2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 17.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 991 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Х. против решение № 473/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 664/2018 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.266 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел за установено, че е сключен консултантски договор от 15.04.2013г., между „Агвикон“ЕООД и Земеделския производител Л. Р. Х. за изготвяне на бизнес план по мярка 121 от ПРСР и технически проект,част технологична за проект „Модернизация на кравеферма”. Прието е, че вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия от 17.01.2018г., за което прехвърляне на вземането Л. Р. Х. е уведомен на 19.01.2018г., а исковата молба е подадена на 21.02.2018г. Прието е, че изпълнението по консултантския договор се установява с приемо- предавателен протокол от 26.03.2013г.,подписан между възложителя и изпълнителя „Агвикон“ЕООД. Относно цената на консултантската услуга, въззивният съд е приел, че тя се установява от анекс от 26.06.2013г., в който е уговорено изплащането на възнаграждение в размер на исковата сума, съвпадаща с уважения от първоинстанционния съд размер. Посочено е, че спорът се свежда до изпълнението на договора за консултантски услуги и заплащането на дължимото възнаграждение. Прието е, че със сключването на договор между въззивника и ДФ“Земеделие е постигнат целения с консултантския договор резултат, поради което се дължи и уговореното възнаграждение,размера на което е оспорено от жалбоподателя, като според последния дължимото възнаграждение възлиза на 10 000лв. Съдът е приел, че се дължи сумата от 22 254,79лв., въз основа на писмените доказателства по делото. По отношение на свидетелските показания, съдът е приел, че те касаят разговори, преговори за суми извън присъдената и са ирелевантни за спора. Прието е, че ищецът е активно легитимиран по силата на договор за цесия да претендира това възнаграждение,като валидно прехвърлено и произвело действието на цедирано вземане.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Поставя се правен въпрос, свързан с възможността да се опровергава със свидетелски показания цена на договор, посочена в писмен договор между страните. Въпросът се извежда от изложените фактически твърдения на касатора, които не представляват правен, а фактически въпрос. По така посочения правен въпрос е налице трайна и последователна практика на ВКС, като и разпоредбата на чл.164 ГПК в тази насока е ясна и не се нуждае от тълкуване. Неотносим е и въпросът за прилагане на обичайно право, като не се сочи в каква насока следва да се приложи и как, като въпросът се поставя в насока, че по делото е установено, че договореното възнаграждение не е в посочения в писмения договор между страните размер, факт, който не е приет от съда за доказан и установен с допустими доказателствени средства. Проверката на фактите по делото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, като проверката на обосноваността не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се процесуалноправен въпрос, свързан с възможността да се привлече като трето лице прехвърлителят на вземането и съществува ли правомощия съдът служебно да извърши това. Привличането на трето лице – помагач е уредено в разпоредбата на чл.219 ГПК, като нормата не предвижда служебно съдът да конституира трето лице-помагач на която и да е от страните в процеса, независимо от характера на спора, като не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този правен въпрос, като следва да се отбележи, че с въззивната жалба не е правено оплакване в тази насока, както и че отказът да се конституира трето лице-помагач, подлежи на самостоятелно обжалване.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473/03.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 664/2018 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Л. Р. Х. да заплати на Г. И. Ж. сумата 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.