1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
Гр.София, 11.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 821/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на С. А. С. срещу определение № 3650/21.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 5678/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на С. А. С. против Определение на СГС, ГО, 13 с., постановено по гр.д.№ 11175/2018 г. С първонсатницонния акт производството пред СГС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Старозагорския ОС.
В жалбата на ищеца се поддържа, че въззивното определение е неправилно.
Претендира се отмяната му и връщане на делото на сезирания СГС с указание, че е компетентен да разгледа иска по чл.432 КЗ срещу ЗК „Олимпик-клон България“ АД София. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предмет на делото е пряк иск на увредено лице срещу застраховател с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за обезщетение на вреди от ПТП, настъпило в Стара Загора на 25.02.2018 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Приложима в случая е специалната подсъдност, уредена в чл.115 ал.2 ГПК. С иска е сезиран СГС. Настоящият адрес на пострадалия е в [населено място], където е настъпило и застрахователното събитие, поради което първоинстанционният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Стара Загора, позовавайки се на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК служебно. Цената на иска превишава 25 000 лв. Въззивният съд е приел, че приложима за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя е специалната подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК, създадена от законодателя за улеснение на пострадалите от ПТП. Счел е за неоснователни доводите за пряко приложение на разпоредбите на чл.11 и чл. 12 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. поради неприложимост на същия в конкретната хипотеза. Цитираният регламент урежда компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, т.е. международната компетентност при спорове с международен елемент, когато страните по застрахователния договор са граждани на различни държави членки. Според въззивния съд в случая несъмнено липсва международен елемент.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че съдът следва да разгледа делото ако ответникът не направи възражение за неподсъдност на спора по правилата на местната подсъдност. С изменението на чл.119 ал.3 ГПК, в сила от 7 август 2018 г., възражение за неподсъдност на делото по чл.115 ал.2 ГПК освен от ответника може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Въззивният съд е заключил, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Формулираните въпроси в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК са следните:
1.Допустимо ли е вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да въвежда ограничение на права и процесуални възможности, създадени с Регламент на Европейския съюз;
2.Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. от Раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ следва ли да се приеме, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство /седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
3. Нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС с въвеждането на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите във вътрешното законодателство на държава членка;
4.Как следва да се прилага въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в регламента – като допълнителна такава или като изключваща установената с регламента и
5.Нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен адвокат с адрес на кантората в седалището на застрахователя с изменението на подсъдността с чл.115 ал.2 ГПК предвид породената от промяната след упълномощаването необходимост представителството да се поеме от адвокат с кантора по местоживеенето на пострадалия.
Видно от съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивния съд изведените въпроси не са обусловили решаващата му воля по предмета на процесуалния спор, те са общотеоритични, свързани са с тълкуване и приложение на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., както и на клаузата на чл.288 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДЕФС/. Съобразителната част на обжалваното определение не съдържа отговори на така формулираните правни въпроси, които не са били обект на обсъждане от въззивния съд, приел, че цитираният регламент урежда международната компетентност при „трансгранични спорове“ с международен елемент, какъвто в случая липсва.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните селективни основания, при чието наличие се проявява общото основание за достъп до касация.
Независимо от горното жалбоподателят не излага съображения за неточно тълкуване на приложима правна норма или за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба.
Допълнителното селективно основание е бланкетно посочено.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3650/22.11.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5678/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: