О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 239
гр. София, 17.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2632 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу решение №203 от 04.07.2018 г. по в.т.д.№290/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение след отмяна на решение №110 от 28.02.2018 г. по т.д.№180/2017 г. на ОС Пловдив са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу „Енергоремонт-Пловдив” АД искове: по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 42 108 лв., дължима по развален договор за изработка от 24.04.2014 г., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане и по чл.92 от ЗЗД за сумата от 3 828 лв., мораторна неустойка по договор за изработка от 24.04.2014 г. в размер на 5% от стойността на договора, ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради противоречие с материално-правни разпоредби на ЗОП и поради нарушение на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Трябва ли да се прилага универсално непротиворечивата съдебна практика в облигационните и търговски отношения за изпадане на длъжника в забава и сроковете за изпълнение, както и техния императивен характер, към отношения, възникнали от договор за обществена поръчка. 2. Когато срокът за изпълнение на договор за обществена поръчка е предложен от избрания изпълнител и е част от методиката за оценка, това квалифицира ли договорът като „фикс” сделка и може ли да бъде изменян този срок извън възможностите на ЗОП.
Ответникът по касация „Енергоремонт-Пловдив” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение №110 от 28.02.2018 г. по т.д.№180/2017 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу „Енергоремонт-Пловдив” АД иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 828 лв., мораторна неустойка по договор за изработка от 24.04.2014 г. в размер на 5% от стойността на договора, ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая се разглежда търговски спор по смисъла на чл.365, т.2 от ГПК, респективно делото е търговско, а размерът на цената на иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД /3 828 лв./ е под 20 000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възникналото правоотношение /след проведена процедура по ЗОП/, се основава на договор за изработка и следователно за него са приложими правилата на чл.258 и сл. от ЗЗД, а тъй като страните са търговци, по силата на чл.286 от ТЗ, правоотношението има търговски характер, поради което освен общите правила по ЗЗД, приложение намират и уредените в ТЗ специални правила за търговските сделки. Посочил е, че предметът на договора е „Проектиране, изработване и монтаж на устройство с автоматично задвижване за регулирано подаване на определено количество вода към ПСПВ към всеки един момент“, за което е било необходимо изработване на идеен проект, конструктивна документация и машинен проект, като съгласно чл.15 и чл.16 от договора, срокът за това е два месеца след подписване на договора, а приемането на конструктивната документация и представянето на предвидени сертификати за вложени в оборудването материали, са били условие за второто частично плащане по чл.4, т.2 от договора. Изложил е съображения, че от съдържанието на представения протокол от 10.07.2014 г. се установява, че са разгледани и обсъдени разработените от ответника идеен проект и работна конструктивна документация по процесния продукт, като поставените в договора изисквания са изпълнени, а в заключение е посочено от страните, че възложителят приема представената документация без забележки и че с протокола се отчита вторият етап от договора за изпълнен – протоколът е подписан от служителите на ищеца на 10.07.2014 г., на 04.08.2014 г. е издадена фактура със същото основание и сумата по нея е платена, респективно следва да се приеме за налична хипотезата на чл.301 от ТЗ. Счел е, че ответникът е изразил готовност за заводско предаване на изработено оборудване /което с оглед повторното заключение на съдебно–техническа експертиза, възприета от съда като пълна и изготвена на база демонстрация на изработеното, е било работещо при заводски условия/, за което ищецът е уведомен на 10.10.2014 г., след изтичане на 08.09.2014 г., на уговорения от страните срок за изработване на изделието. Във връзка с позоваването на ищеца на пълното неизпълнение на задълженията на ответника по договора и развалянето му от ищеца, въззивният съд е посочил, че следва да се установи наличие на пълно неизпълнение на задълженията на длъжника, а в случая се установява забава на длъжника да изпълни в срок, като на следващо място е необходимо кредиторът да е изправна страна, т.е. да е изпълнил договорните си задължения. Приел е, че в случая кредиторът е уведомен за заводско предаване и е поканен да посочи възможностите си за осъществяване на заводското приемане, но не е отговорил на поканата, вместо което на 08.01.2015 г. е уведомил длъжника, че счита договора за развален, което е около три месеца след поканата на длъжника за заводско приемане. В този смисъл е счел, че с това си поведение ищецът не е изпълнил задължението си да приеме изработеното изделие, което задължение произтича както от договора, така и от закона – чл.264 от ЗЗД, респективно, че е предложено изпълнение, което е в съответствие с договора, но възложителят неоправдано е отказал да приеме заводското приемане и така е изпаднал в забава, а последица от кредиторовата забава е, че не може да развали договора. Ето защо и тъй като в случая не се установява твърдяното пълно неизпълнение на процесния договор от страна на изпълнителя по него, е достигнал до извод, че предпоставките за разваляне на процесния договор не са били налице, а предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е неоснователен.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Спрямо неясно формулирания първи въпрос, свеждащ се вероятно до въпроса намират ли приложение разпоредбите на ЗЗД и ТЗ по отношение на сключен между търговци, след проведена процедура по ЗОП, договор за изработка, не се установява поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като е налице многобройна и константна, споделяна от настоящия състав, практика на ВКС, с която въззивният съд се съобразил изцяло, респективно не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание.
От друга страна с оглед изложените от съда мотиви, вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на съда. В решението изрично е прието, че ответникът е изпаднал в забава, но липсва произнасяне дали договорът за изработка между страните може да се квалифицира като „фикс” сделка /такива твърдения не са и въвеждани/, респективно дали в случая забавеното изпълнение може да се приравни на пълно неизпълнение и дали уговореният срок за изпълнение на задълженията на ответника може да бъде изменян извън, предвидените в ЗОП възможности. В този смисъл и предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо този въпрос, по него касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, но с оглед липсата на доказателства за заплащане на уговорения, в приложения по делото договор за правна помощ, хонорар, претендираните от ответника разноски не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №203 от 04.07.2018 г. по в.т.д.№290/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която след частична отмяна на решение №110 от 28.02.2018 г. по т.д.№180/2017 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу „Енергоремонт-Пловдив” АД иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата от 42 108 лв., дължима по развален договор за изработка от 24.04.2014 г., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД в частта, с която се иска отмяна на решение №203 от 04.07.2018 г. по в.т.д.№290/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която след частична отмяна на решение №110 от 28.02.2018 г. по т.д.№180/2017 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу „Енергоремонт-Пловдив” АД иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3 828 лв., мораторна неустойка по договор за изработка от 24.04.2014 г. в размер на 5% от стойността на договора, ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.