4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 10.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3427/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. К. П. чрез процесуалния пълномощник адв. А.Й. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 256 от 11.06.2018г. по въззивно гражданско дело № 243/2018г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците И. А. К., Н. А. Д., Н. П. Д., Д. Й. Г., И. П. Х., В. М. В., Г. П. К., Е. И. Т., И. И. П. и П. И. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд № 100/26.1.2918 г., постановено по гр.д.№ 5567/2015 г. в частта, в която са уважени предявените срещу П. К. П. субективно съединени установителни искове за собственост.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са част от наследниците на И. П. К., на които с решение № 246/10.4.1997 г.на поземлената комисия [населено място] е възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи: полска култура от 20.200 дка , овощна градина от 2.094 дка, полска култура от 0.561 дка, полска култура от 24.056 дка и полска култура от 12.893 дка, всички намиращи се в землището на [населено място]. С констативен нотариален акт № …. г. П. К. П. е признат за собственик на процесните земи на основание давностно владение и наследство. При цялостна преценка на гласните доказателства съдът е приел, че ищецът не е доказал право на собственост върху процесните земи, придобито по давностно владение, защото те са били обработвани от ответниците. Изложил е съображения, че отдаването на имотите под наем от ищеца по делото П. К. П. за определени периоди,не доказва правото му на собственост, защото като сънаследник, той е владелец на своите и държател на идеалните части на другите собственици. За да се превърне във владелец на целия имот, той е следвало да отблъсне владението на останалите наследници, да доведе до знанието им намерението си да свои имотите изцяло и да го осъществи трайно, явно и необезпокоявано в продължение на 10 години. В подкрепа на този извод само като допълнително съображение съдът е обсъдил и констативен протокол от 27.01.2014 г.,съставен в кантората на нотариус В., в който е отразено становище на П. К. П. по отношение на земеделските земи, че има готовност да плати на наследниците дяловете от продадените от него наследствени земи, което потвърждава факта, че не ги счита за свои.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правните въпроси налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдът обоснове и аргументира своето решение на базата на писмени доказателства, които не са събрани по делото и дали може да обсъжда нотариална покана, която не е представена по делото, не са обуславящи, защото съдът е обсъждал констативния протокол на нотариуса като е приел, че съдържа признание за правата на ищците, а не самата нотариална покана, но решаващите му изводи се основават на събраните по делото гласни доказателства.
Правният въпрос може ли гражданският съд на практика да приеме за разглеждане предявените от ищеца искове, но да не се произнесе по тях също не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове.
Правният въпрос какъв е порокът на решението /нарушение на материалния закон или нарушение на процесуалния закон/ ако съдът не кредитира писмени доказателства -договори за наем и аренда от 2001г. на земеделски земи, сключени от ищеца по делото, не е обуславящ защото съдът ги е обсъдил, но е приел, че те не доказват отблъскване на владение, което е необходимо с оглед разясненията в ТР 1/1012г. на ВКС, ОСГК , че упражняването на фактическа власт на съсобственика върху чуждите идеални части без отблъскване на тяхната фактическа власт не е владение, а държане.
Правният въпрос дали е приложен правилно материалния закон от въззивния съд , който е приел, че имотите са владяни от И. К. при представени доказателства за отдаването им под наем от 2001г. е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, според която сключването на договор за аренда, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение – решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., на ВКС, ІІ г.о.
Правният въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди показанията на свидетелите в протокола за обстоятелствена проверка също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на ВС, І г.о., според което поради принципа за непосредственост на гражданския процес, при спор за собственост, по който една от страните се легитимира с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съдът не може да обсъжда свидетелските показания, дадени по нотариалното дело.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита от 17.09.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 256 от 11.06.2018г. по въззивно гражданско дело № 243/2018г.
Осъжда П. К. П. да заплати на И. А. К., Н. А. Д., Н. П. Д., Д. Й. Г., И. П. Х., В. М. В., Г. П. К., Е. И. Т., И. И. П. и П. И. П. разноски за касационното производство в размер общо на 500 лв. /петстотин лева/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: