ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
С., 28.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4575 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. Л. като процесуален представител на Н. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 20.VІ.2018г. по в.гр.д. № 216/2018г.
Ответницата по касационната жалба Е. М. А. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. Т. от С., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М. Г. е заела становище, че липсват предвидените в закона предпоставмк5и –за допускане на касационно обжалване за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане” К. [населено място] не е заявило становище по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 20.VІ.2018г. П. е потвърдил решението на ОС Пловдив от 19.ХІІ.2017г. по гр.д. № 98/2017г., с което е признато за установено, че биологичен баща на малолетната Е. М. А., родена на 10.V.2012г. от майка М. Ат.Т., е Б. К. С., починал през юли 2016г., по иска, предявен от Е. М. А. чрез законната й представителка майка М. Т. срещу Н. К. С. – сестра и законен наследник на Б. С., и е допусната промяна на името на ищцата на Е. Б. К..
Въззивният съд е приел за допустим иска за установяване произход от бащата като предявен в срока по чл.69 СК и предвид липсата на установен произход на детето от баща.
Съдът е кредитирал като ясни, конкретни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства показанията на трите разпитани свидетелки – стринка и първа братовчедка на ответницата и предполагаемия баща и баба на ищцата по майчина линия. Прието е за установено въз основа на тях и представените медицински документи, че от 2008г. до 2016г. майката на детето и Б. са живели на съпружески начала, че през 2010г. тя е имала неуспешна бременност, че вероятната дата на зачеване е 09.ІХ.2011г., че през периода на съжителство и особено през периода на зачеване М. не е имала интимни контакти с друг мъж.
Взето е предвид, че по делото са назначени три Д. експертизи. Първата е възложена на в.л. З. от ГМДЛ „Г.” С., по нея заключение не е изготвено, тъй като кръвната проба от предполагаемия баща не е могла да получи резултати за изследваните Д. маркери, като в с.з. вещото лице е заявило, че в лабораторията не могат да изследват проблемни кръвни проби, в случая трупна кръв. Втората експертиза е възложена на в.л. Т., специалист по молекулярна биология в „Проген” ООД С.. Според нея вероятността Б. С. да е баща на детето при майка М. Т. е 0.99999999954. Съобразени са обясненията на вещото лице в с.з., че при биологичен материал в недобро състояние са приложими по-специални техники – използване на набор реактиви, наричани „китове”; че в случая пробата е имала някаква степен на деградация, но е била абсолютно годна за извършване на експертиза, че ако пробата е годна, има резултат, ако не – няма да излезе такъв, че постоянното размразяване и замразяване на пробата води до допълнителна деградация, тъй като клетките се пукат от това. Поради оспорване на експертизата е назначена трета такава в лабораторията на УМБАЛ „А.”, по която вещото лице А. – биолог е дало становище, че напредналите процеси на деградация на биологичния материал не позволява да се изведе годен сравнителен анализ генетичен профил и не може да се отговори каква е вероятността Б. С. да е баща на детето. Съдът е възприел експертизата на в.л. Т., тъй като тя е компетентно изготвена, единствена е и е категорична, че баща на детето е Б. С., кръвната проба, макар и в известна степен компрометирана, е могла да бъде изследвана и се е получил резултат, даден в заключението, всяко последващо размразяване/замразяване води до пълното й компрометиране, каквото според съда се е случило при последната експертиза, поради което не е необходимо да се изследва доколко пробата е компрометирана.
С протоколно определение в о.с.з. на 28.V.2018г. въззивният съд е оставил без уважение заявеното с въззивната жалба на касаторката искане за назначаване на тройна Д. експертиза поради липса на предвидените в чл.266 ГПК условия.
В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроса в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /за преодоляване на неправилна единна практика/ и се твърди и очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос относно критериите, доказателствата и доказателствените средства, с които следва да се докаже бащинство от починал баща, е обоснован с твърдения за процеса на извършване на експертиза, за принципите на кръвно-груповата експертиза, че касаторката не е присъствала при вземането на кръвта от трупа, не била правена акушеро-гинекологична експертиза, недопусната от първоинстанционния съд, не било безспорно доказано, че точно в предполагаемия период на зачеване майката на ищцата и починалият са имали интимни отношения, поисканите доказателства в каквато връзка за непрекъснатите пътувания на последния не били допуснати, не било удовлетворено искането за кръвногрупова експертиза, допуснати били само Д. експертизи на кръв от труп, престоял на 30 градусова температура три дни, две от които заключили, че от негодната кръв не може да се извлече Д.. Така поставен, въпросът е принципен и не е относим към конкретно произнасяне на въззивния съд от значение за изхода на спора по делото. Обосноваващите въпроса твърдения на касаторката са такива за процесуално нарушение и необоснованост на въззивното решение, които представляват касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК и се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането на такова. Освен това, оплаквания за взета проба от трупа без присъствието на касаторката, както и искания за назначаването на АГ и на кръвно-групова експертизи и за допускане на доказателства относно наличие или не на интимни отношения в периода на зачеване, не са били заявени от нея във въззивната й жалба и съдът не е бил длъжен да ги взема предвид с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК. Следва да се посочи и липсата на обосновка за наличие в случая на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – не е конкретизирана непротиворечива /единна според касаторката/ съдебна практика, нито защо тя според нея е неправилна и следва да бъде изоставена.
Вторият поставен в изложението въпрос „следва ли съдът да допусне или да назначи по свой почин тройна съдебно-медицинска експертиза при явно противоречие на три такива, две от които заключават, че не може да се извърши изследване на негодна кръв от труп” е неотносим, тъй като въззивният съд не е формирал извод за наличие на противоречие между експертизите, а е приел, че експертизата на в.л. Т. е единствена и категорична, че баща на детето е Б. С.. И в тази връзка следва да се посочи, че във въззивната си жалба касаторката не е заявила оплаквания за неопределяне от първоинстанционния съд на вещо лице, непосочено от нито една от страните, нито за невъзлагане на експертиза на НИКК С..
Не е основание за допускане на касационно обжалване и третият въпрос „не следва ли срокът за предявяване на иск за установяване на бащинство да тече от навършване на пълнолетие на детето както искът за оспорване на бащинство”. Въпросът е разрешен в съответствие с ППВС № 5/1978г., в какъвто смисъл са и мотивите на ТР № 2/2014г. на ОСГК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК е обосновано с твърдения за неустановено по несъмнен начин бащинството на починалия, при недопускане на всички необходими за доказване на този факт доказателства, при явно противоречие на заключенията на трите Д. експертизи, при неизясняване на въпроса за краткия и дълъг период на зачеване, при противоречие на свидетелските показания с недопуснатите писмени доказателства /без да се сочат конкретни такива/ относно факта дали майката и починалият са били интимни във вероятния период на зачеване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато той е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
В разглеждания случай сочените от касаторката твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение са такива за процесуално нарушение и за необоснованост, които представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават порок, притежаващ характеристиките на тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика, видимо пряко от съдържанието на въззивното решение. Преценката дали такива нарушения са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна, каквото касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38 ЗАдв., чл.7 ал.1 т.3 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ответницата по жалбата адвокат М. Д. Г. от АК П. следва да бъдат присъдени 500лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, № 119/20.VІ.2018г. по гтр.д. № 216/2018г.
ОСЪЖДА Н. К. С. от [населено място], [улица], да заплати на адвокат М. Д. Г. от АК П. 500лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: