О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
Гр.София, 05.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1813/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. М. и Б. Х. М., действаща лично и като майка и законен представител на М. М. А. и на М. М. А., както и на М. М. А., действаща лично и със съгласието на своята майка Б. Х. М. срещу Решение № 91/9 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, в която след отмяна на Решение № 1017/4 май 2017 г. по гр.д.№ 7122/2015 г. на СГС, І ГО, 6 състав, в осъдителната му част по първоначалния иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД до размер на 40 000 лв. за всяко от трите деца на починалия при ПТП М. М. А. – М. М. А., М. М. А. и М. М. А. /за разликите над 150 000 лв. до 190 000 лв./, до размер на 30 000 лв. за Б. Х. М. /разликата над 140 000 лв. до 170 000 лв./ и до размер на 20000 лв.. за Л. Х. М. – майка на починалия М. Мишен А. / за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лв. /са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците искове по чл.266 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на М. М. А. в резултат на ПТП в [населено място], обл.Русе, до размери, както следва: за М. М. А., М. М. А. и М. М. А. – за сумите по 40 000 лв.; за Б. Х. М. за сумата 30000 лв. и за Л. Х. М. – за сумата 20 000 лв. както и за законните лихви върху тези суми от 13.07.2013 г. В останалата обжалвана осъдителна част първоинстанционното решение е потвърдено, а в необжалваната част е влязло в сила. В жалбата на ищците чрез техния процесуален представител се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му отхвърлителна част срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в пълния им предявен размер. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
ЗД „БУЛ ИНС“ АД София изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол. Третото лице-помагач Д. Н. П. не е взело становище по жалбата.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основават исковете по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 471/2014 г. на ОС Русе срещу Д. Н. П., признал изцяло вината си. Между страните няма спор, че са налице елементите на съставомерния деликт и валидно застрахователно правоотношение между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и деликвента – трето лице-помагач-по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Спорните въпроси са по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД въззивният съд е счел, че дължи произнасяне само по тях. Принципът на обезщетяване по справедливост изисква комплексна преценка на редица обстоятелства, релевантни за размера на обезвредата, съобразяването му с действително претърпените вреди и с обществените представи за справедливост.
В съответствие със събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че М. М. е живял около 15 години на съпружески начала с майката на своите деца, бил е опора на семейството и на своята майка, полагал е труд и грижи за тях. Ищците са преживели тежко загубата му. Въззивният съд е изследвал връзката между родител и деца и е формирал преценка за създадени и поддържани до смъртта на пострадалия топли семейни взаимоотношения, за съществуващи между членовете на семейството близост, загриженост и подкрепа, за синовна обич и уважение към майката на М. М., установени от свидетелските показания на М., Х. и А.. Отчетена е икономическата конюнктура към датата на настъпване на вредоносното събитие – 13.07.2013 г. Прието е за неоснователно възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат с неизползване на предпазен колан от пострадалия. Изводът на съда се основава на обясненията на в.л.М., изготвило заключението на СМЕ, което поддържа, че изходът би бил летален и при поставен обезопасителен колан.
Позовавайки се на практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е заключил, че присъдените от СГС обезщетения, съотнесени към датата на ПТП, са прекомерни по размер и надхвърлят предназначението на обезвредата – да репарира доколкото е възможно претърпените неимуществени вреди с паричен еквивалент. Приел е, че справедливият размер на обезщетенията възлиза на 150 000 лв. за всяко дете, на 140 000 лв. за Б. М. и на 130 000 лв. за майката Л. М..
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведеният от касаторите въпрос в изложението относно приложението на принципа за справедливост, въведено в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди и критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на пътната злополука е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Така уточненият правен въпрос обаче не е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г., според която при определяне справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт са от значение възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и пострадалия, възрастта на последния, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат. При произнасяне по размера на обезщетенията въззивният съд се е съобразил и с общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната. Застрахователните лимити към момента на увреждането нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий, а само ориентир за икономическата обстановка и за размера на обезвредата. Не е налице и второто сочено от касаторите допълнително селективно основание – по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Не са изложени съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма или за необходимост от осъвременяване на трайно установената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД.
Вторият формулиран от касаторите правен въпрос – досежно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по своевременно релевирани възражения и доводи на страните при съблюдаване пределите на второинстанционното производство е от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода на спора по делото. Доводите на жалбоподателите за изброяване на релевантните обстоятелства без да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност са относими към правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не установяват наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 91/ 9 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ състав, постановено по в.гр.д.№ 4633/2017 г., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: