1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр.София, 26.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 402/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-108 от 11.10.2018 г. по гр.д.№ 940/ 2017 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено отчасти и е отменено отчасти решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 6724/ 2016 г. и като краен резултат Сичес Полска СП з.о.о. – Полша е осъдено да заплати на жалбоподателя възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивни дни и по време на официални празници за периода 01.10.2013 г. – 11.08.2014 г. в общ размер 5 976,59 лв (след извършено прихващане на цялото вземане за периода от 11 566,99 лв с вземане на Сичес Полска СП з.о.о. срещу Й. В. в размер 5 590,10 лв) със законната лихва върху тази сума от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху главница от 11 566,69 лв за период 31.10.2013 г. – 03.11.2016 г. в размер 2 365,86 лв и 1281,24 лв разноски по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от 19 092,71 лв за главницата и 4 440,37 лв за лихвите.
Сичес Полска СП з.о.о. не е обжалвало въззивното решение, а жалбата на Й. В. е насочена само срещу тази част от него, с която са отхвърлени исковете му. Поради това въззивният съдебен акт (който е валиден) е влязъл в сила в частта, в която исковете за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и за мораторни лихви са уважени до размер съответно 5 976,59 лв и 2 365,86 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правните въпроси „Допустимо ли е извършване на прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане?” и „Извънредният труд извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл.446 от ГПК ли е?”, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Сичес Полска СП з.о.о. не взема становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи отчасти предявените искове въззивният съд приел за установено, че на 29.08.2013 г. между страните по делото бил сключен трудов договор, по който Сичес Полска СП з.о.о. имало качеството на работодател, а Й. В. – на работник. По договора работното време било по 8 часа на ден (от 08 до 17 ч с един час прекъсване за обедна почивка) при дължимо трудово възнаграждение от 1 540,66 евро. Възникналото от този договор трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните на 11.08.2014 г. Докато то траело обаче, работникът полагал при знанието и непротивопоставянето на работодателя труд в повече от нормалната продължителност на работното време, по 1 час през работната седмица, по 5 часа всяка събота по 9 часа през дни на официални празници. За така положения извънреден труд работодателят му дължи възнаграждение (освен за вземанията за м. септември 2013 г., за които е направил основателно възражение за изтекла погасителна давност), но не изплатил такова. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съдът приел, че непогасените по давност вземания на работника са в общ размер 11 566,69 лв главница и 2 365,86 лв лихви за забава. За основателно обаче било прието и направеното от ответника възражение за прихващане на негови вземания срещу ищеца с вземанията за възнаграждение за извънреден труд. Съдът посочил, че от фактическа страна е установил извършени плащания от работодателя в полза на работника за заплащане на храна и нощувки в общ размер 5 590,10 лв. С трудовия договор обаче Сичес Полска СП з.о.о. не е поела задължение да осигури на работника място за живеене и средства за храна, поради което с тази сума работникът се е обогатил неоснователно. Съдът приел, че няма пречка да извърши прихващането между двете вземания с решението си, като посочил, че за всеки от месеците, за който е имал право на възнаграждение за извънреден труд, ищецът е получавал трудово възнаграждение в такъв размер, че при прихващането не би се засегнала несеквестируемата по правилата на ГПК част от трудовото му възнаграждение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, и двата поставени от жалбоподателя правни въпроса не обуславят обжалваното решение. Съдът по същество не е приел, че е допустимо извършване на прихващане с недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане, а е приел, че вземането на ответното дружество срещу работника е заявено надлежно, изложени са твърдения за правнорелевантните факти, от които е възникнало и тези факти са доказани от доказателствата по делото. Не е разрешен и въпросът прилагат ли се правилата за несеквестируемост по чл.446 ГПК по отношение на вземане на работник за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът по същество не е посочил, че за такова възнаграждение несеквестируемостта не важи, а е посочил, че в конкретния случай тя не се засяга от извършеното прихващане, тъй като не надвишава предвидената в ГПК като неподлежаща на принудително изпълнение част от трудовото възнаграждение.
По необуславящи обжалваното въззивно решение правни въпроси касационен контрол върху него не може да бъде допуснат, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-108 от 11.10.2018 г. по гр.д.№ 940/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: