1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 15.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 681/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5843 от 11.09.2018 г. по гр.д.№ 3193/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 30804/ 2017 г., след което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Фрог нюз” ЕООД, [населено място], иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника „Фрог нюз” ЕООД – С. Б. Т..
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси: „Необходимо ли е изнесените в печатно произведение клеветнически изрази да са насочени към конкретно и нееднозначно индивидуализиран адресат или е достатъчно адресатът да е посочен в предходно или следващо изречение от изявленията в статията, когато насочеността на изявленията към адресата ясно и еднозначно се установява от цялостния смисъл на изявлението?”; „Неправилни са изводите на решаващия съд досежно липсата или наличието на клеветническо и/или обидно твърдение, изнесени в печатно произведение, когато неправилно съдът е квалифицирал определени фактически твърдения като оценъчни или обратно. В случай на допуснато такова нарушение от страна на решаващия съд при формиране на логическите съмнения в мотивите, подлежи ли постановеното решение на отмяна като неправилно”; „Следва ли да се ангажира отговорността на автора на статията и/или издателя на печатно произведение, когато в журналистическия материал са изнесени данни за осъществено престъпно поведение, без да е посочена точната формулировка на изпълнителното деяние, така както същата е формулирана в състава на престъплението по НК, при положение, че от изнесените данни ясно може да се направи извод, че касаят поведение с престъпен характер?”. Счита, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за третия поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът игнорирал приписаната му в публикувана от ответника статия престъпна дейност, която е недостоверна и за която не е извършено добросъвестно журналистическо разследване. Според него не се касае за оценъчни съждения, а за фактически твърдения, за чиято вярност не са представени доказателства.
Ответната страна „Фрог нюз” ЕООД и третото лице – помагач С. Т. оспорват жалбата. Считат, че поставените въпроси нямат отношение към изхода от спора и че при постановяването на акта на въззивния съд са съобразени както практиката на Конституционния съд, така и тази на Върховния касационен съд. Излагат съображения и по правилността на обжалваното решение, като поддържат, че няма как то да бъде дефинирано като „очевидно неправилно”.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила от 15.01.2016 г. присъда на Софийски градски съд по НОХД № С-61/ 2015 г. Т. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.319 ал.4 вр. ал.1 НК – за осъществено от него в качеството му на длъжностно лице достъп до компютърни данни в системата на МВР без надлежно разрешение. С присъдата той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер 3 000 лв. След постановяването на присъдата в сайт, поддържан от „Фрог нюз” ЕООД, бил публикуван материал с автор третото лице С. Т., който съдържал следното изречение: ”След скандала „Червей” с източване на масивите на МВР, К. и ортакът му Т. К., бивш шеф на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, се измъкнаха сухи”. От правна страна съдът посочил, че за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, които ищецът претендира, следва да се установи противоправно деяние на третото лице при публикуването на материала. Такова обаче не е налице, тъй като изявлението „измъкна се сух” е оценъчно съждение и изразява отношението на автора към факта, цитиран в следващото изречение на същата статия – за наложената на ищеца глоба с влязлата в сила присъда. Това не съставлява позорно обстоятелство, нито престъпление, тъй като НК не предвижда състав с изпълнително деяние „източване на масивите”. Съдът посочил още, че разговорният израз „измъкна се сух” не съставлява твърдение за съпричастност на ищеца към друго престъпление в контекста на статията.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, въпросът „Необходимо ли е изнесените в печатно произведение клеветнически изрази да са насочени към конкретно и нееднозначно индивидуализиран адресат или е достатъчно адресатът да е посочен в предходно или следващо изречение от изявленията в статията, когато насочеността на изявленията към адресата ясно и еднозначно се установява от цялостния смисъл на изявлението?”, не е обуславящ. Въззивният съд не е посочил, че не може да индивидуализира еднозначно адресата в материала, от който ищецът се е почувствал оклеветен. Напротив, за съда не е останало съмнение, че именно ищецът е адресат на изявлението ”След скандала „Червей” с източване на масивите на МВР, К. и ортакът му Т. К., бивш шеф на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, се измъкнаха сухи”. Той е отхвърлил иска не защото адресат на изявлението е различно от ищеца лице, а защото не е намерил в него позорящо личността на ищеца фактическо твърдение.
Останалите два въпроса са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При разрешаването им въззивният съд е съобразил установената практика, според която разпространяването на оценъчни съждения не е противоправно, когато не засягат достойнството на личността, до която се отнасят. Противоправно е изнасянето на позорни обстоятелства, когато те не са верни, а за проверката на верността на обстоятелството е необходимо то да бъде достатъчно конкретизирано като факт от обективната действителност. Обстоятелството може да е позорно и без да е предвидено изрично в норма от Наказателния кодекс като изпълнително деяние на състав от престъпление, но то е винаги конкретно и се различава от оценката на фактите. Когато се коментира един факт, коментарът не може да бъде проверяван за вярност или не. Той съдържа отношението на автора на изявлението към факта и ако не е обиден, направата му не е противоправна.
Няма основание за допускане на постановеното решение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят формулира в изложението си доводи за неправилност, които са свързани с разрешаването на правните въпроси, които също повдига като основание за допускане на касационния контрол. След като тези въпроси (доколкото са обуславящи) са разрешени в съответствие с установената от ВКС съдебна практика, не може обжалваният акт да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5843 от 11.09.2018 г. по гр.д.№ 3193/ 2018 г.
ОСЪЖДА Т. П. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „Фрог нюз” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: