1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1372/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. М. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 31 от 25.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 20/ 2019 г., с което е потвърдено определение на Хасковски окръжен съд № 801 от 17.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 656/ 2018 г. По този начин е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от А. М. срещу протоколно определение № 873 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 2926/ 2016 г. на Хасковски районен съд, с което е възстановено ч.гр.д.№ 1010/ 2009 г. по описа на същия съд.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът приел за нея да липсва интерес от обжалването, без да съобрази особеностите на конкретния случай. По възстановеното дело е била издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, чиито оригинал липсвал. Без да е налице оригинален менителничен ефект не можело да се провери валидността на сделката, съответно правилността на съдебния акт, основан на този ефект. Затова счита, че възстановяването на делото е невъзможно, съответно, че за нея е налице интерес от обжалването на определението, с което възстановяването е постановено. Претендира частната й жалба срещу протоколно определение № 873 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 2926/ 2016 г. на Хасковски районен съд да бъде разгледана по същество, а като основание за допускане на определението на апелативния съд до касационен контрол повдига процесуалноправният въпрос за недопустимостта на заповедно и исково производство по копие на ценна книга. Счита, че апелативният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна М. Д. М. оспорва частната жалба, без да взема становище по наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че обжалваното определение е правилно.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния Хасковски районен съд делото е образувано служебно на основание чл.90 ПАС за провеждане на производство по възстановяване на гр.д.№ 1010/ 2009 г. по описа на същия съд, което е било унищожено. Съдът констатирал, че по това дело са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на М. М. срещу солидарно задължените лица Й. И. М. (починал след издаване на заповедта, с единствен правоприемник частната жалбоподателка) и „Агроматекс” ЕООД, [населено място], за сумата 155 000 лв с лихви и разноски. По реда на чл.423 ГПК е било прието възражение на А. М., като правоприемник на Й. М., срещу издадената по унищоженото дело заповед за изпълнение. След като събрал наличните у страните и у частни съдебни изпълнители документи, свързани с унищоженото дело, с протоколно определение от 15.06.2018 г. съдът постановил, че възстановява същото. Срещу този му акт А. М. подала частна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№ 656/ 2018 г. на Хасковски окръжен съд. С определение № 801 от 17.10.2018 г. окръжният съд оставил частната жалба без разглеждане по съображения, че производството по чл.90 ПАС е охранително и съдебният акт, с който то приключва, подлежи на обжалване само ако възстановяването на унищоженото дело бъде отказано. Когато делото е възстановено, актът на съда е необжалваем. Срещу така постановеното определение А. М. подала частна жалба до Пловдивски апелативен съд. Пред този съд е образувано ч.гр.д.№ 20/ 2019 г., по което е постановено обжалваното в настоящето производство определение. С него е потвърдено определението на окръжния съд от 17.10.2018 г., но по различни мотиви. Апелативният съд приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес да обжалва определението на Хасковски районен съд за възстановяване на ч.гр.д.№ 1010/ 2009 г., защото по това дело е прието нейното възражение срещу издадената заповед за изпълнение. А. М. има интерес от възстановяването, защото при прието възражение на заявителя следва да бъдат дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Затова длъжникът няма интерес да се противопоставя на възстановяването и да обжалва акта, с който то е постановено.
При тази мотивировка на обжалвания акт повдигнатият от жалбоподателката правен въпрос няма отношение към процесуалноправното решение на въззивния съд. Той е счел жалбата за недопустима поради липса на правен интерес, тъй като възстановяването на унищоженото дело ще осигури упражняването на правата на А. М. като длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение. За тези му изводи няма значение обстоятелството допустимо ли е заповедно или исково производство въз основа на копие на ценна книга. Този въпрос ще бъде релевантен в производството, което ще се развие по повод на приетото по реда на чл.423 ГПК възражение на А. М. срещу заповедта за изпълнение и то само доколкото заявителят предяви иск за установяване на вземането. В настоящето производство обаче процесуалноправният въпрос недопустимо ли е заповедно и исково производство по копие на ценна книга е необуславящ и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски апелативен съд № 31 от 25.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 20/ 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: