2
определение по гр.д.№ 4052 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4052 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и М. А. К. срещу решение № 272 от 02.07.2018 г. по в.гр.д.№ 349 от 2018 г. на Плевенския окръжен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 284 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 2603 от 2014 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от М. А. М. и М. А. К. срещу К. Ц. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване, че наследодателят на ответника К. Ц. Ц.- Ц. П. Ц. не е станал собственик на основание заповед № РД-15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община] на следния имот: поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 600 кв.м., бивш имот № ….. по ПНИ от 2004 г. находящ се в масив …., парцел ….. по плана на [населено място], м.“П.“.
В жалбата се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочената от тях практика на ВКС /решение № 651 от 23.07.1985 г. по гр.д.№ 372 от 1985 г. на ВС, ГК, II г.о., решение № 630 от 09.10.1995 г. по гр.д.№ 391 от 1995 г. на ВС, 5-членен състав, решение № 766 от 03.02.2011 г. по гр.д.№ 1590 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. Има ли материална доказателствена сила ксероксно копие от документ, за който са представени доказателства, че не се съхранява в оригинал ?
2. Какъв документ представлява ксероксно копие, което не е заверен препис, ако оригиналът на този документ не съществува и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.183 ГПК и да го изключи от доказателствата по делото ?
3. Извършил ли е въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, представяйки Предложение към Решение № 161/1982 г. като заверено копие, когато в действителност то няма заверка за „препис“ или „оригинал“, за което са представени доказателства ?
4. Следва ли в производството по чл.124, ал.1 ГПК да бъде направено изрично искане към ответната страна за представяне на документ в оригинал, когато са представени доказателства, че той не съществува и документът е представен от ищците, но не е подписан и не е заверен от тях и е оспорена доказателствената му сила още с исковата молба ?
5. Поражда ли вещни права диспозитивен документ /в случая Протокол № 20/1982 г., съдържащ Решение № 161/1982 г./, ако адресатът не е упоменат в същия ?
6. Ако диспозитивен документ /в случая Протокол № 20/1982 г./ не съдържа конкретен адресат, то може ли да бъде допълван от ксерокопие /Предложението към Решение № 161/1982 г./ ? Единият документ имал порок във формата за доказване на обстоятелството, че са взети въпросните решения, а другият документ е ксерокопие ? Може ли два такива документа- всеки с пороци поотделно- заедно да формират правни последици ?
7. Ако едно ксерокопие е заверено от страната, то може ли да има доказателствена сила, въпреки че липсата на оригинал е надлежно доказана и не се оспорва от страните ?
8. Когато заверката на документа не е „Вярно с оригинала“, а „копие, вярно със съхранението в Държавен архив ксерокопие“, т.е „копие на копието“ и този документ се представи по делото, как следва да бъде третирана тази заверка ?
В писмен отговор от 17.09.2018 г. особеният представител на ответника по жалбата К. Ц. Ц.- адв.Д. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за заплащане на възнаграждение за процесуалното му представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ответникът К. Ц. Ц. валидно е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ- въз основа на валидна заповед № РД-15-1831 от 03.11.2000 г. на Кмета на [община].
Приел е за неоснователно твърдението на ищците, че Ц. Ц. не е имал право да изкупи имота по реда на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е притежавал право на ползване върху този имот, предоставено му по реда на някои от актовете, посочени в пар.63 ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според въззивния съд, представеното по делото Предложение от Ц. В.- Зам.председател на ИК на ОбНС-П. за предоставяне право на ползване на лица по ПМС № 11 от 1982 г, не е следвало да се изключва от доказателствата по делото, тъй като този документ е бил представен по делото два пъти от самите ищци /веднъж с исковата молба и втори път, находящ се на лист 150 от делото/. Вторият представен препис от документа /предложението/ е заверено от ищците със заверка: „копие съгласно писмо на Държавен архив- П.“. Пред съда пълномощникът на ищцата М. М. не отрича, че се е снабдил с този документ именно от Държавния архив- П., където се съхранява както самия документ така и Протокол № 20 от 22.12.1982 г., съдържащ решенията на ИК на ОбНС- П.. Обстоятелството, че тези документи се съхраняват в Държавния архив- П., се подкрепя и от представеното по делото писмо от Държавния архив, находящо се на лист 173 от делото на РС. Това писмо, освен че удостоверява съхраняването в Държавен архив- П. на документа- предложение, така също сочи на връзката между това предложение и протокол № 20 от 22.12.1982 г., които не случайно се съхраняват в една архивна единица. Сравняването на текста на предложението и решението на ИК на ОбНС № 161, отразено в протокола от 22.12.1982 г., сочи, че между двата документа има връзка и че именно процесното предложение е станало основа за вземане на решение № 161.
По отношение на оспорения протокол № 20 от 22.12.1982 г. въззивният съд е приел, че липсата на подпис на Председателя на ИК на ОбНС върху протокола от проведеното на 22.12.1982 г. заседание на ИК на ОбНС и неотразяването на секретаря на ИК на ОбНС като присъстващ на това заседание имат отношение към формата за доказване на този протокол като свидетелстващ документ. Те обаче не се отразяват на валидността на самите решения на ИК на ОбНС, отразени в този протокол, тъй като не водят до вземане на решение от некомпетентен орган, извън неговите правомощия или друг порок на изразената в тези решения воля на ИК на ОбНС. Опорочаването на формата на удостоверяване /чрез полагане на подпис само от секретаря/ не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред от ИК на ОбНС решение за предоставяне на право на ползване, след като в крайна сметка това решение е взето от компетентен орган и с необходимото мнозинство. В този смисъл съдът е цитирал практика на ВКС.
Не на последно място, въззивният съд е приел, че представеното по делото удостоверение № 15 от 20.01.1983 г., находящо се на лист 245, което удостоверява същото обстоятелство /че на заседанието на ИК на ОбНС, проведено на 22.12.1982 г. е било взето решение за предоставяне право на ползване на Ц. П. Ц. върху процесния имот/ представлява официален удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в него факти. Тъй като удостоверението не е било оспорено от страните и неговата обвързваща съда материална доказателствена сила не е била оборена, съдът е приел за установен посочения в това удостоверение факт- че с решение № 161 от 1982 г. на ИК на ОбНС- П. на Ц. П. Ц. е било предоставено право на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 11 от 1982 г.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, поради следното: Всички поставени от касаторите въпроси, с изключение на петия и шестия въпрос, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са от решаващо значение за правилното разрешаване на конкретния спор за собственост. Тези въпроси най-общо се свеждат до това дали съдът може да основе решението си на оспорен документ, който не е представен в оригинал, или е длъжен да изключи от доказателствата по делото този документ /в случая Предложение на Ц. В.- Зам.председателят на ИК на ОбНС- П./. В случая обаче решението на въззивния съд не е основано на този документ. Изводът на съда, че на наследодателя на ответника е било предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11 от 1982 г. с решение на ИК на ОбНС- П., е основан не на оспорения от ищците документ /Предложение на Ц. В.- Зам.председателят на ИК на ОБНС- П./, а е направен след преценка в тяхната съвкупност на всички събрани по делото доказателства, включително удостоверение № 15 от 20.01.1983 г. за предоставено право на ползване на Ц. П. Ц. върху процесния имот, самото Решение № 161 на ИК на ОбНС- П., обективирано в Протокол № 20 от 22.12.1982 г., писмото изх.№ 281 от 22.08.2013 г. на Държавна агенция „Архиви“ и др.
Освен това, тези поставени от касаторите въпроси се основават на неоснователното им твърдение, че оспореният от тях документ /Предложение от Ц. В.- Зам.председател на ИК на ОбНС- П. за вземане решение за предоставяне право на ползване на 30 лица по реда на ПМС № 11 от 1982 г./ въобще не е бил съставен, не е съществувал и не съществува понастоящем. В обжалваното решение обаче съдът е приел и от доказателствата по делото безспорно е установено, че документ с такова съдържание е бил съставен към 22.12.1982 г. Видно от представеното и прието като доказателство по делото писмо от Държавна агенция „Архиви“- П. № 281 от 22.08.2013 г., находящо се на лист 173 от делото на районния съд, в Държавния архив, в една архивна единица, се съхраняват както Протокол № 20 от 22.12.1982 г. от заседанието на ИК на ОбНС- П., така и Предложението на Ц. В. към Решение № 161 от същия протокол. Обстоятелството, че Предложението на Ц. В. е било съставено към 22.12.1982 г., когато ИК на ОбНС- П. е взел решение за предоставяне право на ползване на 30 лица, измежду които и наследодателя на ответника, се установява от факта, че това Предложение е посочено в Протокола от заседанието от 22.12.1982 г. като основание за вземане на Решение № 161 /стр.17 от този протокол/. Обстоятелството, че съставеният към 22.12.1982 г. документ /Предложение на Ц. В./ е със същото съдържание като представеното по делото копие от този документ, се установява както от приетото като доказателство по делото удостоверение № 15 от 20.01.1983 г., което, като официален удостоверителен документ, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в него факти, така и от пълното съответствие между съдържанието на копието от Предложението и взетите решения на ИК на ОбНС- П., отразени в Протокола от проведеното на 22.12.1982 г. заседание на ИК на ОбНС- П.. По всяко от съдържащите се в Предложението на Ц. В. предложения ИК на ОбНС- П. е взел съответно решение:
– по т.I от Предложението на Ц. В. за безвъзмездно преотстъпване на предоставени имоти на 16 конкретно посочени лица- ИК на ОбНС- П. е взел Решение № 161, т.I за безвъзмездно преотстъпване на имоти на 16 лица;
– по т.II от Предложението на Ц. В. за преотстъпване на имоти чрез оценка на 21 конкретно посочени лица- ИК на ОбНС- П. е взел Решение № 161, т.II за възмездно преотстъпване на имоти на 21 лица;
– по т.III от Предложението на Ц. В. за утвърждаване на общо 11 конкретно посочени лица като правоимащи по реда на ПМС № 11 от 02.03.1982 г.- ИК на ОбНС- П. е взел Решение № 161, т.III за утвърждаване на 11 лица като правоимащи по това ПМС;
– по т.IV от Предложението на Ц. В. за утвърждаване на общо 30 конкретно посочени лица като правоимащи по ПМС № 11 от 02.03.1982 г. за имоти, в които тези лица са били настанени в предходни години- ИК на ОбНС- П. е взел Решение № 161, т.IV за утвърждаване на 30 лица като правоимащи по ПМС № 11 от 02.03.1982 г. за имоти, в които тези лица са били настанени в предходни години.
Петият и шестият поставени въпроси /5. Поражда ли вещни права диспозитивен документ, в случая Протокол № 20/1982 г., съдържащ Решение № 161/1982 г./, ако адресатът не е упоменат в същия ? и 6. Ако диспозитивен документ /в случая Протокол № 20/1982 г./ не съдържа конкретен адресат, то може ли да бъде допълван от ксерокопие /Предложението към Решение № 161/1982 г./ ?/ са свързани с по-общия въпрос: Дали неясно писмено волеизявление на едно лице /в случая Решение № 161 от 22.12.1982 г., т.IV на ИК на ОбНС- П./ може да се тълкува с оглед документ, към който препраща /в случая Предложението на Зам.председателя на ИК на ОбНС Ц. В./ и с оглед другите събрани по делото доказателства /в случая удостоверение № 15 от 20.01.1983 г./. По този въпрос приетото в обжалваното решение е в съответствие с константната практика на ВКС, според която съдът може да тълкува съдържанието на неясен договор или на неясно едностранно волеизявление, не само с оглед съдържанието на договора или на волеизявлението, но и с оглед всички други обстоятелства, които са установени и са от значение за изясняване на действителната воля на страните по договора или на действителната воля на физическото или юридическо лице, което е направило писменото волеизявление.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по петия и шестия въпроси, по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Както бе посочено по-горе, по въпросите има практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
III. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед на това, че касаторите не са внесли възнаграждение за назначения на ответника особен представител пред ВКС, същите следва да бъдат осъдени да заплатят такова възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 02.07.2018 г. по в.гр.д.№ 349 от 2018 г. на Плевенския окръжен съд, първи граждански състав.
ОСЪЖДА М. А. М. от [населено място],[жк], [улица] [жилищен адрес] и М. А. К. от [населено място], ж.к.“Б.“, [жилищен адрес] да внесат по сметка на Върховния касационен съд сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за особения представител на ответника К. Ц. Ц.- адвокат Я. Н. Д. от Плевенската адвокатска колегия, с адрес: [населено място], [улица], ап.57.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.