О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
Гр.София, 17.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 521/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, против определение № 2247/28.01.2019 г. на СГС, ГО, ІІ „А“ състав, по ч.гр.д.№ 13169/2018 г., с което оставена без уважение частната им жалба срещу определение на Съдията по вписванията при СРС от 31.08.2018 г., с което е постановен отказ за вписване на молба вх. № 57810/31.08.2018 г., за подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията под № 132, т. 17, рег. № 42333/30 август 2018 г. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на параграф 5 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г./. Претендира се отмяната му.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, както следва:
1.Може ли нищожността на заличаването по пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в ДВ,бр. 22/13 март 2018 г., да бъде установявана в рамките на охранителното производство пред съдията по вписванията и
2. Нарушава ли нормата на пар.5 ал.1 ПЗР на З. чл.1 ал.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, озаглавен „Защита на собствеността“ и налице ли е основание за неприлагане нормата на З. по чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказ за вписване на молба за подновяване на договорна ипотека, съдът е приел, че отказът на съдията по вписванията от 31.08.2018 г. се основава на заличаване на ипотека в полза на „КТБ“ АД, чието подновяване е поискано с молбата на представляващите я синдици. Формално са налице предпоставките на пар.5 ал. 3 от ПЗРЗБН – искането е заявено до изтичането на 6-месечния срок от влизане в сила на ЗИД на З., обн. в ДВ,бр. 22 от 13 март 2018 г. и процесната договорна ипотека, учредена за обезпечаване вземания на банката по договор за банков кредит, сключен с В. Г., е заличена на 18 февруари 2015 г. след поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор преди откриване на процедура по осребряване на имуществото й. Съгласно задължителните указания в ТР № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС обект на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 П., са само изискванията за форма и съдържание на акта, чието вписване се иска. В охранителното производство съдията по вписванията не притежава компетентност да преценява наличието на материалноправните предпоставки за извършване на съответното вписване, освен ако това изрично е предвидено в закона. Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че в случая съдията по вписванията е надхвърлил обхвата на правомощията си по чл.32а П.. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал. 3 ЗЗД заличаването погасява ипотеката, но ако актът, въз основа на който е станало, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише отново, като в такъв случай има ред от новото вписване. С оглед защитата на правната сигурност предпоставка за новото вписване е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност обаче може да бъде обявена само по исков ред и не може да бъде инцидентно установявана в рамките на охранителното производство по вписване. Съдът е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен поради процедиране на съдията по вписване в пределите на правомощията му, в предметния обхват на проверката, дължима съгласно чл.32а ал.1 П..
Отделно съдебният състав е приел, че нормата на пар.5 от ПЗР на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1 ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС – „Защита на собствеността“, поради което националният съд има право да откаже приложението й с оглед противоречието на нормата с влязъл в сила ратифициран международен акт, по който България е страна – ЕКЗПЧОС. С обявяването с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки за нищожни спрямо един кредитор е нарушен принципът на правна сигурност и е осъществена пряка държавна намеса в гражданския оборот, несъвместима с принципите на правовата държава.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че въпросът относно начина на установяване на нищожността по параграф 5 ал.1 ПЗР на ЗИД на З. не е обусловил решаващата воля на съда за потвърждаване на отказа и е неотносим към искането за подновяване на ипотеката, учредена от В. Г. Г. и съпругата му М. П. Г. с нот.акт № 60, т.ІІ, д. № 223/2013 г., вх. рег. № 42333 от 30.08.2013 г., акт № 132, т. ХVІІ, дело № 33067/30.08.2013 г. по описа на Службата по вписванията [населено място]. Молбата относно подновяването на договорната ипотека се основава на § 5 ал.3 от ПЗР на ЗИД на З.. Разпоредбата има самостоятелно значение и регламентира възможността за подновяване на всички заварени обезпечения, учредени от длъжници или трети лица в полза на банката. Искането не съдържа твърдение за нищожност на заличаването на учредената договорна ипотека с писмена молба-съгласие от 18.02.2015 г. на ипотекарния кредитор.
За да постанови отказа за подновяване на договорната ипотека, съдията по вписванията е приел, че заличаването й погасява ипотечното право в съответствие с разпоредбата на чл.179 ал. 3 ЗЗД, съдът е приел в обжалваното определение, че неспазване на изискванията за заличаване по чл.179 ал.3 ЗЗД води до недействителност на вписаното заличаване като охранително действие. Ипотеката може да се поднови ако актът, въз основа на който е станало заличаването, бъде обявен за недействителен по исков ред. Тази недействителност не може да бъде установявана в рамките на охранителното производство по вписване. СГС не е решил делото въз основа на цитираната разпоредба на пар. 5 ал.1 ПЗР на ЗИД на З..
Не е обуславящ изхода на делото и вторият формулиран в изложението правен въпрос. Твърдения за нищожност на вписаното заличаване на ипотеката в хипотезата на пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗИД на З. и обезсилване на действието му са релевирани едва с жалбата срещу отказа за подновяване на учредената договорна ипотека. Изложените от съда съображения по приложението на алинея първа на цитираната норма са субсидиарни.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2, пр. 3 ГПК. Квалифицирана форма на неправилност е налице при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, каквато се поддържа в случая от касатора. Такава би била налице при установено грубо нарушение на правилата на формалната логика. В останалите случаи необосноваността на въззивния акт, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа обвързаност, от обикновени грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене, при анализ на каузалните връзки, довели до излагане на вътрешнопротиворечиви мотиви, не обосновават наличие на квалифицирана форма на неправилност. В сочените хипотези допускането на касационно обжалване е задължително обусловено отново от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са установени предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2247/28.01.2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А“ състав, постановено по ч.гр.д.№ 13169/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: