7
определение по гр.д.№ 3479 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 3479 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Капси Турс“ ООД срещу решение № 1756 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 4877 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4465 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 5590 от 2013 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от „Капси Турс“ ООД срещу Е. М. М., П. Т. Н., Д. П. Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К., Л. Н. В. и Н. Л. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца на основание чл.79 ЗС върху следния имот: магазин, находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], партер, с обща площ от 78,30 кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 42 кв.м., складови площи с квадратура 21 кв.м., гардероб с битови помещения за персонала с площ от 8,30 кв.м. и помещение-приемник с площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско земя, представляваща УПИ …, кв…., местност „З.Б-5“ по плана на [населено място], при съседи: север- [улица], юг-двор, запад- блок 12 и изток- блок 13.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основаниe за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Пълномощниците на касатора твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочената от тях практика на ВКС /решение № 185 от 29.01.2016 г. по гр.д.№ 2382 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 210 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ 2309 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 100 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5488 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 118 от 27.10.2016 г. по т.д.№ 3574 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по следните въпроси:
1. Релевантно ли е за характеристиките на владението като добросъвестно обстоятелството, че след придобиване на имота и след изтичане на кратката придобивна давност правата на предишния праводател са отречени с окончателно решение на съда ?
2. Към кой момент следва да е налице незнанието, че праводателят не е собственик на прехвърлените права ?
3. Добросъвестно ли е владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права ?
4. Иск за собственост, по който исковата молба не е вписана, лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, когато искът е предявен срещу праводателя на неговия праводател ?
5. Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК ?
6. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл.269 ГПК, в рамките на наведените от страната оплаквания, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните ?
В писмен отговор от 15.08.2018 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Е. М. М., П. Т. Н., Д. П. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К., Л. Н. В., Н. Л. М., Б. Б. Б. и Д. Б. Б. /последните две конституирани като наследници по закон на починалата в хода на делото М. Д. Б./ оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от „Капси Турс“ ООД установителен иск за собственост, въззивният съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба три довода за неправилност на първоинстанционното решение: 1. Че праводателят на ищеца „Капси Турс“ ООД- ЕТ „Милт- Комерс- Христо Захариев“ е бил добросъвестен владелец на процесния магазин, поради невписването на исковата молба по заведеното през 2000 г. от ответниците по настоящото дело срещу „Хлебни изделия- Възраждане“ АД иск за собственост; 2. Че първоинстанционният съд неправилно не се е произнесъл по наведеното от ищеца в хода на делото по същество възражение за придобиване на имота по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС чрез присъединяване към владението на ищеца владението на неговия праводател ЕТ „Милт- Комерс- Христо Захариев“ и 3. Че в нарушение на чл.10 ГПК първоинстанционният съд не е осигурил възможност на ищеца и не му е съдействал да установи фактите, които са от значение за решаването на делото.
По тези доводи за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд е приел следното: 1. Предвид липсата на своевременно направено от ищеца твърдение за присъединяване на неговото владение към владението на праводателя му ЕТ „Милт- Комерс- Христо Захариев“, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд не е събирал доказателства и не се е произнесъл по качеството на владението, осъществявано от ЕТ „Милт- Комерс- Христо Захариев“ върху процесния имот; 2. Приел е, че направеното едва в писмената защита по делото искане на ищеца за присъединяване към неговото добросъвестно владение на владението на неговия праводател е несвоевременно /в исковата молба ищецът е твърдял, че е добросъвестен владелец и до изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК не се е позовавал на недобросъвестно владение от него и от праводателя му в продължение на 10 години/, поради което и на основание чл.82 ЗС съдът не е имал право служебно да се произнася по този въпрос; Освен това, според съда, по делото било безспорно установено, че владението на ищеца е било недобросъвестно; 3. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, свързани с предоставяне възможност на страните да съберат доказателства и установят твърдяните от тях факти по делото, включително и по отношение искането на ищеца за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза по делото.
В останалата част, поради липса на конкретни доводи за неправилност в жалбата, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. От своя страна по съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че въпреки че е упражнявал фактическа власт върху процесния магазин през периода от м.07.2004 г. до 11.03.2013 г., ищецът „Капси Турс“ ООД не е придобил този имот на основание чл.79, ал.2 ЗС- по кратката придобивна давност, тъй като не е бил добросъвестен владелец. Приел е това, тъй като по делото е било безспорно установено, че към датата на придобиването на имота от несобственика „Милт- Комерс- Христо Захариев“ /с нотариалния акт № … от 03.06.2004 г./, който от своя страна е придобил имота от „Хлебни изделия- Възраждане“ АД /с нотариалния акт № … от 23.07.2001 г./ съдружниците и управители на ищцовото дружество „Капси Турс“ ООД /С. М. Д. и К. М. Д./ са знаели, че техният праводател ЕТ„Милт- Комерс- Христо Захариев“ и съответно неговият праводател „Хлебни изделия- Възраждане“ АД не са били собственици на имота: защото двамата са били и членове на УС и на Надзорния съвет на „Хлебни изделия- Възраждане“ АД /срещу което АД ответниците по настоящото дело са завели иск за собственост още през 2000 г.- гр.д.№ 3502 от 2000 г. на Софийския районен съд, 44 състав/ и на лист 18 от гр.д.№ 1948 от 2007 г. на Софийския градски съд, образувано по въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 3502 от 2000 г. на СРС, се намират договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които К. М. Д. в качеството си на представляващ „Хлебни изделия- Възраждане“ АД /управител и на ищцовото дружество „Капси Турс“ ООД/ упълномощава процесуален представител за защита интересите на „Хлебни изделия- Възраждане“ АД в производството по това дело.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице соченото от пълномощниците на касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС:
1. В решение № 185 от 29.01.2016 г. по гр.д.№ 2382 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 210 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ 2309 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права, е добросъвестно, ако към момента на възникване на правното основание /момента на сключване на договора/ приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик. Обжалваното решение на САС не противоречи на тази практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е приел за правилни мотивите на първоинстанционния съд, че ищцовото ООД не е било добросъвестен владелец на процесния имот, тъй като съдружниците в него /К. М. Д. и С. М. Д./ са знаели към момента на придобиването на имота на 03.06.2004 г., че праводателят ЕТ „Милт- Комерс- Христо Захариев“ и съответно неговият праводател „Хлебни изделия- Възраждане“ АД не са собственици на процесния имот.
2. В решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 100 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че вписването на искова молба има оповестително действие и в определени случаи има и защитно действие. Приетото в това решение не е от значение за конкретното дело, по което при решаване на спора за собственост между ищеца „Капси Турс“ ООД и ответниците Е. М. М., П. Т. Н., Д. П. Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К., Л. Н. В. и Н. Л. М. съдът не се е позовавал на действието на вписването на исковата молба по предходното дело за собственост, водено от ответниците по настоящото дело срещу „Хлебни изделия- Възраждане“ АД. В този смисъл и поставения от касатора четвърти въпрос /иск за собственост, по който исковата молба не е вписана, лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, когато искът е предявен срещу праводателя на неговия праводател/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Съдът е отхвърлил установителния иск за собственост като е приел, че ищцовото дружество е било недобросъвестен владелец, не защото невписаната искова молба по предходното дело има действие и обвързва ищеца, а защото по делото било установено от удостоверенията за регистрация и представеното на лист 18 от гр.д.№ 1948 от 2007 г. на Софийския градски съд пълномощно, че към момента на придобиването на имота през 2004 г. съдружниците и представляващи ищцовото дружество „Капси Турс“ ООД са знаели, че придобиват имот от несобственик.
3. В решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5488 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви, да се произнесе и формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба, в рамките на проверката за правилност по чл.269 ГПК, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Напълно в съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение, в рамките на проверката за правилност на първоинстанционното решение по чл.269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички доводи за неправилност на това решение, изложени във въззивната жалба, а е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение само в останалата им част, по която в жалбата липсват доводи за неправилност.
4. В решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 118 от 27.10.2016 г. по т.д.№ 3574 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /по правилността на решението само по наведените от страната във въззивната й жалба оплаквания/, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните. Обжалваното решение не противоречи и на тази практика на ВКС. Както бе посочено и по-горе, в решението си въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като е обсъдил всички относими към тези доводи доказателства, възражения и доводи на страните.
II. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Л. Н. В. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 4877 от 2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Капси Турс“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], район „К. село“, [улица], ет.1, ап.3, представлявано от управителя С. М. Д. да заплати на Л. Н. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]00 на основание чл.78 ГПК сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.