5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 10.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3071/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Н. М. и И. И. М. чрез пълномощника си адв. Е. Б. са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1193 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 1515/2018 г..
Ответницата Д. Л. М. чрез процесуалния си представител адв. В. П. е подала писмен отговор, в който изразява становище да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, 14 – ти състав е потвърдил решението на Софийския градски съд, 9- ти състав, от 27.11.2017 г. по гр. дело № 3474/2013 г., с което е уважен предявеният от Д. Л. М. против В. Н. М. и И. И. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че Д. Л. М. е носител на право на собственост по приращение върху 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ офис № 2, разположен на първия етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 94, 52 лв. и за осъждане на ответниците В. Н. М. и И. И. М. да й предадат владението върху имота.
Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния, че ищцата като собственик на терена, върху който е построена процесната сграда в обем на 1/2 идеална част, след разваляне на сключения с „Тролекс“ ООД договор за суперфиция от 05.10.1995 г. с обратна сила е придобила по приращение и собствеността върху офис № 2 от момента на построяване на цялата сграда в „груб строеж“. Договорът от 11.02.1997г. за продажба на спорния имот, сключен между „Тролекс“ ООД и ответника В. Н. М. по време на брака му с И. И. М. не е противопоставим на ищцата, тъй като с влязло в сила решение на Софийския градски съд №16278 от 12.08.2014 г. по гр.д. № 16665/2012г. е бил признат за нищожен поради липса на предмет за претендираната от ищцата по това дело Д. Л. М. 1/2 ид. част от имота. Пререшаването на този въпрос е недопустимо независимо от тълкуването, дадено в ТР № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, с което била уеднаквена практиката по въпроса за валидността на договор с предмет невъзникнал обект. Въззивният съд е изложил съображения, че след като В. Н. М. и И. И. М. не основават владението си на годно правно основание по смисъла на чл. 79 ал.2 ЗС, не могат да придобият правото на собственост върху имота с изтичането на кратката придобивна давност. Приел е, че за периода от изграждането на сградата на „груб строеж“ до предявяване на исковата молба – 15.11.2012 г., не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок, поради което ответниците не са придобили правото на собственост върху имота по давност и възражението им в този смисъл не е основателно. Въззивният съд е приел също така, че не е допустимо да се присъединява изтекла придобивна давност върху правото на строеж за периода до обособяване на обекта като самостоятелен към придобивна давност на правото на собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите, за които касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и т. 3 ГПК:
1. Следва ли постановяването на ново тълкувателно решение в хода на производството да се приеме за нововъзникнало обстоятелство от значение за пререшаване на спора и същото да се вземе предвид.
2. Следва ли владението да се определя като недобросъвестно, когато е възникнало въз основа на възмездна сделка, впоследствие обявена за нищожна, но не поради нарушаване на нормативно изискване, а поради различно тълкуване на нормативен акт, въведено със съдебната практика, постановена повече от 10 години след отмяната на тълкуваните норми, при положение че е налице ново тълкуване на нормите, съгласно което сделката следва да се приеме за законосъобразна.
3. От кой момент следва да се приеме, че започва да тече придобивната давност върху отделен обект в сграда, с оглед застъпената теза в постановеното ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС.
4. Следва ли да се зачита изтеклата давност и допустимо ли е към нея да бъде присъединена изтеклата придобивна давност върху правото на строеж на същия обект, за периода преди обособяването му като самостоятелен такъв, която впоследствие е продължила като придобивна давност за правото на собственост върху него.
Обосновава се противоречие с ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение на ВС № 808 от 24.III.1972 г. по гр.д. № 319/72 г., решение на ВКС, II г.о. № 250/21.07.2010 г. по гр.д. № 724/2009 г., решение на ВКС, II г.о. № 108/10.04.2012 г. по гр.д. № 1063/2010 г., решение на ВКС, II г.о. по гр.д. № 725/2009г.
Касаторите поддържат също така, че като е постановил решението без да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение на ВКС, IV г.о. № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. Позовават се и на очевидна неправилност на решението, която обосновават с несъобразяване на действащите норми, което лишава ответниците по иска от ефективно право на защита на правата им.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване намира следното:
Първите два въпроса обобщено се отнасят до зачитане последиците на влязло в сила решение между същите страни, имащо преюдициално значение за решаването на последващ спор между тях. Те не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, защото въззивният съд ги е разрешил в съответствие с практиката на ВКС.
Съгласно решение № 8 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г., на ВКС III г. о. и др., влязлото в сила решение преклудира спора по предмета на делото и той не може да бъде пререшаван, а при последващ спор за други права на страните, влязлото в сила решение следва да бъде съобразено. От това тълкуване следва, че приемане на последващо тълкувателно решение, с което се дава различно тълкуване на закона, не може да бъде съобразено при преценяване на последиците на влезлия в сила преди това съдебен акт. В случая с решение на Софийския градски съд №16278 от 12.08.2014 г. по гр.д. № 16665/2012г. договорът, сключен с нот.акт № 17 от 11.02.1997г. за продажба на спорния имот от „Тролекс“ ООД на В. Н. М., е бил признат за нищожен поради липса на предмет за 1/2 ид. част от имота по предявения иск от Д. Л. М.. Това решение е влязло в сила и съгласно чл. 297 ГПК съдът, разглеждащ настоящия правен спор, е обвързан да приеме, че договорът е нищожен и не е породил вещноправни последици от момента на сключването му. Прилагането на последващо тълкувателно решение към правоотношения по приключили спорове е недопустимо, защото би имало за последица пререшаването им в нарушение на чл. 299 ГПК. Съгласно приетото в ТР 7/2017г. на ВКС, ОСГК и ТК последващо тълкувателно решение не е основание и за отмяна на влязло в сила решение, по което законът е приложен в притовоположен смисъл. По същите съображения за зачитане на правните последици на влязлото в сила решение, изводът на съда в обжалваното решение, че владението на ответниците е недобросъвестно, е съобразен с практиката на ВКС – решение № 8 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г., на ВКС III и с т. 10 на ППВС 6/1974г. Следователно поставените правни въпроси по т.1 и 2 са относими към правилността на влязлото в сила решение по гр.д.№ 16665/2012г. на Софийския градски съд , която както се посочи не може да бъде преценявана в настоящото производство и не обосновават основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Правните въпроси : „От кой момент следва да се приеме, че започва да тече придобивната давност върху отделен обект в сграда, с оглед ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, следва ли да се зачита изтеклата давност и допустимо ли е към нея да бъде присъединена изтеклата придобивна давност върху правото на строеж на същия обект, за периода преди обособяването му като самостоятелен такъв, която впоследствие е продължила като придобивна давност за правото на собственост върху него, биха били обуславящи за делото от аспекта за присъединяване на фактическа власт само ако владението е било непрекъснато в продължение на десет години. В случая по делото са събрани доказателства за отнемането на фактическата власт на владелците за повече от 6 месеца в периода 2003-2004г. което е основание съгласно чл. 81 ЗС за прекъсване на давността. По тези съображения не е обуславящ за делото и правният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, тъй като посочените необсъдени доказателства, относими към владението и възражението за придобиване на собствеността на процесния имот по давност, не са формирали решаващите изводи на съда.
Не е основателно искането на касаторите за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК, защото решаващите изводи на въззивния съд, които са обусловили крайният резултат, са съобразени със създадената по тълкуването на приложимите правни норми практика на ВКС.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1000лв., представляващи платено възнаграждение по договора за правна защита от 10.08.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1193 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 1515/2018 г.
ОСЪЖДА В. Н. М. и И. И. М. да заплатят на Д. Л. М. сумата 1000лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: