2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 03.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4175 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Б. Л., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Л. Х., против въззивното решение № 241 от 4 август 2017 г., постановено по в.гр.д. № 404/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е отменено решение № 97 от 25 май 2017 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е определен режим за лични отношения на бащата Й. М. с малолетното дете Б. Й. М., родено на 20.01.2016 г., и вместо него е постановен следния режим: до навършване на 2 години и 6 месеца, т.е. до 20 юли 2018 г., на детето Б.: бащата може да взема детето в [населено място] всяка втора и четвърта от месеца събота от 9 до 17 ч. и неделя от 9 до 17 ч., без преспиване с бащата, без присъствието на майката, както и всяка първа и трета сряда от месеца от 9 до 17 ч.в [населено място], без присъствие на майката; детето ще се предава от майката на бащата в събота и неделя от дома й в [населено място], а в първата и трета сряда от всеки месец – в офиса на социалната служба в [населено място]; на 25.12.2017 г. бащата може да взема детето Б. от 9 ч. до 17 ч. от дома на майката в [населено място], без присъствието на майката, както и на 01.01.2018 г. от 9 ч. до 17 ч., рождения ден на Б. на 20.01.2018 г. от 9 до 17 ч., както и на В. 2018 г. от 9 до 17 ч. без присъствието на майката; след навършване на 2 години и 6 месеца, т.е. след 20 юли 2018 г., на детето Б.: бащата може да взема Б. от дома на майката в [населено място] всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. в съботния ден до 17 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата, без присъствието на майката, както и 30 дни през лятото – юли или август, без присъствие на майката, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и да го взима през нечетните години за В. и Коледни празници и четните години -за новогодишните празници и майските официални празници при същия часов режим без присъствие на майката, а за рождения ден на Б. от 9 ч. на 19 януари до 17 ч. на 20 януари всяка нечетна календарна година без присъствие на майката.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че постановеният режим на лични отношения с бащата ще доведе до още по-голяма конфликтност между родителите поради нежеланието на бащата да се съобразява с режима на отглеждане на детето, включващ стриктно определен начин на хранене, кърмене, спане и бодърстване, а майката ще е лишена от възможността да откликне на нуждите на детето, когато то има нужда от нея, тъй като е постановено режимът да се извършва без нейно присъствие. Решението противоречало и на постановките на ППВС № 1/1974 г. относно интереса на детето, за което съдът следи служебно. Подчертава се, че детето поради ниската си възраст се нуждае от подходяща среда и режим на отглеждане в близка, обкръжаваща го среда, строг режим на дневен сън и хранене. Касаторката твърди, че съдебната практика допуска определяне на режим за лични отношения за бъдеще време, но само при изрично желание на самите родители. Поддържа се липса на комплексна преценка на съответните обстоятелства и липса на обосновка кое налага предоставяне на бащата на толкова широк режим на мерки за лични контакти с детето. Освен това бащата не бил посочил адрес, жилище или място в града на майката, където контактите ще бъдат осъществявани, предвид ниската възраст на детето и режима на хранене, спане, игра. Изтъкнато е, че бащата на детето никога не е живял с него, не познава и не се интересува от неговия режим и особености в отглеждането му, а и детето все още активно се кърми средно по седем пъти на денонощие, като продължаващото и към момента кърмене е в негов най-добър интерес. Детето плаче, когато се откъсне от майката, а е спокойно в нейно присъствие и се чувства сигурно. Посочени са свидетелски показания, според които бащата връща детето болно. Майката заключава, че бащата е неспособен да разбере и отговори на потребностите на детето, както и че детето не е готово и не е във възраст, в която следва да бъде отделяно от своята майка; стремежът на бащата да има по-широки контакти с детето е продиктуван от намерението му да се наложи над майката като реванш на факта, че тя се е разделила с него преди години и е родила детето въпреки неговото нежелание, а не изхожда от загриженост и искрено намерение за осигуряване на най-добро бъдеще на детето. Бащата не е съобразил, че към момента у детето е налице детски невротизъм, развит в следствие на насилственото и стресово отделяне от майка му по изпълнение на невлязлото в сила решение на въззивния съд. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят в правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК (в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.).
Ответникът Й. Д. М., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
Срещу същото въззивно решение, в обжалваната му от А. Л. част, както и в частта му, с която се потвърждава решение № 97 от 25 май 2017 г., постановено по гр.д. № 195/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за предоставяне на родителските права по отношение на детето Б. Й. М., родено на 20.01.2016 г., на майката А. Б. Л., е подадена въззивна жалба и от Й. Д. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. Б..
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че касаторът не е предявил претенция за предоставяне на родителските права, тъй като с исковата му молба е искан режим на споделено родителство, както и за възлагане на упражняването на родителските права на бащата, което е довело до непроизнасяне на съда по предявен иск и практически до отказ от правосъдие. Подчертава се, че в най-добър интерес на детето е то да бъде отглеждано при режим на споделено родителство, независимо от доказаните желание и възможност на бащата да поеме изцяло грижите за детето. Подробно се оспорват изходните позиции, възприети от ВКС в ТР № 1/2016 г., ОСГК, и се сочи явната им незаконосъобразност. Заявено е, че работата на съда е да въздаде правосъдие, а не да се съобразява с факта, че двама възрастни хора се карат. Твърди се, че доказателствата по делото установяват, че бащата е по-пригоден еднолично да отглежда детето, защото по-добре осъзнава нуждите на сина си и обично откликва на тях, притежава по-добри възпитателски качества, не желае да лиши детето от майка, въпреки че последната го лишава от баща, по-консенсусен и по кооперативен е от майката, отнася се с искрено уважение към нея и семейството й, има по-добри доходи и не разчита на финансова помощ от други лица, има изградена кариера и перспектива, има по-добри битови и социални условия, живее в град с повече възможности и пр. Изразено е категорично несъгласие родителите да са въвлечени в състезанието „кой е по-добрият родител“, като това безумно състезание е причината за най-големите страдания на децата на родители в конфликт, защото е първопричината на този конфликт. Според касатора, ноторен бил фактът, че по делата за родителски права, независимо от доказателствата по делото, винаги те се възлагали на майката. Пространно се излага становище за споделено родителство и как всички важни родителски права на касатора са нарушени. Голяма част от изложението е заето от сочене на факти и тълкуване на доказателства. В изложение на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, попадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК (в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.).
За да потвърди решението в обжалваната му част, въззивният съд съобразява, че родителите на детето живеят в различни населени места, че постановените привременни мерки за режим на лични контакти с бащата са започнали да се изпълняват и контактите с детето се осъществяват. Въз основа на представените писмени доказателства, социални доклади от съответните населени места и свидетелските показания относно битовите условия при родителите и отношенията на родителите с детето, боледуванията на детето, се приема, че следва да се приеме диференциран режим на лични контакти между Б. и баща му за два периода, предвид все още поддържаното от майката кърмене на детето – докато то се кърми и след като кърменето му престане. Съобразено е, че към момента на постановяване на решението детето е на година и половина и е на комбинирано хранене, а не само на кърма, и основавайки се на житейския опит на съдебния състав, е прието, че родителските права следва да се предоставят на майката и местоживеенето му да се определи при майката в [населено място], а режима за виждане на бащата с Б. да се раздели до две години и половина на детето и след това, тъй като след този момент децата вече са на обща храна и вече не се кърмят от майката. Според съда, бащата не е предявил иск за предоставяне на родителски права, а е поискал споделено родителство с майката. Макар съдът да е споделил изцяло принципните становища на специалисти психолози от Ш. и САЩ относно съвместното родителство, е счетено, че родителите не могат да осъществят подобно поведение по принуда; влошените отношения между родителите, живеенето им в различни населени места на разстояние от около 190 км и ниската възраст на детето, налагаща изключително майчини грижи, продължаващото кърмене на детето при комбинирано хранене, разясненията на ВКС в ТР № 1/2016 г., ОСГК, и основно интересът на детето, водят до извода, че следва да се предостави по-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни контакти между детето и родителя, комуто родителските права не са възложени за упражняване. Относно осъществяването на контактите и кърменето на детето е прието, че съобразно възрастта на детето кърменето може да продължи само сутрин и вечер, а в промеждутъка бащата да осъществява пълноценно общуване с детето. Не е споделено твърдението на бащата, че съдът не е посочил нормите на международното право, които са с примат пред националното законодателство, ако му противоречат. Подчертано е, че районният съд се е водил от най-добрия интерес на детето, което е в съответствие с приложимите международни актове, а допуснатата от въззивния съд корекция е отново съобразена само с интереса на детето.
Ответницата по тази касационна жалба А. Б. Л., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Л. Х., в отговор излага доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
К. съд приема, че касаторите не обосновават допускането на касационното обжалване, както и че интересът на детето, какъвто е установен по спора, и за който съдът следи служебно, не налага това.
Касаторката Л. поставя множество въпроси, като никой от тях не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК (в относимата му редакция) за наличие на установените допълнителни основания за допускане на касационното обжалване. Представената практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (в относимата му редакция) не може да послужи за целите на преценката по селектиране на касационните жалби, доколкото не е установено влизането на представените съдебни решения в сила (сравни разясненията, дадени от ВКС в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК).
На първо място се пита следва ли съдържанието и обемът на мерките за лични контакти между малолетното дете и неотглеждащия родител да бъдат преценявани за всеки конкретен случай. В цитираната от касаторката съдебна практика на ВКС (решение № 26 по гр.д. № 598/2009 г., IV г.о., решение № 385 по гр.д. № 2537/2013 г., IV г.о., решение № 217 по гр.д. № 6851/2014 г., IV г.о., решение № 131 по гр.д. № 4490/2015 г., III г.о.), се възприемат напълно постановките на ППВС № 1/1974 г., определящи задължението на съда с решението по упражняването на родителските права да се определят подходящи лични отношения между децата и родителите, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай. Именно по посочения начин е постъпил съдът в процесния случай, като е съобразявал най-различни обстоятелства, включително комбинираното хранене на детето, включващо и кърмене, както и възрастта на детето и необходимостта от непосредствени ежедневни грижи от страна на майката за първия период, включително и необходимостта опознаването между бащата и детето да става плавно, което е отчетено в разделянето на режима на два периода. Ето защо практиката на ВС и ВКС не е нарушена. Съдебният състав не намира основание за изменение или изоставяне на посочената задължителна съдебна практика, а и такава нужда не се обосновава от касаторката.
Въпросът следва ли когато детето е в кърмаческа възраст съдът да преценява дали да бъде кърмено или не е и да лишава майката и детето от възможността да го кърми, при положение, че тя има физиологична възможност и желание за това, а това е и от решаващо значение за здравето и благополучието на детето (съгласно желанието на самото дете и майката, лекарските предписания и тенденциите за здравословно отглеждане на децата, приети в страните от ЕС и САЩ), не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът не е дал разрешение, пречещо на майката да кърми детето, а е съобразявал житейски обосновани възможности, именно поради което е и дал два режима на лични отношения с бащата. По този въпрос не е обосновано и противоречие с практиката на ВКС, и необходимостта въпросът да бъде разрешаван по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Интересът на детето в случая не е нарушен. По същата причина не се обосновава допускане на касационното обжалване по въпроса следва ли съдът да се мотивира какво налага отделянето на кърмаче (на една година и шест месеца) от майката за толкова продължителен период от време, при положение, че детето не посещава детска ясла, не е отделяно от майката за повече от три часа и същата ползва законоустановен отпуск по майчинство за отглеждането му, а съдът постановява режим, чрез който детето следва да се отдели от майка си за осем часа, включително в делнични дни, което би причинило силен стрес за него (особено ако това се случва внезапно, а не плавно, както при постъпване в детска ясла например), а и е в противоречие с целите на отпуска по майчинство, според който майката следва да се грижи за детето си срещу заплащане от държавата. Необходимо е да се отбележи, че няма правило, което да налага личните отношения между детето и родителя, който не е носител на родителската отговорност, да се осъществяват само и единствено в неприсъствени дни от седмицата, а аргументът за отпуска по майчинство по никакъв начин не може да преодолее над интереса на детето да получава внимание, обич, грижи, и да се радва на общуването и с другия родител.
Въпросът следва ли при определяне на режима на лични контакти съдът да съобрази ниската възраст на детето (кърмаче), определяйки дали контактите да се осъществяват в присъствието на майката или не, при положение, че бащата на детето не е живял с него още отпреди раждането, не познава детските му нужди, поведение и специфики при отглеждане и не е проявил желание да ги разбере, не държи сметка за установените по делото непримирими отношения между родителите на детето. Съдът, освен ниската възраст на детето, правилно явно е съобразил и заплахата при присъствие на майката на срещите на бащата с детето, то да става свидетел на неподходящи за възрастта му конфликти, както и да се поставя под напрежение отношението му на лоялност към който и да е от родителите му. Въпросът не е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
По въпроса следва ли пак, поради горните съображения за твърде ниската възраст на детето, съдът да изключи пребиваване на детето при бащата през летните месеци, тъй като същото все още се кърми и този дълъг престой би прекъснал насилствено и стресово този акт, а от друга страна би създало излишен стрес у детето да бъде отглеждано от родител, който не познава неговите нужди и навици (детето все още не говори, не може да се изразява и да формулира своите желания и нужди), не се съобразява конкретният режим, определен от съда, държащ сметка за развитието на детето.
Въпросът следва ли съдът с постановяване на режим на лични отношение да пренебрегне наличен режим на кърмене на дете, с което да създаде опасност от развитие на заболявания като мастит при майката, поради рязкото прекъсване на кърменето, по никакъв начин не е обусловил изхода на спора. Детето е безспорно на режим на комбинирано хранене, а и във всички случаи неговият интерес, обяснен по-горе, преодолява над други съображения.
Отговорът на въпроса следва ли когато родителите живеят в различни населени места (в случая на 200 км разстояние едно от друго), при определяне на режима на лични контакти съдът да прецени как би се отразило на здравето и развитието на детето твърде честото пътуване и смяна на обичайните условия на живот, смяна на начина на отглеждане, хранене, къпане, приспиване и т.н., честа цялостна смяна на обкръжението, роднинската и приятелската среда, очевидно е положителен. В случая в обжалваното решение интересът на детето да общува и с двамата си родители, като се приложи плавно преминаване към по-разширени контакти с бащата, е взет предвид. Затова и съдът е възприел да бъде приложен различен режим за различните периоди в живота на детето. Практиката на ВКС в посочените вече решения не е нарушена.
Безспорно, както в съдебната практика, сочена от касаторката и споделяна напълно от съдебния състав, така и като цяло в решенията по чл. 59 СК, водещият принцип, в съответствие с националното законодателство и приложимите международни актове, е приоритетният характер на интереса на детето. Затова на въпроса следва ли при определяне на режима на лични отношения съдът да се съобразява с желанието на единия или другия родител или при отчитането на фактическите обстоятелства следва да се даде превес на интереса на самото дете и кое е от решаващо значение за бъдещото му хармонично и стабилно развитие, израстване и възпитание, отговорът е положителен за втората алтернатива във въпроса. Такава е и възприетата от съда позиция, доколкото антагонистичните желания на родителите не са удовлетворени, поради което въпросът не води до допускане на касационното обжалване.
Невярно се твърди във въпроса редно ли е чрез съдебно решение, което постановява предаване на детето и в социалната служба в определен час в делничен ден, да се възпрепятства възможността на майката да започне работа, предвид факта, че третата година майчинството не е платено от държавата, още повече, че в съдебно заседание майката категорично е заявила, че планира започване на работа, след като намери нова такава, че правата на майката са по какъвто и да е начин препятствани. Въпросът не съобразява правилото на чл. 59, ал. 9 СК, и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване.
Пита се следва ли отдел „Закрила на детето“ да бъдат ангажирани чрез съдебно решение с режим на лични контакти на дете, което е извън рисковите такива, предвид постановената мярка от въззивния съд в [населено място] детето да се предава в сряда от офиса на социалната служба, като тази мярка не е мотивирана от съда в решението му, за да бъде обяснено какво налага нейното прилагане. Пита се и следва ли съдът да се аргументира какво налага и на база на какви мотиви постановява режим на лични отношения, според който в част от дните детето се взима от дома на майката, а в други дни детето следва да се предава в социалната служба „Закрила на детето“, а не от дома му и съобразена ли е възможността предаването му в институция да окаже непоправими травми и стрес у детето. В първата си част първият въпрос очевидно не е обуславящ изхода на спора. Във втората част на втория въпрос действително съдът не е съобразявал възможен стрес, но за сметка на това е преценяван очевидно стресът на детето при предаването му в дома на майката, установим от материалите по делото, както и професионалното съдействие на служителите в съответния отдел, което може да бъде оказано в контекста на създалите се отношения. Вярно е, че съдът не е мотивирал защо приема предаването на детето да бъде осъществявано в делничните дни по съответния начин, но не се обосновава липсата на мотиви да нарушава интереса на детето в конкретния случай, и като се има предвид съвсем ограничения период на действие на съответната мярка.
Въпросът следва ли съдът да постанови режим на лични отношения, който да влезе в сила след определено време, без да е ясно какви ще са обстоятелствата към бъдещия момент, за който се определят мерките, предвид факта, че рамките се определят за кърмаче, развитието на което е изключително променливо и непредвидимо, а в същото време чл. 59 СК урежда възможността всеки от родителите да поиска изменение на вече постановения режим, съдържа отговор сам по себе си. Макар да е вярно, както сочената практика установява, че обстоятелствата по спора, които се съобразяват, са тези към постановяване на съответното решение, не съществува правно разрешение, което да отрича определянето на режим на лични отношения за неопределен период занапред (извън законовите ограничения). Отново следва да се отбележи, че редът по чл. 59 СК е открит за всеки случай на изменение на значимите за съответното дете обстоятелства. Въпросът не налага допускане на касационното обжалване, а практиката на ВКС не е нарушена.
Въпросът следва ли при постановяване на решението си съдът да установи къде и при какви условия детето ще бъде отглеждано по време на режима на лични контакти с бащата, още повече, когато става въпрос за кърмаче, със стриктен режим, включващ следобеден сън и режим на хранене, не обосновава допускане на касационното обжалване. Условията в жилището на бащата са установени със съответния социален доклад, и не са били предмет на спор. Доколкото към настоящия момент детето е над три годишно, то разрешаване на поставения въпрос във връзка с кърмаческата възраст на детето не би довело до друг изход на спора.
Пита се какво налага определяне на близо четири пъти по-разширен режим между детето и бащата чрез въззивното решение, при положение, че при стриктно изпълнение на привременните мерки е доказано пред въззивната инстанция, че детето в следствие на тях е развило страх да тръгва с когото и да е и вече трудно тръгва с друг човек извън дома на майката. Въззивният съд в решението си е определил постепенно увеличаване на времетраенето на контактите между бащата и детето, като са отчетени и нарастването на детето във възраст, определяща по-голяма негова самостоятелност, както и нарастващия дял на съзнателно участие от негова страна в отношенията родител-дете. Интересът на детето налага в рамките на конкретната ситуация то да общува пълноценно и с двамата си родители, които са задължени именно от интереса на детето да сведат противоречията си в негово присъствие до минимум, за да бъде преодоляван всеки възникнал по какъвто и да е повод страх у детето, за да може то да се развива нормално чрез общуването с родителите си.
На последно място касаторката пита следва ли решаващият съд да определи конкретно през кои почивни дни бащата ще бъде с детето, за да не възникват конфликти между родителите по този въпрос, или е удачно дните да се определят общо като „Коледни празници“, „майски празници“ и т.н., без по-голяма конкретизация. Въпросът не води до допускане на касационното обжалване, тъй като за всеки отделен случай съдът следва да даде разрешението си на базата на конкретните обстоятелства по спора в тяхното многообразие и съвкупност. Въпросът в случая не е адресиран в казуалния контекст на даденото от въззивния съд разрешение. Ето защо нито се установява противоречие с практиката на ВС и ВКС, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В касационната жалба на касатора М., макар изключително емоционално обосновано да е изложено становището на касатора по установените по спора факти, и да е посочено правилното им тълкуване според разбирането на този касатор, не се поставя правен въпрос съобразно критериите, определени задължително от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Липсата на поставен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както се разяснява в соченото ТР.
Поставените от касатора проблеми (ако се пренебрегнат задължителните изисквания на ТР № 1/2009 г., т. 1) по никакъв начин не са разрешени в разрез с установената съдебна практика, и нарушение на интересите на детето не се установява. Касаторът се е ограничил да даде следните твърдения: ограничението на контакта на детето с бащата и прекъсването на връзките му с бащата е в негова вреда и създаването на пречки от родител, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител, е основание за промяна на мерките; контактът между детето и родителя, при когото то не е оставено да живее, трябва да бъде колкото може по-широк, защото общуването на детето с родителя съдейства за правилното му възпитание, и следователно е в негов интерес; право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; ноторен факт е, че повечето съдилища възлагат упражняването на родителските права на майката, независимо от обстоятелствата по делото, и всеизвестно е, че тази дискриминационна практика не се споделя от всички съдилища, затова не се представя практика; споделеното родителство се налага постепенно, защото отговаря на нуждите на живота, поради което този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С изключение на последните две твърдения, останалите като изходна позиция са изцяло споделени от въззивния съд. По тази причина съдът е дал различен режим на лични отношения от постановения от първата инстанция. Ако касаторът е имал предвид конкретни измерения на съответния режим, то е следвало да постави и съответен правен въпрос, какъвто в случая не е поставен.
К. съд счита за неотносимо по спора твърдението за ноторен факт. Както самият касатор отбелязва, съдилищата поддържат различна практика, като пропуска да посочи, че винаги разрешението за това кому да бъдат възложени за ежедневно осъществяване родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете, следва, и се основава на различни факти. Практиката на настоящия съдебен състав по делата по чл. 59 СК показва несъстоятелността на твърдението за подобен „ноторен“ факт.
Накрая, вярно е, че въпросите за споделеното родителство са предмет на разискване, но те изискват узряване на обществото и действително осъзнаване от страна на родителите на интереса на детето като висша ценност, без използването му като куха фраза с цел вземане на надмощие над другия родител. Тези въпроси обаче не са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като съдебният състав споделя напълно мотивите на ТР № 1/2016 г., ОСГК. Съдебният състав още се намира принуден да заяви, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за непълнолетното дете от съзнателно сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му ресурси за хармонично развитие.
Сторените разноски във връзка с касационните жалби на двете страни, предвид изхода на настоящото производство, следва да останат, както са направени. Касаторката Л. е направила искане за заплащане на разноски по договор за правна защита и съдействие за отговор на касационната жалба на касатора М.. Искането е основателно за заплатената по договора сума от 800 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 4 август 2017 г., постановено по в.гр.д. № 404/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. Б. Л., с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: