ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
София, 03.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4203 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е образувано по касационната жалба на адвокат С. Е. като процесуален представител на Обществена фондация „Мостове над Тунджа” /ОФМТ/ [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 28.VІ.2018г. по в.гр.д. № 13473/2017г.
Ответникът по касационната жалба Фондация „Работилница за граждански инициативи” /ФРГИ/ София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокати Г. М. и Г. К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС взе предвид:
С атакуваното решение СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 01.VІ.2017г. по гр.д. № 10744/2017г. в частите, с които ФРГИ е осъдена на основание чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на ОФМТ 10000 лева, представляващи непредоставено финансиране по договор за безвъзмездно целево финансиране по проект на юридическо лице от 02.VІ.2014г., и на основание чл.86 ЗЗД – 30лв. мораторна лихва, както и разноски, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тези претенции.
Въззивният съд е приел, че на 01.VІ.2014г. страните са сключили договор за предоставяне от ФРГИ на ОФМТ на безвъзмездно финансиране в размер на 20000лв. за постигане на цели и изпълнение на дейности по проект, описани в приложение към договора, свързани с развитие на административния и организационен капацитет на човешките ресурси, развитие на дарителска дейност, постигане на административна устойчивост и опит в комуникацията и управлението и развитието на финансовите ресурси; договорът е със срок 11 месеца /01.VІ.2014г. – 30.ІV.2015г./; уговорено е финансирането да бъде предоставено на три транша – първият в размер 50% – до две седмици от подписването на договора, вторият 40% – след одобрение на междинен отчет след шестия месец от изпълнението и предоставяне на доказателства за получени финансови дарения минимум 10000лв. в периода VІ-ХІ.2014г., третият 10% – до две седмици след одобряване от финансиращата организация на финалния технически и финансов отчет, който следва да включва описание на дейностите и се представя до 31.V.2015г.; постигнато е съгласие за преустановяване изпълнението на договора в случай на непредоставяне на отчет или на неутвърждаването му. Безспорно е, че ФРГИ не е предоставила никакви средства по договора. Представени са междинен технически, финален финансов и краен технически отчети и отчет „Институционално укрепване-ОФМТ-2014”. От разменена между страните кореспонденция по електронна поща се установява заявено от ФРГИ неудовлетворение от отчитането, констатира се забавяне на представянето на необходимите данни, разминавания в тях и несъответствие с предвижданията, целите и бюджета по договора. Св.П. установява, че в отчитането на договора е налице голямо закъснение, не били получени достатъчно документи и доказателства, че проектът е изпълнен, а в получените имало смущаващи обстоятелства – за пътувания в чужбина без връзка с проекта, обслужване на кола в сервиз, плащане на 10 телефона при работа по проекта само на едно лице, поискани били финансови документи за някои разходи, които не били отчетени, имало информация само за едно организирано събитие. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката, тъй като кореспондират с разменената кореспонденция, вкл. относно причините за неплащане на първия транш – забавено отчитане по предходен договор и забавено и несъответно на договора отчитане по процесния, липсват индиции показанията да са дадени пристрастно и заинтересовано или да са цялостно или частично неверниа а и те са дадени след предупреждение за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. За заплащането на първия транш не е било необходимо изпълнение на задължения от ОФМТ. Тази уговорка, тълкувана сама по себе си, би породила задължение за плащане на сумата при заявено искане от ОФМТ непосредствено след изтичането на срока за плащането й. Но когато искът е предявен след изтичането на срока на действие и изпълнение на договора, дължимостта на цялата сума по него, вкл. и на първия транш, следва да се преценява с оглед изпълнението на договора, а не единствено въз основа на това дали е изтекъл двуседмичният срок от сключването му. В противен случай неизправната страна би получила плащане въпреки неизпълнението, което би било злоупотреба с право. Ищецът, чиято е тежестта, не е установил пълно и точно изпълнение на задълженията си по договора. Представените отчети са разпечатки, не носещи подпис на автора си, те изхождат от ищеца и съдържат твърдения за изгодни за него факти и не може да послужат за обосновка на основателността на исковете. Освен това, видно от разменената кореспонденция, отчетите са представени със значително закъснение и съдържат непълноти и несъответствия, което се установява и от кредитираните показания на св.П., от което следва, че междинното и финално изпълнение не се приема от финансиращата организация. Ищецът не е ангажирал своевременно доказателства за точно изпълнение на условията на договора и необходимите за това дейности, включително представяйки съответните разходооправдателни документи съобразно изискването по Приложение № 3 към договора, при което предявените искове са неоснователни.
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с доводите и възраженията в касационната жалба за процесуални нарушения, неаобоснованост и незаконосъобразност, а именно: не било взето предвид, че договорът не е прекратен по предвидения в него ред; в нарушение на процесуалния закон и на приложение към договора не били отчетени приетите и неоспорени писмени доказателства, установяващи реалното извършване на планираните дейности, както и предоставянето на ответника на отчети и документи за набрани дарения; не било посочено дали е прието, че представените писмени доказателства не доказват твърдяните обстоятелства поради липса на заверка за вярност или по други съображения, същевременно били кредитирани представените от ответника електронни писма, също неподписани, прилагайки двоен стандарт; съдът тълкувал в нарушение на закона текст от договора, въвеждайки свое изискване, че плащането на сумата по първия транш следва да се направи само след изричното й поискване, в противоречие с правилото на чл.84 ЗЗД, че „срокът кани”, несъобразявайки, че срок е бил уговорен и след изтичането му ответникът е в неизпълнение; не било възприето като злоупотреба с право от страна на ответника декларирането пред обществеността, че са дарители по процесния проект, поддържането по отношение на ищеца, че сумите, макар и със закъснение, ще бъдат преведени; ответникът не оспорвал не извършената дейност, а формалния начин на отчитане, и то в края на проекта; не било отчетено, че по договора са извършени дейности, за които следва да се получат средства; преценка била извършена само на поведението на една от страните; липсвали писмени доказателства за неизпълнение на договора, цитирани били твърдения, недоказани по никакъв начин, за пътувания в чужбина, плащане на 10 телефона и за други смущаващи обстоятелства; показанията на единствената свидетелка за отчитане на договора с голямо закъснение противоречали на писмените доказателства – кореспонденцията между страните; представяни били всички поискани разходооправдателни документи, не било съобразено, че свидетелката е служител при ответника и изцяло зависима и заинтересована от изхода на делото, при което и според съдебната практика съдът трябвало да подходи със засилена критичност и предвид другите събрани доказателства, изключващи възможността заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията; изводът, че сумите по първия транш биха се дължали само ако целия договор се изпълни, обезсмислял волята на страните за авансово плащане, с което би се стигнало до подмяна на същността на договора от такъв за безвъзмездно финансиране до договор за заплащане за извършени услуги от ищеца на ответника.
Сочи се и произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е да не се допускат и ценят писмени доказателства, които не са оспорени и са заверени от процесуалния представител; допустимо ли е да се кредитират с доверие показания на заинтересован свидетел, за когото е направено такова възражение, без да се формулират мотиви и да се направи анализ в съдебния акт; допустимо ли е да се изменя от съда волята на страните, изразена в договор, като въвежда свое изискване, че първият транш следва да се плати само след изрично поискване; допустимо ли е съдебното решение да нарушава принципите и правните норми и да въвежда задължение за отправяне на покана за изплащане на сума, за която е договорен изричен срок.
ВКС на РБ намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания за допускането на касационно обжалване.
Първият поставен в изложението въпрос е неотносим към резултата по спора, тъй като липсват изводи, основани на преценка относно оспорването и заверяването от процесуален представител на представените писмени доказателства. Изводите, касаещи представените отчети, са, че те са разпечатки, не носещи подпис на автора си, че съдържат и непълноти и несъответствия и не са подкрепени с разходооправдателни документи /възражения в какъвто смисъл са заявени с отговора на исковата молба/, и че не могат да послужат за обосновка на основателността на исковете, тъй като изхождат от ищеца и съдържат твърдения за изгодни за него факти. Произнасяне от въззивния съд, относимо към тези изводи, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а то не може да бъде взето предвид служебно от съда с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. За пълнота следва да се отбележи и че със сочената практика на ВКС /решенията по гр.д. № 4758/2016г. ІІІ ГО и по гр.д. № 216/2012г. ІІІ ГО не се обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – с първото е дадено разрешение на въпроса „може ли съдът да основе изводите си на заверен от страната препис от документ, чийто оригинал е поискан от другата страна, но не е представен по делото”, а с второто е прието, че съдът не е напътил страната да отстрани нередовността на представени незаверени за вярност с оригинала документи и не е изложил мотиви дали представените документи не установяват твърдените обстоятелства поради липса на такава заверка или по други съображения, които са неотносими в случая.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и вторият поставен в изложението въпрос. Въззивният съд в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК е преценил показанията на разпитаната свидетелка и е изложил мотивите си за кредитирането им. От друга страна, и по него със сочената практика на ВКС /решение по гр.д. № 1/2013г. ІV ГО, по гр.д. №4758/2016г. ІІІ ГО и по гр.д. № 216/2012г. ІІІ ГО – определението по гр.д. № 1193/2015г. ІV ГО е такова по допускане на касационно обжалване и не се включва в съдебната практика/ не се обосновава наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – даденото от въззивния съд в настоящия случай разрешение е в съответствие с това по първото решение, а предмет на второто и третото решения са различни въпроси /посочени в предишния абзац/, неотносими в случая.
Няма произнасяне от въззивния съд и по третия и четвъртия въпроси. Това е така, защото не е формиран извод, че първият транш е следвало да се плати само след изрично поискване, нито е въведено задължение за отправяне на покана за това, въпреки уговорения срок. Изводът е, че плащането на сумата би било дължимо и без необходимост от изпълнение от ищеца на други задължения, ако е била поискана непосредствено след изтичането на уговорения двуседмичен срок, и че след изтичането на срока на действие на договора дължимостта на цялата сума, включително тази по първия транш, следва да се преценява с оглед изпълнението на договора, за да не се стигне до плащане при неизпълнение.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
Основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност касаторът обосновава с твърдения за процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, но не и порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Сочените нарушения не са видни пряко от съдържанието на въззивното решение, а преценката дали такива са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1500лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.ІХ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, № 4285/28.VІ.2018г. по в.гр.д. № 13473/2017г.
ОСЪЖДА ОБЩЕСТВЕНА ФОНДАЦИЯ „МОСТОВЕ НАД ТУНДЖА” [населено място] да заплати на ФОНДАЦИЯ „РАБОТИЛНИЦА ЗА ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ” София 1500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: