1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр.София, 05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 744/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 111 от 12.11.2018 г. по гр.д.№ 206/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Силистренски районен съд по гр.д.№ 1645/ 2017 г. и по този начин в отношенията между касатора и М. К. Ш. е признато за установено, че В. К. дължи предаването на М. Ш. на 393,75 кг пчелен мед и 45 кошера с пчелни семейства, индивидуализирани с номера на кошерите от 1 до 45 от пчелин с регистрационен номер … по регистъра на ОБДХ – Силистра, находящи се в [населено място], [улица].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, без да излага конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Освен това повдига материалноправните въпроси „Може ли длъжникът да предаде кошери с пчелни семейства на кредитора без съдействие от негова страна и при това положение изпаднал ли е в забава кредиторът?”; „След като кредиторът не е приел кошерите с пчелните семейства в уговорения срок, рискът от погиването им преминал ли е върху него, съобразно разпоредбата на чл.96 ЗЗД?” и „Погиването на пчелните семейства представлява ли форсмажорно обстоятелство по отношение на добива на пчелен мед?”. Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна М. К. Ш. оспорва жалбата като поддържа, че първите два въпроса са поставени некоректно, тъй като при установените по делото факти забава на кредитора няма, а има забава на длъжника. Третият въпрос също счита за необуславящ, тъй като погиването на пчелните семейства е станало след периода, в който медът е следвало да му бъде предаден и след забавата за изпълнение на главното задължение на продавача. Относно довода за очевидна неправилност на решението поддържа, че не е конкретизирано в какво същата се изразява.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск въззивният съд приел за установено (чрез препращане по реда на чл.272 ГПК и излагане на собствени съображения), че страните по делото сключили на 23.10.2015 г. договор за покупко-продажба на 45 броя кошери с пчелни семейства от пчелин с регистрационен номер … , находящи се в [населено място], [улица]. По този договор ищецът Ш. имал качеството на купувач, а ответникът К. – на продавач. Било уговорено продадените вещи да останат на отговорно пазене у продавача в [населено място], като купувачът трябвало да ги вземе в срок от една година от сключване на договора. За времето на отговорното пазене продавачът и купувачът трябвало да получат равни части от добива на мед от продадените пчелни семейства. Съдът посочил, че продавачът оспорва иска с твърдения за погиване на пчелните семейства и за липса на добив на мед, но отхвърлил тези възражения като недоказани. Приел, че погиналите пчелни семейства са от пчелина на продавача в [населено място], а кошерите и пчелните семейства, които е трябвало да предаде, са се намирали в [населено място] и за тях няма данни да са погинали. Отказал да обсъжда доводите на ответника, че кошерите, чието предаване дължи са се намирали в [населено място], като посочил, че по твърденията в исковата молба вещите са се намирали в [населено място] и че това обстоятелство е указано в доклада на първоинстанционния съд, поради което не може да бъде оспорвано едва с въззивната жалба. Съдът отхвърлил и възраженията на ответника, че кредиторът не е потърсил в срока по договора продадените вещи, като посочил, че обратното се установява от признанието на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание и от свидетелските показания. По отношение на претенцията за предаване на мед съдът посочил, че след като няма данни за погиване на пчелните семейства до 23.10.2016 г., до когато ответникът най-късно е следвало да предаде вещите, следва да се приеме, че добивът на мед е бил в рамките на средното за Североизточния район. По данни на МЗХ за исковия период този добив е бил 20,6 кг от пчелно семейство, а ищецът е претендирал по-малко, поради което иска следвало да се уважи изцяло.
С оглед тези мотиви на въззивния съд нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя обжалваното решение. Въпросите, свързани с приложението на института на забава на кредитора, нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд, защото от фактическа страна той не е установил липса на съдействие от страна на кредитора. Обратно, той е установил, че кредиторът е търсил изпълнение на задължението на продавача по договора, но последният е отказал да предаде продадените вещи, т.е. налице е забава на длъжника, не на кредитора. Затова въпросите какви биха били правните последици, ако кредиторът – купувач по договора бе изпаднал в забава, нямат отношение към правните разрешения на инстанцията по същество.
По аналогични съображения няма такова отношение и въпросът какво е значението на погиването на пчелните семейства по отношение на задължението да се предаде пчелен мед, добит от тях. От фактическа страна съдът не е установил продадените пчелни семейства да са погинали, напротив, той е посочил, че в рамките на исковия период няма данни за смъртност на продадените пчели.
Няма основание за допускане на постановеното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си различни доводи, освен за неправилно разрешаване на повдигнатите от него правни въпроси. След като тези въпроси са необуславящи, не може обжалваният акт да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Силистренски окръжен съд № 111 от 12.11.2018 г. по гр.д.№ 206/ 2018 г.
ОСЪЖДА В. Г. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на М. К. Ш., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 650 лв (шестстотин и петдесет лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: