ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
София, 17.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 389 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.С. като процесуален представител на „Комотини Комерсиал” ЕООД Х. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /ПАС/ от 09.ХІ.2018г. по гр.д. № 518/2018г.
Ответникът по жалбата Н. Ш. А. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ст.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния сорк, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ПАС е потвърдил решението на ОС Хасково от 01.VІІІ.2018г. по гр.д. № 145/2018г. в обжалваната му част за присъдените в тежест на касатора 34000лв., платени като вноска по развален предварителен договор от 24.ІІ.2014г., ведно със законната лихва от 13.ІІ.2018г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел за установено сключването между страните на предварителен договор за продажба на недвижим имот за сумата 65000лв. с уговорката, че при подписването му купувачът – ищецът А. – заплаща 30000лв. като първа вноска, а остатъкът от 35000лв. да бъде заплатен в деня на изповядане на окончателния договор; безспорно е, че са заплатени 34000лв. и че окончателен договор не е сключен. Прието е, че от клаузите на договора не следва, че заплатената сума има характер на задатък – такива уговорки не са правени, напротив, посочено е, че се договаря плащането на продажната цена на две части, от нито една клауза не може да се направи извод за придаване от страните на обезщетителна функция на първата вноска от цената, отделно е налице и уговорка за неустойка при неизпълнение на задълженията. С оглед на това е прието, че ответникът не установява да има правно основание да задържи сумата, и че са налице елементите от фактическия състав на чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД за връщането й на ищеца като дадена на неосъществено основание.
Въззивният съд е оценил като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, основано на твърдение, че по същата претенция имало влязло в сила решение по гр.д. № 1972/2016г. на РС Хасково. Взето е предвид в тази връзка, че посоченото дело е с предмет претенция на А. срещу дружеството с правно основание чл.93 ал.2 ЗЗД за присъждане на сума, представляваща задатък в двоен размер, която е отхвърлена с постановеното и влязло в сила решение, а предмет на настоящото дело е иск на А. срещу дружеството за връщане на даденото на неосъществено основание, като е направен извод с оглед на това, че липсва идентитет в предметите на двете дела.
В изложението на касатора – ответник се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, обективирана в едно определение по чл.288 ГПК и две решения, тъй като приел, че задължително в предварителния договор следва да бъде употребен терминът „задатък” и че се касае за авансово платена сума, и не бил обсъдил възраженията във въззивната му жалба, че развалянето на договора е породило правно действие и, съответно, право на задържане на задатъка.
ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Със сочената практика на ВКС /без определението по гр.д. № 516/2014г. ІІІ ГО, с което не е допуснато касационно обжалване/ не се обосновава противоречие, а съответствие с нея на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса относно тълкуването на предварителния договор и характера на заплатената част от уговорената продажна цена. С решението на ВКС по гр.д. № 4262/2017г. ІІІ ГО е взето предвид уговореното в предварителния договор, че при неизпълнение на конкретно задължение по него неизправната страна ще дължи връщане на заплатения от купувача задатък в двоен размер, че задатък може да бъде уговорен като обезпечение за неизпълнение на кое да е задължение и изправната страна може да се възползва от такава клауза само за това конкретно неизпълнение, като искът е отхвърлен, защото задатъкът не е бил уговорен за неизпълнение на задължението, на което искът е основан. С решението по т.д. № 726/2009г. е прието, че предпоставките по чл.93 ал.2 ЗЗД за връщане на задатък в двоен размер, респективно за задържането му, биха могли да са налице и ако платената от изправната страна авансова сума не е изрично определена в договора с термина „задатък”, че съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на договора, че ако той съдържа клаузи, с които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функция чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то предадената сума има качеството и на задатък. В такъв смисъл се е произнесъл въззивният съд с атакуваното по настоящото дело въззивно решение, като не е приел, както твърди касаторът, че за да е налице задатък, този термин задължително следва да е употребен в договора.
Следва да се посочи и че въззивният съд не е пренебрегнал сочените в изложението възражения на касатора във въззивната му жалба /не бил обсъдил, че развалянето на договора е породило правно действие и съответно право на задържане на задатъка/, тъй като е приел, че предварителния договор е развален и че той /касаторът/ не е установил основание за задържането на сумата като задатък, тъй като такъв не е уговорен между страните.
При тези обстоятелства не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив, втори граждански състав, № 200 от 09.ХІ.2018г. по гр.д № 518/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: