1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 09.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3644/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Х. Ч. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 250 от 25.06.2018г. по гр.д.№ 156/2018г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не попада в изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото в допуснатия до делба имот има жилищна и стопанска сграда, които се притежават от двама собственици. В тази хипотеза дворът има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и делбата не е допустима. Поддържа се, че представеният протокол, с който е освидетелствана сградата и е прието, че е в лошо състояние, не може да служи като основание да бъде елиминирана като съществуващ обект в дворното място.
Ответникът О. Х. Ч. не е подал отговор на касационната жалба.
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Маданския районен съд № 29 от 26.02.2018г. по гр.д.№ 302/2017г., с което е допусната делба на дворно място, представляващо имот с идентификатор ….. по КККР на [населено място] с начин на трайно ползване – ниско застрояване и площ 523 кв.м. при равни права – по 1/2 идеална част между съделителите О. Х. Ч. и А. Х. Ч. .
Въззивният съд е приел, че спорът за съсобствеността върху дворното място, което е предмет на делбата, е разрешен в предходно производство с влязло в сила решение по гр.д.№ 160/2015г. на Районния съд [населено място], изменено с решение на Смолянския окръжен съд по гр.д.№ 203/2016г. , с което са определени правата на съделителите. Съдът е приел, че делбата на дворното място е допустима , независимо от съществуващите в нея сгради, тъй като не е налице хипотезата на чл.40 ал.1 ЗС към всеки от етажите да се припадат идеални части от общите части на сградата.
При тези мотиви на въззивния съд , правният въпрос, който поставя касаторът : дали представлява обща част по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС дворно място, в което е застроена жилищна сграда, която също е съсобствена между същите собственици на урегулирания поземлен имот, но не е поделена между тях, не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Този въпрос е бил разгледан от въззивния съд в отговор на доводите във въззивната жалба и е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора – решение № 309 по гр.д.№ 215/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 481 по гр.д.№ 979/2009г. В тези решения е прието, че земята не подлежи на делба ако собствениците са и собственици на отделни обекти от построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост. Етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС възниква не когато една сграда е съпритежание между две и повече лица, а когато отделни обекти са притежание в самостоятелна собственост, а съпритежанието е върху общите части. В случая няма твърдения, нито е доказано по делото, че съделителите притежават самостоятелни обекти от сградата, поради което няма противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на ВКС и не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Правният въпрос дали сградата трябва да бъде индивидуализирана , за да се извърши преценка за предпоставките на чл. 38 ал.3 ЗС не е обуславящ за делото. Посоченото от касатора решение № 249 по гр.д.№ 44/2006г. на ВКС, І г.о. се отнася до хипотеза, при която в дворното място има множество сгради и в исковата молба не е индивидуализирана сградата, която е предмет на делбата, а в случая няма такава неяснота.
Правният въпрос за предпоставките на чл. 201 ал.1 и чл. 19 ал.1 и 4 ЗУТ също не е обуславящ за делото, защото той се разрешава във втората фаза на делбата и е относим към избиране на способа за извършването й. Представеното от касатора решение № 87 по гр.д.№ 825/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е неприложимо за разглеждания случай, защото се отнася за приложението на чл. 58 ал.1 и чл.61 ал.4 З. /отм./ при делба на дворно място, в което съществуват сгради, индивидуална собственост на собствениците на терена. В случая тази хипотеза не е налице, а изложените от въззивния съд мотиви за състоянието на сградите, за които е констатирано с протокол от 14.03.2017г. от специалисти от [община], че жилищната сграда е необитаема, негодна за живеене и застрашена от самосрутване, пристройката към нея също е в лошо състояние са относими само към предмета на делбата с оглед на приетото от първоинстанционния съд, че в исковата молба липсва изрично изключване на сградите , но с оглед тяхното състояние не следва да се допускат до делба като подлежащи на премахване.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 250 от 25.06.2018г. по гр.д.№ 156/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: