,501 дка, находящ се в землището на [населено място], обл.П., м.“К.“, заедно с построената в имота стопанска сграда с площ от 84 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 905 от 27.03.1958 г. по гр.д.№ 5471 от 1957 г. на ВС, IV г.о. / по следните въпроси:
1. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване ?
2. Длъжен ли е въззивният съд да прогласи нищожността на сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот поради липса на нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното, с което е представлявана страна по сделката, ако порокът във формата на пълномощното не е въведен като основание за обжалване ?
Освен това, пълномощникът на касатора счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно и вероятно нищожно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 06.06.2018 г. пълномощникът на ответника ЕТ“СТРОЙ-МАТ“ 2007“ ЕООД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото през ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от Р. П. Р. срещу П. Р. Р. и „СТРОЙ-МАТ-2007“ ЕООД искове за собственост, тъй като във въззивната жалба липсват конкретни доводи за неправилност на това решение, а и липсват предпоставките за служебна проверка на това решение съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: нарушение на императивна правна норма, за чието приложение съдът следва да следи служебно, или интерес на страна, за който също следва да се следи служебно.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице основанията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси:
1. По първия поставен въпрос /при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване/ в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а относно неговата неправилност е ограничен от посочените в жалбата основания. При проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая въпросът е поставен във връзка с приложението на императивната норма на чл.37 ЗЗД. По този въпрос обаче няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: Съдът е приложил тази норма като е достигнал до крайния извод, че ищецът Р. П. Р. не е собственик на процесния имот, тъй като на 22.06.2007 г. го е прехвърлил с договор, обективиран в нотариален акт № 103 от 22.06.2007 г., по който договор е бил представляван от баща си П. Р. с валидно пълномощно: пълномощно с нотариално заверен подпис в Консулската служба при Посолството на РБ в Л. от 16.03.2006 г., което предвид действащата към 16.03.2007 г. и 22.06.2007 г. редакция на чл.37 ЗЗД /преди изменението на разпоредбата с ДВ бр.59 от 20.07.2007 г./ не е било нужно да бъде с нотариално заверено съдържание.
2. Вторият поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да прогласи нищожността на сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот поради липса на нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното, с което е представлявана страна по сделката, ако порокът във формата на пълномощното не е въведен като основание за обжалване/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предполага извършена сделка от пълномощник с нищожно пълномощно поради неспазена форма за неговата действителност- обстоятелство, което не е установено по настоящото дело. Напротив, както бе посочено по-горе, пълномощното от 16.03.2006 г. е валидно като извършено в изискуемата от закона към датата на заверката му /16.03.2006 г./ и към датата на прехвърлителната сделка /22.06.2007 г./ форма за действителност- писмена с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
II. Обжалваното решение не е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимата към спора процесуалноправна разпоредба на ГПК /чл.269 ГПК/ в действащата й редакция и съобразно с нейния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
III. Няма вероятност решение да е нищожно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Съдебното решение е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Отдавна е изоставена като неправилна практиката в посоченото от касатора решение № 905 от 27.03.1958 г. по гр.д.№ 5471 от 1957 г. на ВС, IV г.о., че съдебното решение е нищожно, когато противоречи на повелителна запрета на закона и е в нарушение на правилата, установени от същата, налагащи се в интерес на обществото. Нарушението на този вид норми /императивни правни норми/ се възприема в настоящата практика на ВКС като основание за неправилност на съдебното решение, а не за неговата нищожност, като предвид на това, че тези норми са установени в обществен интерес, се приема, че те следва да се прилагат от съда служебно. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „СТРОЙ-МАТ-2007“ ЕООД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 13.02.2018 г. по в.гр.д.№ 2723 от 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав.
ОСЪЖДА Р. П. Р. от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.Ц. П. да заплати на „СТРОЙ-МАТ-2007“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Карлово, ул. „Васил Левски“ № 6 на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.