Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 29.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.02.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3237 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на Л. Д. Д. срещу въззивно решение № 1701 от 19.03.2018 г. по възз. гр. д. № 2539 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, в частта, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.76 ЗС да предаде на С. Н. Ц. владението върху 1 /2 ид.ч. от ателие за живеене в [населено място], на [улица], с площ от 70.60 кв.м., заедно със сутерен (мазе), с обща площ на ателието и сутерена от 116.70 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна С. Н. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск с правно основание чл.76 ЗС с цена над 5 000 лева, за което в чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване
Въззивният съд е приел следното:
Първоинстанционният съд е обсъдил пълно установената по делото фактическа обстановка, поради което въззивният съд ще обсъди само доказателствата, касаещи възраженията по жалбата, а по отношение на останалата фактическа обстановка препраща по реда на чл.272 ГПК.
С иска по чл.76 ЗС се защитава самото фактическо състояние, не е част от основанието на този иск видът на упражняваната от ищеца фактическа власт (дали е владение или държане), а единствено, че такава е съществувала и е отнета. Основателността на иска по чл.76 ЗС предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е владелец или държател на движима или недвижима вещ, владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие или по скрит начин.
Искът е предявен на 30.10.2014 г. в преклузивния 6-месечен срок от отнемане на владението на 04.10.2014 г. чрез смяна на бравите от ответника в отсъствието на ищцата. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява по делото от събраните свидетелски показания (обсъдени са).
За основателността на иска е без значение дали ищцата е собственик на имота (така решение по гр.д. № 2188 /2016, на ВКС, второ г.о.). Следователно въпросите, свързани с действителността на оставеното в нейна полза завещание са ирелевантни за спора.
От събраните по делото доказателства (обсъдени са) е установено, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота преди смъртта на собственика Л. Д. (която е оставила завещание в полза на ищцата), като е живяла в имота със съгласието на семейството, за което се е грижела и е била адресно регистрирана на адреса на имота. След обявяване на завещанието в нейна полза на 13.05.2014 г. ищцата е манифестирала пред ответника намерението за своене на завещаната и 1 /2 ид.ч. от имота, в подкрепа на този извод е и предявеният от ответника срещу ищцата иск по чл.108 ЗС за имота.
От изложеното дотук въззивният съд е приел извода, че по делото е установено осъществяването на фактическа власт върху имота от ищцата.
Въззивният съд е приел също, че от събраните по делото доказателства (обсъдени са) се установява и втората предпоставка за уважаването на иска – отнемането на фактическата власт върху имота от ответника по скрит начин.
Въз основа на анализ на представените по делото доказателства за собствеността на отделните обекти в сградата въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на довода на ответника, че процесното жилище не съществува реално във вида, описан в обжалваното първоинстанционно решение.
В изложението за допускане на касационно обжалване като правни въпроси са изведени твърдения, част от които представляват доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281 ГПК), които не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, в което на обсъждане подлежат единствено предпоставките за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК), а други могат да бъдат уточнени като правни въпроси по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС:
1. За липсата на мотиви на районния и въззивния съд за отнемане на владението по насилствен начин.
Доколкото това е правен въпрос (а не довод за неправилност), той не е обуславящ, тъй като по делото е твърдяно и са изложени мотиви, че е установено, че владението е отнето по скрит начин (чрез смяна от ответника на бравите в отсъствието на ищцата), а не по насилствен начин.
2. За възможността за отхвърляне на владелчески иск, когато се установи, че ищцата е извършвала само търпими действия, върху имота, които не представляват владение.
Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд по делото е прието за установено, че ищцата е осъществявала фактическа власт върху процесния имот, която от един определен момент – на обявяване на завещание в нейна полза до момента на отнемането и, е представлявала владение. Въпросът е основан на неприета за установена по делото защитна теза на жалбоподателя – ответник по иска.
3. Съдът е допуснал противоречие със съдебната практика като е дал вяра само на свидетелските показания на една от свидетелките (С.)и не взел предвид показанията на друг (И.).
Доколкото това е правен въпрос (може ли съдът да не даде вяра на показанията на разпитан по делото свидетел) (а не довод за неправилност), той е основан на твърдения, които не съответстват на мотивите на въззивния съд, тъй като съдът е обсъдил показанията на множество свидетели, включително и на споменатия Б. И. и на друг посочен от ответника свидетел В. Ч. и ги е кредитирал за твърдените от тях обстоятелства, включително, че ответникът е живеел в сградата на три етажа, в която се намира процесният имот, че ищцата е била домашна помощница на родителите на ищеца и за смяната на бравите от ответника в отсъствието на ищцата.
4. Неправилно е определена датата, от който започва да тече преклузивният срок – 04.10.2014 г. – датата на смяната на бравите, а не 26.03.2014 г. – датата на смъртта на завещателката Л. Д.. Твърди се противоречие с решение № 346 от 22.02.2016 г. по гр.д. 4657 /2015 г. на ВКС, първо г.о.
И това е довод за неправилност. А въпросът за конкретните действия, с които се отнема фактическа власт, е фактически, а не правен (не осъществява основание по чл.280,ал.1 ГПК). Правен може да бъде въпросът дали фактическа власт може да се отнема от едно лице със смъртта на друго лице, което е живеело в имота. Освен, че е трудно да се разбере и обоснове връзка между двата факта, въпросът не е разрешен в противоречие с посоченото решение на ВКС, в което не е разглеждана подобна хипотеза – на отнемане на фактическа власт, а спор за квоти в производство по допускане на съдебна делба, при което са обсъждани процесуални въпроси, свързани с преценка на свидетелски показания (решението по това дело се отнася по-скоро до предишен въпрос).
5. Съдът е следвало да установи обстоятелствата на отнемане на владението по скрит или насилствен начин, за което е било необходимо да се докаже фактическо състояние, продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска.
Доколкото и от тази формулировка може да се уточни правен въпрос (относим към предпоставките за допустимост и основателност на иска по чл.76 ЗС), то видно от мотивите на въззивния съд, той не е разрешен както твърди жалбоподателят, тъй като въззивният съд е изследвал предпоставките за допустимост и основателност на иска и е изложил мотиви за тях. Към това може да се добави, че изискването за шестмесечно времетраене на владението, е предвидено като предпоставка за основателността на иска по чл.75 ЗС, а не на иска по чл.76 ЗС, който е разгледан от въззивния съд.
6. Ищцата няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като липсва такъв обект, който е отразен в диспозитива на решението.
И този въпрос се основава на твърдения, които не съответстват на мотивите на въззивния съд за наличието на обекта на собственост (на имота), за който е предявен искът.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника в касационното производство за осъждане на жалбоподателя да и заплати направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 1200 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1701 от 19.03.2018 г. по възз. гр. д. № 2539 /2016 г. на Софийски градски съд, г.о.
Осъжда Л. Д. Д. да заплати на С. Н. Ц. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.